Петър Волгин: Сега се мразят, след изборите пак ще се прегърнат
Много е занимателно да следим по какъв начин се държат сега едни към други довчерашните съдружни сътрудници. Докато не стана ясно, че ротацията се проваля, те си бяха безпределно благи и драги. Говориха си на галени имена, смееха се дружно, управляваха дружно, Конституцията трансформираха дружно, ходеха си непрекъснато на посетители в кабинетите, седяха си в скутовете, кафенца и други питиета консумираха дружно, въобще цялостна съдружна идилия. Сега обаче ще има избори и се постанова общественото държание, както и говоренето да бъдат тотално изменени. Например ПП-ДБ, които от дълго време са образец за безспорна праволинейност и които след избори постоянно извършват всичко, което са казвали преди избори, до неотдавна ни обясняваха по какъв начин Делян Пеевски е незаместим фактор в съществените им промени и се е трансформирал за положително. Днес обаче разбираме, че Пеевски бил най-голямото зло. Забележителна трансформация в отношението в действителност. Бъдете сигурни, че през идващите дни ще се нагледаме на още доста такива промени.
И тук би трябвало да бъде казано нещо доста значимо. Всички тези лупинги от вида " обичам го – не мога да го претърпявам " нямат нищо общо с искреността. Нито обичта е същинска, нито омразата. Ако има нещо, в което участниците в доскорошното съдружно ръководство да са майстори, това е лъготенето. Основната цел на евроатлантическите партии, които до през вчерашния ден управляваха, е да ръководят още веднъж. Затова и в предизборната акция ще залъгват електоратите си със заклинания какви непримирими съперници са, а незабавно след изборите ще се сглобят още веднъж. В името на евроатлантизма несъмнено. Всъщност това, в което въпросните партии са изцяло откровени, е желанието им да се потвърдят като безусловно безпрекословни реализатори на желанията на задграничните сътрудници. Даже има вътрешно състезание сред тях кой да бъде приет за най-верен евроатлантик, което е много оспорвано и ту един от участниците в него излиза напред, ту различен облича жълтата фанелка, с цел да я смъкна скоро в интерес на третия. Ако използваме политически неточен език, ще би трябвало да кажем, че става дума за съревнование по слугинаж, каквито надпревари сме виждали много постоянно в разнообразни политически интервали по нашите земи.
Но да не отиваме обратно в историята и да останем съсредоточени в съвременноста, която също ни дава задоволително мотиви за размисъл. Да вземем да вземем за пример вчерашните съвещания при президента Радев. Много радостно беше да гледаш държанието на великите конституционни реформатори от ПП-ДБ, които като чуха състава на служебния кабинет, се обидиха смъртоносно и излязоха с посърнали лица. По сходен метод се държат тези младежи, които към естествено обусловения хормонален дисбаланс са прибавили и преяждане с пици. Наистина е занимателно да гледаш по какъв начин главните създатели на конституционните промени в този момент въртят очи, вършат се на разсеяни и изрично отхвърлят да се сетят кой е предложил тази или онази нелепост. На всички към този момент стана ясно, че въпросните промени, изключително тези в частта за сформиране на служебния кабинет, са общ брой от фундаментални нелепости и по тази причина е изцяло естествено създателите на този парламентарен бълвоч в този момент под паника да се отхвърлят от бащинството си.
Ако въобще може да има нещо хубаво в цялата тази нелепа политическа обстановка, то е, че сглобчестото държавно управление отиде в историята единствено девет месеца след основаването си. Тези хора сътвориха много нелепости в региона на вътрешната политика, само че по-опасното е, е притежаваха целия капацитет да нанесаг непоправими беди на България и в региона на външната политика. Лидери на огромни европейски страни като Еманюел Макрон, както и водачи на Европейски Съюз като Урсула фон дер Лайен, не стопират да повтарят по какъв начин в Украйна би трябвало да бъдат пращани още пари и оръжия, а по-лошото е, че към този момент намерено приканват там да бъдат пращани и войски на НАТО. Ако госпожа Урсула попита непосредствено държавните ръководители на държавите-членки на Европейски Съюз кой желае да прати свои войски в Украйна, нали се сещате кои са тези, които първи ще вдигнат ръка, кои първо ще скочат да показват верноподаничество. Сглобчестият министър председател ще бъде този, който ще побърза да заеме първото място на стълбичката на подмазвачите.
Ето за какво е доста рисково на такива хора да се дава власт. Те ще я употребяват не с цел да пазят България, а главно да показват смирение, доста постоянно в ущърб точно на България. Имаме редица образци в историята си за бездарни и самовлюбени политици, които са ни причинявали национални произшествия, тъй като са мислили единствено за себе си и за ползите на непознатите си господари. И по тази причина имаме потребност от държавници, които да мислят за България, а не да обитават измисления свят на евроатлантическата еуфория.
И тук би трябвало да бъде казано нещо доста значимо. Всички тези лупинги от вида " обичам го – не мога да го претърпявам " нямат нищо общо с искреността. Нито обичта е същинска, нито омразата. Ако има нещо, в което участниците в доскорошното съдружно ръководство да са майстори, това е лъготенето. Основната цел на евроатлантическите партии, които до през вчерашния ден управляваха, е да ръководят още веднъж. Затова и в предизборната акция ще залъгват електоратите си със заклинания какви непримирими съперници са, а незабавно след изборите ще се сглобят още веднъж. В името на евроатлантизма несъмнено. Всъщност това, в което въпросните партии са изцяло откровени, е желанието им да се потвърдят като безусловно безпрекословни реализатори на желанията на задграничните сътрудници. Даже има вътрешно състезание сред тях кой да бъде приет за най-верен евроатлантик, което е много оспорвано и ту един от участниците в него излиза напред, ту различен облича жълтата фанелка, с цел да я смъкна скоро в интерес на третия. Ако използваме политически неточен език, ще би трябвало да кажем, че става дума за съревнование по слугинаж, каквито надпревари сме виждали много постоянно в разнообразни политически интервали по нашите земи.
Но да не отиваме обратно в историята и да останем съсредоточени в съвременноста, която също ни дава задоволително мотиви за размисъл. Да вземем да вземем за пример вчерашните съвещания при президента Радев. Много радостно беше да гледаш държанието на великите конституционни реформатори от ПП-ДБ, които като чуха състава на служебния кабинет, се обидиха смъртоносно и излязоха с посърнали лица. По сходен метод се държат тези младежи, които към естествено обусловения хормонален дисбаланс са прибавили и преяждане с пици. Наистина е занимателно да гледаш по какъв начин главните създатели на конституционните промени в този момент въртят очи, вършат се на разсеяни и изрично отхвърлят да се сетят кой е предложил тази или онази нелепост. На всички към този момент стана ясно, че въпросните промени, изключително тези в частта за сформиране на служебния кабинет, са общ брой от фундаментални нелепости и по тази причина е изцяло естествено създателите на този парламентарен бълвоч в този момент под паника да се отхвърлят от бащинството си.
Ако въобще може да има нещо хубаво в цялата тази нелепа политическа обстановка, то е, че сглобчестото държавно управление отиде в историята единствено девет месеца след основаването си. Тези хора сътвориха много нелепости в региона на вътрешната политика, само че по-опасното е, е притежаваха целия капацитет да нанесаг непоправими беди на България и в региона на външната политика. Лидери на огромни европейски страни като Еманюел Макрон, както и водачи на Европейски Съюз като Урсула фон дер Лайен, не стопират да повтарят по какъв начин в Украйна би трябвало да бъдат пращани още пари и оръжия, а по-лошото е, че към този момент намерено приканват там да бъдат пращани и войски на НАТО. Ако госпожа Урсула попита непосредствено държавните ръководители на държавите-членки на Европейски Съюз кой желае да прати свои войски в Украйна, нали се сещате кои са тези, които първи ще вдигнат ръка, кои първо ще скочат да показват верноподаничество. Сглобчестият министър председател ще бъде този, който ще побърза да заеме първото място на стълбичката на подмазвачите.
Ето за какво е доста рисково на такива хора да се дава власт. Те ще я употребяват не с цел да пазят България, а главно да показват смирение, доста постоянно в ущърб точно на България. Имаме редица образци в историята си за бездарни и самовлюбени политици, които са ни причинявали национални произшествия, тъй като са мислили единствено за себе си и за ползите на непознатите си господари. И по тази причина имаме потребност от държавници, които да мислят за България, а не да обитават измисления свят на евроатлантическата еуфория.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ