Много от днешните патриоти знаят твърде малко за България, за

Много от днешните патриоти знаят прекомерно малко за България, за културата ѝ, за историята ѝ. Често незнанието се трансформира в национализъм. А най-лошото е, че патриотичното възприятие се монополизира, споделя проф. А. Кьосев.

С проф. Александър Кьосев беседва Александър Андреев:

Господин Кьосев, в една Ваша публикация Вие пишете, че слуховете за гибелта на нацията са прекомерно прибързани и че още е рано да се приказва за отпадане на националната еднаквост като културна форма на модерното схващане. В същото време в България патриотичната тема като че ли е захласната единствено от избрани партии и групи хора. Виждате ли някакъв проблем в тази обстановка?

Александър Кьосев: Аз бих споделил, че не става дума за национална проблематика, а за национална емблематика. Тези партии, които сътвориха и коалиция и даже сега са в държавното управление, стъпват върху един протестен шовинизъм, който се породи някъде след 2007-2008 година, след влизането на България в Европейски Съюз. Този протестен шовинизъм в действителност показва недоволството на популацията от неговите политически елити. Точно тогава сините и алените флагове изчезнаха от митингите и се появиха националните флагове. На тази протестна вълна стъпи въпросната нова политическа класа, която се опита да монополизира този протестен и в действителност частен, а не обществен шовинизъм. Какъв е резултатът обаче? Много от тези хора, които използваха националния байрак за митинг, знаят прекомерно малко за България, за нейната просвета, за нейната история, за драмата на тази история. Така се оказва, че младежи с бръснати глави и лица със съмнителна политическа мотивация се вършат на патриоти, трансформират незнанието в национализъм и - което е най-лошото - монополизират патриотичното възприятие.

Нека да уточним: незнанието не поражда безусловно национализъм и назад – патриотизмът не допуска безусловно незнание. Нали по този начин?
Редакцията предлага
Александър Кьосев: Невежеството може да се прикрие зад всевъзможни нападателни форми, в това число патриотични. И то тъкмо това е направило сега. Отдолу избухват едни гневни обществени усеща, които се преобличат като национализъм. Впрочем, тези гневни обществени усеща имат съображение, аз изобщо не споделям, че те са безпочвени. Твърдя, че патриотичното възприятие е употребявано и е изпразнено от наличие. Ето, да вземем единствено един образец. Тези патриоти се афишират против " либералите ", " либерастите " и така нататък А в действителност изконният български национализъм и шовинизъм е демократичен. Всички национализми на 19-ти век имат демократичен източник. Те са свързани със свободата на жителите, с правата на жителите и с построяването на една антифеодална нация, която пази тези самостоятелни свободи.

Заветите на Левски?

Александър Кьосев: Именно, заветите на Левски са забравени - в името на Левски! Това е безспорен парадокс! И хора като мен са заврени в ъгъла и са наричани " безродници ", откакто аз през целия си живот съм се занимавал с българската просвета и с това, което я прави характерна. Това е нетърпимо за мен! Аз се усещам родолюбец, само че не по този метод.

В разгорещената полемика към патриотизма постоянно звучат две към този момент клиширани изказвания, които и Вие цитирате. Едното е разграничението сред национализъм и шовинизъм - хубавият национализъм, любовта към родината, и неприятният шовинизъм, омразата към съседа и към другите. И един възклик, който чуваме нормално от по-млади хора: " Обичам родината, ненавиждам страната ".

Александър Кьосев: Първо да се спрем върху казуса с " хубавия национализъм " и " неприятния, ксенофобски шовинизъм ". Когато и двете са основани върху незнание, границата сред тях е доста тънка, да не кажа, че изобщо не съществува. Защото сега, в който някой се почувства застрашен, той от топъл, добър човек, който обича родното, се трансформира в ужасяващ, нападателен човек, който ненавижда всичко непознато. Тоест, сега, в който се появи някаква опасност - действителна или мнима - сега, в който съзнанието на по този начин наречения " родолюбец " е обладано от уплахи, тогава той прекомерно елементарно става ксенофоб. И границата сред национализъм и шовинизъм просто изчезва. За да може да има същински, положителен национализъм, е належащо човек да е навлязъл в културата и в историята на тази страна - това е простата ми теза. Тоест това е учебен въпрос. Ние сме изпуснали образованието, само че забележете, аз не приказвам за обучение, което набива на децата патриотични полезности. Защото нито патриотичните, нито каквито и да било други полезности могат да бъдат набивани. Те се възпитават постепенно, мъчно, комплицирано и трагично. Всеки, който е работил със личното си дете и се е опитвал да чете с него " Бай Ганю " или " Под игото ", добре знае това.

И всеки, който е работил с генерации младежи, както Вие със студентите.

Александър Кьосев: Така е. Вместо това обаче целият национализъм е сменен с кухи емблеми. С имена, с думи, които не значат нищо - като думата " българщинá ". С две думи: Аз стачкувам против дълбокото обезкултуряване на българския национализъм.

А другият нов възклик, който звучи даже някак левичарски: " Обичам родината, ненавиждам страната "?

Александър Кьосев: Това е тъкмо този протестен шовинизъм, който беше лице на едни обективни обществени усеща, на недоволството от един безпаричен, беден живот - с хайлайф, който е хищнически. И хората, които взеха решение да стачкуват против тази обстановка, откриха своите идеали в националните емблеми. Това не е неприятно единствено по себе си. Лошото е, че емблемите останаха единствено емблеми. И бяха яхнати от други манипулатори, които ги употребяват за свои цели.

Каква е връзката на новия шовинизъм и национализъм с процесите на глобализацията, с края на Студената война, с оповестения, само че неслучил се " завършек на историята? "

Александър Кьосев: Връзката от една страна е доста директна, от друга - доста комплицирана. Без подозрение в глобализацията се размиват национални култури и национални идентичности и се получава един напълно нов пейзаж от движещи се хора, от движещи се хрумвания, от движещи се облици. По някакъв метод културата става международна и се състои от културни меланжи. Този развой обаче явно основава контузия на доста хора и те реагират, тъй като не желаят да изтърван толкоз елементарно своите остарели обичаи. Ефектът е доста чудноват микс сред световни и национални неща…
Проф. Александър Кьосев
Българско хоро на площада на европейската столица Брюксел…

Александър Кьосев: Например, да. Освен това националните неща неведнъж се употребяват пазарно от световни играчи. То в действителност е много по-сложно: Става дума за връзката сред бавната загуба на суверенитет на националната страна и възхождащата глобализация. Глобализацията не е нещо или единствено неприятно, или единствено хубаво, тя е и двете по едно и също време. От една страна тя основава един целия свят, в който ние живеем, можем да се движим, имаме необикновено доста благоприятни условия, въпреки това обаче тя дава опция на корпоративни субекти да вършат каквото си желаят, оттатък законите. И в тази обстановка се ражда културна опозиция, която приема облика на шовинизъм. Той наподобява на остарелия шовинизъм и дружно с това е напълно нов.

А има ли контрасъпротива против тази културна опозиция? Вашето придвижване " Реформи в културата " какво може да направи в това отношение?

Александър Кьосев: Контрасъпротива си има така и така. Който мине из градинките на София, незабавно ще види по какъв начин " световни " младежи се борят с " национални " младежи - по графитите, изписани по кошчетата. Те водят война едни против други. " Реформи в културата " е придвижване, което цели основаване на нова визия за развиването на българската просвета. Ние имахме до момента три форума. Първият беше в Пловдив - за града като столица на културата. Вторият беше в София - за законодателството. Третият ще бъде в Търново на 2 март на тематика: " Култура, полезности, актуален национализъм и шовинизъм: Прекрасно, само че що е родно място? ". Поканили сме известни български историци, културолози и социолози да приказват по тематиката и да основат визия за един национализъм, който е образован национализъм и по едно и също време с това е отворен за световните процеси на 21-ви век. Патриотизъм, който не затваря, а трансферира мостове. И не опълчва България на Европа, а в противен случай - съединява ги в една обща, солидарна фигура.