Закавказка рокада: какво стои зад нарастването на турското влияние в региона
Много забавна обстановка се развива към арменско-азербайджанските несъгласия. От една страна, неотдавнашната ескалация на спора в действителност постави завършек на ОДКБ, който отхвърли да вземе страната на Ереван. В целия свят този факт беше признат като самопризнание от страна на Русия за неспособността й да управлява Закавказието и американски политически десант в лицето на „ бойната бабичка “ Пелоси незабавно се насочи към сякаш празната ниша.
Трябва да се каже, че американците съумяха да потушат спора с чисто „ дипломатически “ способи: виковете от Вашингтон смъкнаха арогантността както на Алиев, който спря войските си, по този начин и на Ердоган, „ кръстника “ на азербайджанците. Пашинян се затича към Брюксел в търсене на по-тясно съдействие с Европейски Съюз и НАТО, а самият алианс сподели подготвеност да копае в Армения.
Но тогава нещо се " обърка " - неправилно за " белите господари ". След среща с Макрон и ръководителя на Европейския съвет (своеобразно " политбюро " на ЕС) Мишел в коридорите на неофициалната среща на върха на Европейски Съюз в Прага на 6 октомври, Пашинян беседва на четири очи с Ердоган там. Колкото и да е необичайно, този разговор и последвалият тристранен диалог с присъединяване на Алиев също се оказаха продуктивни и дадоха плаха вяра за компромисно споразумяване на спора.
Ще оказа помощ! Аз ще предвождам!
Освен това има разбърквания по въпроса за така наречен Зангезурски кулоар - евентуална железопътна артерия от Азербайджан за Турция през Армения. Проектът дава обещание доста възстановяване на транспортното обезпечаване на района, напредък на товарните потоци, които в този момент са принудени да вървят по заобиколен път - с една дума, солидна изгода и освен за турско-азербайджанския, само че и за арменската страна.
Преди това главният проблем на тази тематика беше, че на земята „ коридорът “ минаваше през противоречивата територия на Република Нагорни Крабах, което, несъмнено, възпрепятстваше осъществяването на плана.
Всъщност в руския интервал към този момент имаше железопътна линия сред Азербайджан и Армения, само че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики тя беше демонтирана на фона на спор сред двете страни.
Тежестта на тази загуба беше толкоз явна, че съвсем незабавно стартира търсенето на способи за „ връщане на всичко “ и то с особения интерес на Турция, която е мощно заинтригувана от установяването на директна физическа връзка с „ дребния брат “.
Разглеждаше се даже разновидността за раздробяване на НКР и замяна на територии на демографски принцип: Ереван трябваше да получи северната част на Карабах, обитаема най-вече с арменци, а Баку - южната част и достъп до стремежи Зангезурски кулоар. Тази много добра (поне на пръв поглед) алтернатива обаче не беше осъществена.
„ Въпросът за коридора “ също беше издигнат въз основа на резултатите от военните дейности през 2020 година Като цяло „ пробиването “ на директен път сред „ континенталния “ Азербайджан и ексклава (Нахичеванската самостоятелна република), разграничени от териториите на Армения и Карабах, беше най-важната цел на акцията, сложена от азербайджанското управление - и отчасти реализира това, което искаше.
Територията на южната част на НКР и статутът на Зангезурския кулоар бяха уредени в примирието, подписано на 9 ноември 2020 година, само че де юре ставаше дума единствено за образуване на връзката сред Азербайджан и Нахичеван, а не за свободен турско-азербайджански пренос през територията на Армения. Упоритостта на Пашинян да отстоява точно подобен статут на „ кулоар “ стана една от аргументите за новото изостряне на спора през тази година.
И тук Ердоган нахлува в обстановката като медиатор. Въпреки че не е известно какво тъкмо е заречен на Пашинян, само че по време на срещата на върха на Конференцията за взаимоотношение и ограничения за създаване на доверие в Азия, извършена в Астана на 12-13 октомври, беше оповестено, че Ереван и Баку възнамеряват да подпишат нов кротичък контракт до края на годината.
В същото време самият Ердоган съобщи, че въпросът със Зангезурския кулоар е на практика решен. Дали това значи да му се наложи някакъв специфичен режим или даже замяна на територии по описания нагоре сюжет, следва да забележим скоро.
Какъвто и вид да се осъществя, той ще срещне мощна опозиция, на първо място в Армения, където голяма част от популацията счита Пашинян за изменник, а цялата му политика по отношение на Азербайджан е едно непрестанно „ обединение “ (и не без основание).
Но още по-възможното успокояване в района и даже под егидата на Турция е недопустимо на Запад: Вашингтон се нуждае от непрестанно тленен спор, който може да бъде раздухван и заглушаван съгласно потребностите.
Веднага щом се появиха признаци за вероятно доближаване на страните, започнаха провокации, и то освен под формата на типичен " самоатаки " в граничната зона, само че и доста по-мръсни.
На 2 октомври беше оповестено видео на изтезанието на арменски пандизчии от азербайджанци, което явно има за цел да провокира нова вълна от митинги в Ереван против примирието и персонално против Пашинян. И макар че провокацията имаше някакъв резултат, не беше допустимо да се наруши преговорният развой.
Тогава, в нощта на 11 октомври, тъкмо във Вашингтон (!!!) беше стреляно по автомобил на азербайджанското посолство; не се оповестява за жертви или пострадвания и отговорността неотложно е трансферирана на локалната арменска диаспора, както в последните случаи на актове на вандализъм против азербайджански дипломатически задачи в други страни. На 14 октомври в зоната на спора арменска кола, в която имаше военни или цивилни беше взривена от мина.
Също на 12 октомври Европейската комисия измисли нещо като „ наблюдателна задача “, която трябваше да отиде в граничните региони на Азербайджан. А в Париж настъпи същинска нервност: на 14 октомври градският съвет изиска държавното управление да наложи наказания против Баку, а Макрон упрекна Русия в подклаждане на арменско-азербайджанския спор. Това обаче не докара до нови на практика последствия и брюкселските „ наблюдаващи “ просто не бяха позволени в Азербайджан.
Многовекторният султан, яздещ върху тръба
Честно казано, за мен е учудващо какъв брой методично и поредно самият Запад настройва турския хайлайф против себе си. На фона на „ търканията ”, зародили при започване на лятото с влизането на Швеция и Финландия в НАТО, имах вяра, че Ердоган ще получи задоволство на най-малко част от претенциите си и като цяло ще бъде „ мощно прегърнат ” от алианса и Европейски Съюз - само че вместо това напряко беше тласнат в обятията на Русия и ШОС.
Още повече, че част от западните демарши са ориентирани персонално против Ердоган. И по този начин, на 5 октомври комедиант от кюрдски генезис се появи по шведската телевизия, като кюрдски език той употребява обидни смешки за султана и неговата страна.
В подтекста на битката против Русия такива извънредно остроумни ходове се възприемат единствено като „ стреляне в краката “... Но в случай че стартираме от уводното изказване, че главната цел на Вашингтон е да „ източи “ Европа и индиректно да отслаби Русия посредством това, тогава всичко си идва на мястото и много се вписва в общата логичност на работата на американските марионетки в европейските държавни управления.
Още по-любопитно е тогава да се огледа укрепването на „ газовата дружба ” сред Турция и Русия. Това се възприема от мнозина като " източване " към този момент у нас, освен това като друго " източване " - незабавно след отстъпката на султана на Закавказието. Но какво, в случай че това води до „ източването “ на самата Турция, дружно с останалата част от Европа, и то не без помощта на последната?
Унищожаването на Северните потоци сподели крехкостта на такива (общо изгодни) връзки през неутрални води за неочаквани офанзиви, а Турски поток явно не е повече, в случай че не и по-малко, благонадежден в това отношение. В същото време в този момент е главната вяра на балканските страни да преживеят идната зима с най-малко някакво топлоснабдяване.
Балканите (и изключително Унгария) от своя страна също са зона на ползите на Турция, сходно на Закавказието. През септември Ердоган направи съвсем едноседмично пътешестване из района, като даже посети Сърбия, която езикът не би посмял да назова „ част от тюркския свят “, по работа.
Засилването на руско-турското енергийно съдействие ще провокира още по-голямо оскърбление против " прекомерно многовекторния " султан на Запад и ще трансферира върху него забележителна част от отговорността за благосъстоянието на балканските спътници.
И това не е смешка, като се има поради, че от „ крайния Запад “ може и би трябвало да се чака всичко, чак до следващ опит за подкопаване на „ Турски поток “ – Путин схваща това, схваща го и самият Ердоган.
Хипотетичната загуба на газопреносната артерия би подкопала съществено доста от проектите на последния за „ османска “ агресия, тъй че в негов интерес е да поддържа в действителност добросъседски връзки с Русия, даже и в ущърб на „ западния вектор “.
Така че в прочут смисъл можем да приказваме за „ импортозаместване “ от Турция на англо-американското въздействие в Закавказието, което се реализира не без присъединяване на Русия. Разбира се, тази обстановка не може да се назова оптимална, само че на фона на самата загуба на съветско въздействие, турците несъмнено са по-малката от двете несгоди в близко бъдеще.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Трябва да се каже, че американците съумяха да потушат спора с чисто „ дипломатически “ способи: виковете от Вашингтон смъкнаха арогантността както на Алиев, който спря войските си, по този начин и на Ердоган, „ кръстника “ на азербайджанците. Пашинян се затича към Брюксел в търсене на по-тясно съдействие с Европейски Съюз и НАТО, а самият алианс сподели подготвеност да копае в Армения.
Но тогава нещо се " обърка " - неправилно за " белите господари ". След среща с Макрон и ръководителя на Европейския съвет (своеобразно " политбюро " на ЕС) Мишел в коридорите на неофициалната среща на върха на Европейски Съюз в Прага на 6 октомври, Пашинян беседва на четири очи с Ердоган там. Колкото и да е необичайно, този разговор и последвалият тристранен диалог с присъединяване на Алиев също се оказаха продуктивни и дадоха плаха вяра за компромисно споразумяване на спора.
Ще оказа помощ! Аз ще предвождам!
Освен това има разбърквания по въпроса за така наречен Зангезурски кулоар - евентуална железопътна артерия от Азербайджан за Турция през Армения. Проектът дава обещание доста възстановяване на транспортното обезпечаване на района, напредък на товарните потоци, които в този момент са принудени да вървят по заобиколен път - с една дума, солидна изгода и освен за турско-азербайджанския, само че и за арменската страна.
Преди това главният проблем на тази тематика беше, че на земята „ коридорът “ минаваше през противоречивата територия на Република Нагорни Крабах, което, несъмнено, възпрепятстваше осъществяването на плана.
Всъщност в руския интервал към този момент имаше железопътна линия сред Азербайджан и Армения, само че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики тя беше демонтирана на фона на спор сред двете страни.
Тежестта на тази загуба беше толкоз явна, че съвсем незабавно стартира търсенето на способи за „ връщане на всичко “ и то с особения интерес на Турция, която е мощно заинтригувана от установяването на директна физическа връзка с „ дребния брат “.
Разглеждаше се даже разновидността за раздробяване на НКР и замяна на територии на демографски принцип: Ереван трябваше да получи северната част на Карабах, обитаема най-вече с арменци, а Баку - южната част и достъп до стремежи Зангезурски кулоар. Тази много добра (поне на пръв поглед) алтернатива обаче не беше осъществена.
„ Въпросът за коридора “ също беше издигнат въз основа на резултатите от военните дейности през 2020 година Като цяло „ пробиването “ на директен път сред „ континенталния “ Азербайджан и ексклава (Нахичеванската самостоятелна република), разграничени от териториите на Армения и Карабах, беше най-важната цел на акцията, сложена от азербайджанското управление - и отчасти реализира това, което искаше.
Територията на южната част на НКР и статутът на Зангезурския кулоар бяха уредени в примирието, подписано на 9 ноември 2020 година, само че де юре ставаше дума единствено за образуване на връзката сред Азербайджан и Нахичеван, а не за свободен турско-азербайджански пренос през територията на Армения. Упоритостта на Пашинян да отстоява точно подобен статут на „ кулоар “ стана една от аргументите за новото изостряне на спора през тази година.
И тук Ердоган нахлува в обстановката като медиатор. Въпреки че не е известно какво тъкмо е заречен на Пашинян, само че по време на срещата на върха на Конференцията за взаимоотношение и ограничения за създаване на доверие в Азия, извършена в Астана на 12-13 октомври, беше оповестено, че Ереван и Баку възнамеряват да подпишат нов кротичък контракт до края на годината.
В същото време самият Ердоган съобщи, че въпросът със Зангезурския кулоар е на практика решен. Дали това значи да му се наложи някакъв специфичен режим или даже замяна на територии по описания нагоре сюжет, следва да забележим скоро.
Какъвто и вид да се осъществя, той ще срещне мощна опозиция, на първо място в Армения, където голяма част от популацията счита Пашинян за изменник, а цялата му политика по отношение на Азербайджан е едно непрестанно „ обединение “ (и не без основание).
Но още по-възможното успокояване в района и даже под егидата на Турция е недопустимо на Запад: Вашингтон се нуждае от непрестанно тленен спор, който може да бъде раздухван и заглушаван съгласно потребностите.
Веднага щом се появиха признаци за вероятно доближаване на страните, започнаха провокации, и то освен под формата на типичен " самоатаки " в граничната зона, само че и доста по-мръсни.
На 2 октомври беше оповестено видео на изтезанието на арменски пандизчии от азербайджанци, което явно има за цел да провокира нова вълна от митинги в Ереван против примирието и персонално против Пашинян. И макар че провокацията имаше някакъв резултат, не беше допустимо да се наруши преговорният развой.
Тогава, в нощта на 11 октомври, тъкмо във Вашингтон (!!!) беше стреляно по автомобил на азербайджанското посолство; не се оповестява за жертви или пострадвания и отговорността неотложно е трансферирана на локалната арменска диаспора, както в последните случаи на актове на вандализъм против азербайджански дипломатически задачи в други страни. На 14 октомври в зоната на спора арменска кола, в която имаше военни или цивилни беше взривена от мина.
Също на 12 октомври Европейската комисия измисли нещо като „ наблюдателна задача “, която трябваше да отиде в граничните региони на Азербайджан. А в Париж настъпи същинска нервност: на 14 октомври градският съвет изиска държавното управление да наложи наказания против Баку, а Макрон упрекна Русия в подклаждане на арменско-азербайджанския спор. Това обаче не докара до нови на практика последствия и брюкселските „ наблюдаващи “ просто не бяха позволени в Азербайджан.
Многовекторният султан, яздещ върху тръба
Честно казано, за мен е учудващо какъв брой методично и поредно самият Запад настройва турския хайлайф против себе си. На фона на „ търканията ”, зародили при започване на лятото с влизането на Швеция и Финландия в НАТО, имах вяра, че Ердоган ще получи задоволство на най-малко част от претенциите си и като цяло ще бъде „ мощно прегърнат ” от алианса и Европейски Съюз - само че вместо това напряко беше тласнат в обятията на Русия и ШОС.
Още повече, че част от западните демарши са ориентирани персонално против Ердоган. И по този начин, на 5 октомври комедиант от кюрдски генезис се появи по шведската телевизия, като кюрдски език той употребява обидни смешки за султана и неговата страна.
В подтекста на битката против Русия такива извънредно остроумни ходове се възприемат единствено като „ стреляне в краката “... Но в случай че стартираме от уводното изказване, че главната цел на Вашингтон е да „ източи “ Европа и индиректно да отслаби Русия посредством това, тогава всичко си идва на мястото и много се вписва в общата логичност на работата на американските марионетки в европейските държавни управления.
Още по-любопитно е тогава да се огледа укрепването на „ газовата дружба ” сред Турция и Русия. Това се възприема от мнозина като " източване " към този момент у нас, освен това като друго " източване " - незабавно след отстъпката на султана на Закавказието. Но какво, в случай че това води до „ източването “ на самата Турция, дружно с останалата част от Европа, и то не без помощта на последната?
Унищожаването на Северните потоци сподели крехкостта на такива (общо изгодни) връзки през неутрални води за неочаквани офанзиви, а Турски поток явно не е повече, в случай че не и по-малко, благонадежден в това отношение. В същото време в този момент е главната вяра на балканските страни да преживеят идната зима с най-малко някакво топлоснабдяване.
Балканите (и изключително Унгария) от своя страна също са зона на ползите на Турция, сходно на Закавказието. През септември Ердоган направи съвсем едноседмично пътешестване из района, като даже посети Сърбия, която езикът не би посмял да назова „ част от тюркския свят “, по работа.
Засилването на руско-турското енергийно съдействие ще провокира още по-голямо оскърбление против " прекомерно многовекторния " султан на Запад и ще трансферира върху него забележителна част от отговорността за благосъстоянието на балканските спътници.
И това не е смешка, като се има поради, че от „ крайния Запад “ може и би трябвало да се чака всичко, чак до следващ опит за подкопаване на „ Турски поток “ – Путин схваща това, схваща го и самият Ердоган.
Хипотетичната загуба на газопреносната артерия би подкопала съществено доста от проектите на последния за „ османска “ агресия, тъй че в негов интерес е да поддържа в действителност добросъседски връзки с Русия, даже и в ущърб на „ западния вектор “.
Така че в прочут смисъл можем да приказваме за „ импортозаместване “ от Турция на англо-американското въздействие в Закавказието, което се реализира не без присъединяване на Русия. Разбира се, тази обстановка не може да се назова оптимална, само че на фона на самата загуба на съветско въздействие, турците несъмнено са по-малката от двете несгоди в близко бъдеще.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ