Болоня отблизо: Там, където знанието е бог
Много хубави неща могат да се кажат за Болоня – остарял и хубав град, с неповторима атмосфера, неповторими улички, доста младежи, обаятелен до най-дребния подробност. Казано с две думи – академични град.
Основан през 1088 година – преди съвсем 10 века – Болонският университет е най-старият в Европа. Това е първото място, където въобще е въведена думата universitas. Отначало в този самобитен съюз на професори и студенти последните били водещи – от тях зависело дали професорът ще има гости на лекциите си, какъв брой пари ще получи и ще продължи ли да преподава и идната година.
Постепенно императорът на Ломбардия поема нещата в свои ръце, тъй като университетът значи авторитет, професори и студенти се стичат от цяла Европа и не може съществуването на институцията да зависи от капризите на учащите се. Преподавателите и студентите още през 1158 година получават специфичен статут от Фридрих Барбароса и могат да пътуват под закрилата на императора. Авторитетът на Болонския университет през цялото време се дължи на високите условия за банкет – даже коронованите особи би трябвало да имат същите познания и умения както синовете на търговците. Жените са пълноправни участници в образователния развой – и като студентки, и като преподавателки. Основан през 1088 година, Болонският университет е най-старият в Европа. Това е първото място, където въобще е въведена думата universitas. Така е и до през днешния ден. Университетът си остава най-важната институция в този град. Всичко, което е антично, впечатляващо, неизмеримо и забавно в Болоня, по един или различен метод е обвързвано с университета. Древните средновековни здания не престават да са благосъстоятелност на факултетите, въпреки и за представителни цели. В църквите и музеите е цялостно със следи от професорите по право, медицина и теология, живели, преподавали и заровени в Болоня.
Медицинският факултет има една от най-красивите здания в града, която е отворена за визити против алегорична такса. Наречена „ Архигимназия “ и открита през 1563 година, тя е първото публично здание на университета – до тогава факултетите били разпръснати из целия град. По стените има паметни плочи на най-знаменитите професори, гербове на видните фамилии от цяла Европа, изпращали синовете си да учат в Болоня, а залата за аутопсии („ Анатомичен спектакъл “), е произведение на изкуството. По време на бомбардировките през войната е изцяло разрушена, само че през днешния ден още веднъж е в първичния си тип – цялата от дърво, с голи фигури по стените и тавана, две от които са с „ обелена “ кожа. В средата има мраморна маса за аутопсии, а в близост амфитеатрално са ситуирани скамейките за студентите.
Другата забележителна зала е актовата, наречена „ Стабат матер “, тъй като в нея за първи път е изпълнено едноименното произведение на Росини под диригентството на Доницети.
И в църквите е цялостно с професори. Там, където в европейските храмове са заровени архиепископи, владетели и меценати, в Болоня са професорите – на най-хубавите места, с най-красивите саркофази. Болоня плащала за това – паметта за тези велики хора да живее постоянно. В Музея на Средновековието могат да се видят най-хубавите мостри. Традиционно професорът е изобразен на катедрата, а пред него и към него са учениците му, като по облеклата им проличава, че са от най-далечни земи, съразмерно техните фигури са по-малки, а най-отзад са прислужниците на студентите, които носят дебелите им книги. Както стана въпрос, залите за лекции били разпръснати из целия град и било мъчно да се придвижват тежките книги от едно място на друго.
Най-любопитното е друго. За елементарните поданици на Болоня – търговци, занаятчии, нотариуси, юристи – било въпрос на голям авторитет да наподобяват учени най-малко след гибелта си. Затова на надгробните плочи те са изобразени легнали върху книги, с книги в ръце, наметнати с професорски мантии. Въпрос на ценностна система тук и там – тогава, преди епохи и, уви, до ден сегашен.
Основан през 1088 година – преди съвсем 10 века – Болонският университет е най-старият в Европа. Това е първото място, където въобще е въведена думата universitas. Отначало в този самобитен съюз на професори и студенти последните били водещи – от тях зависело дали професорът ще има гости на лекциите си, какъв брой пари ще получи и ще продължи ли да преподава и идната година.
Постепенно императорът на Ломбардия поема нещата в свои ръце, тъй като университетът значи авторитет, професори и студенти се стичат от цяла Европа и не може съществуването на институцията да зависи от капризите на учащите се. Преподавателите и студентите още през 1158 година получават специфичен статут от Фридрих Барбароса и могат да пътуват под закрилата на императора. Авторитетът на Болонския университет през цялото време се дължи на високите условия за банкет – даже коронованите особи би трябвало да имат същите познания и умения както синовете на търговците. Жените са пълноправни участници в образователния развой – и като студентки, и като преподавателки. Основан през 1088 година, Болонският университет е най-старият в Европа. Това е първото място, където въобще е въведена думата universitas. Така е и до през днешния ден. Университетът си остава най-важната институция в този град. Всичко, което е антично, впечатляващо, неизмеримо и забавно в Болоня, по един или различен метод е обвързвано с университета. Древните средновековни здания не престават да са благосъстоятелност на факултетите, въпреки и за представителни цели. В църквите и музеите е цялостно със следи от професорите по право, медицина и теология, живели, преподавали и заровени в Болоня.
Медицинският факултет има една от най-красивите здания в града, която е отворена за визити против алегорична такса. Наречена „ Архигимназия “ и открита през 1563 година, тя е първото публично здание на университета – до тогава факултетите били разпръснати из целия град. По стените има паметни плочи на най-знаменитите професори, гербове на видните фамилии от цяла Европа, изпращали синовете си да учат в Болоня, а залата за аутопсии („ Анатомичен спектакъл “), е произведение на изкуството. По време на бомбардировките през войната е изцяло разрушена, само че през днешния ден още веднъж е в първичния си тип – цялата от дърво, с голи фигури по стените и тавана, две от които са с „ обелена “ кожа. В средата има мраморна маса за аутопсии, а в близост амфитеатрално са ситуирани скамейките за студентите.
Другата забележителна зала е актовата, наречена „ Стабат матер “, тъй като в нея за първи път е изпълнено едноименното произведение на Росини под диригентството на Доницети.
И в църквите е цялостно с професори. Там, където в европейските храмове са заровени архиепископи, владетели и меценати, в Болоня са професорите – на най-хубавите места, с най-красивите саркофази. Болоня плащала за това – паметта за тези велики хора да живее постоянно. В Музея на Средновековието могат да се видят най-хубавите мостри. Традиционно професорът е изобразен на катедрата, а пред него и към него са учениците му, като по облеклата им проличава, че са от най-далечни земи, съразмерно техните фигури са по-малки, а най-отзад са прислужниците на студентите, които носят дебелите им книги. Както стана въпрос, залите за лекции били разпръснати из целия град и било мъчно да се придвижват тежките книги от едно място на друго.
Най-любопитното е друго. За елементарните поданици на Болоня – търговци, занаятчии, нотариуси, юристи – било въпрос на голям авторитет да наподобяват учени най-малко след гибелта си. Затова на надгробните плочи те са изобразени легнали върху книги, с книги в ръце, наметнати с професорски мантии. Въпрос на ценностна система тук и там – тогава, преди епохи и, уви, до ден сегашен.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ