Много често тайната за дълъг и здравословен живот се крие

Много постоянно тайната за дълъг и здравословен живот се крие в дребната купичка с ядки, употребявани всеки ден. За това приказват проучванията, които демонстрират, че феновете на фъстъци, бразилски орехи и шамфъстък живеят по-дълго от останалите. Изследването е задоволително авторитетно, тъй като е провеждано в продължение на 20 години върху 19 хиляди доброволци.

Значение на ядките като храна

Според всички специалисти по хранене, както и съгласно медиците, ядките са неизменима част от здравословния и уравновесен хранителен режим. Те съдържат антиоксиданти, които са ефикасни в битката против рака и минерали като цинка, желязото, медта, магнезия и мангана. От значение са за вярното действие на органите.

Витамините А и Е, мазнините, омега-3 мастните киселини в верни дози понижават риска от инсулт и сърдечни болести. Те понижават възприятието за апетит заради високото наличие на фибри. Освен това суровите ядки съдържат малко калории, поддържат тежестта и по тази причина са подобаващи за спортуващи хора.

Ядките са с разнообразна форма, усет и хранителен профил. Могат да се употребяват независимо, а също и с плодове. Добавят се към салати, десерти и съществени ястия.

Изборът на най-хубавите ядки за всеки може да се направи след запознаване с самостоятелните характерности на всеки тип ядка.

Видове ядки

Орех

Орехите са най-старата храна, позната на хората, която се добива от дърво. Още прачовеците са яли орехи 10 хиляди години преди новата епоха.

Тази ядка се свързва с многочислени изгоди за здравето, дължащи се на нейния незабравим хранителен профил. Тя съдържа: мазнини, протеини, въглехидрати, фибри, мед, който дава половината от дневната целесъобразна доза единствено в 28 грама ядки, което е една шепа. Осигурява и над 10 % от нужната доза магнезий дневно в същото количество, а манганът съставлява 42 % от дневния банкет в дребното количество от 28 грама, което е шепа орехи.

Съдържанието на мед, което е най-високо от всички останали детайли, има огромно значение за производството на ензими, участващи в синтеза на невротрансмитери и в обезпечаване на сила за тялото.

Значението им за здравето се показва най-много в намаляването на риска от сърдечни заболявания заради удобното въздействие върху кръвното налягане, неприятния холестерол и триглицеридите.

Орехът съдържа и киселината L-аргинин, която е значима за кръвоносната система.

Само четвърт чаша орехи дава цялото количество нужни омега-3 мастни киселини, въздейства удобно на мозъчното здраве, профилактира туморите на простатата и млечната жлеза.

Препоръчителната дневна доза е към 42 г, даващи максимума изгоди за здравето.

Най-външният пласт на ореха, който се намира в черупката и има кисел усет, е най-полезен. В него се съдържат 90 % от антиоксидантите.

Кашу /индийски фъстък/

Кашуто спада към фамилията на отровния бръшлян, употребява се след обработка, а черупката му е токсична, не става за ястие. То в действителност е плод, само че има своето място измежду ядките.

Самата ядка е извънредно вкусна, има хрупкава текстура и основава кремообразно чувство в устата. Съчетава се добре със солени и сладки храни, а хранителния състав на ядката не отстъпва на останалите ядки.

В кашу се съдържат мазнини, протеини, въглехидрати и фибри. В състава усещане вършат витамин К, който дава 8 % от нужната дневна доза в шепа кашу от 28 година Още по-значително е количеството на магнезия, то е 20 % от нужната дневна доза. Толкова е и манганът в това количество ядки.

Кашуто е доста добър източник на хранителни субстанции, значими за здравето на костите - това са протеините, витамин К, магнезият и манганът. Консумацията на кашу понижава кръвното налягане и триглицеридите.

Препоръчителната дневна доза е 40 грама.

Бразилски орех

Бразилският орех е специфична ядка. За да се роди, има потребност от специфична пчела, която да опраши дървото, а то дава плод откакто е достигнало зрялост, за което са нужни от 10 до 30 години.

Тази ядка съдържа разнородни хранителни субстанции - мазнини, протеини, въглехидрати, фибри.

Трябва да се означи наличието на витамин Е, който към 11 % от нужната дневна доза в 28 година Магнезият в същото количество дава 25 % от целесъобразната дневна доза.

Отличава се наличието на селен, което обезпечава съвсем цялото нужно количество селен, 98 %, за деня. Това не е инцидентно, тъй като бразилският орех е най-богат източник на селен, нужен на щитовидната жлеза и синтеза на ДНК.

Дневната доза от тези ядки е 400 мг и би трябвало прецизно да се съблюдава, тъй като човек може да се натрови от по-високи дози.

Лешник

Древните гърци вярвали, че лешниците могат да лекуват кашлица и даже косопад.

Днес вкусната ядка е любим на диетолозите, тъй като с помощта на ниското наличие на въглехидрати може да се яде и при доста строга диета без риска от напълняване.

Освен малко въглехидрати лешниците съдържат мазнини, протеини и фибри. По-забележително е наличието на витамин Е, защото дава 28 % от нужната дневна доза единствено с 28 г лешници, 11 % от магнезия и 76 % от мангана за деня.

Освен че са отличен източник на витамини и минерали, лешниците имат антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, тъй като са богати на галова киселина, кафеена киселина, кверцетин и епикатехин.

Препоръчителната дневна доза е сред 50 и 100 г.

Фъстък

Фъстъците в действителност не са ядки, те са бобови растения, само че непроменяемо участват при ядките поради останалите си качества. Любима ядка са в Америка, поради фъстъченото масло. Хранителният им профил е сходен на този на ядките и по тази причина намират мястото си в тази група храни. Съдържат доста количество мазнини, а също протеини, въглехидрати и фибри.

Сред съставните детайли се отличават витамин В3, който дава 23 % от нужната дневна доза с потреблението на 28 грама фъстъци, 17 % от дневната доза витамин В9 и 12 % от магнезия за деня.

Фъстъците се сочат като източник на растителни протеини, полифеноли и фолиева киселина, а витамин В е доста значим за бременните дами.

Препоръчителната дневна доза е 46 грама за дами и 56 грама за мъже.

Шамфъстък

Тази ядка е известна също като пистачо, от гръцки това значи зелена ядка. Консумира се от към 6хиляди години преди новата епоха. В Иран го назовават усмихната ядка, а в Китай - благополучен орех.

Съдържанието в шамфъстъка е особено за всички ядки - мазнини, въглехидрати, протеини. Отличителните съставки са витамин В1, осигуряващ 21 % от дневната доза в 28 г ядка, витамин В6, даващ 28 % от дневната доза и фосфор - 11 % от дневната доза.

Витамин В6 е значим за имунитета и метаболизма. Каротеноидите лутеин и зеаксантин, антоцианините и флавоноидите в състава дават противовъзпалителните и антиоксидантните му свойства.

Препоръчителната дневна доза е 20-30 г.

Бадем

Бадемите не могат да пораснат сами. Нужно е да се опрашат от пчелите. След като бъдат обрани обаче, имат доста дълъг живот. Съхраняват се до 2 години и това се дължи на богатото наличие на витамин Е.

Бадемът има прелестен усет и е доста засищащ. От него се прави също бадемово брашно, масло и мляко, доста обичани на веганите. Освен мазнини, протеини, въглехидрати и фибри, би трябвало да се отбележат в състава му витамин Е, осигуряващ 45 % от дневната потребност за тялото, магнезий, даващ 19 % от дневната потребност и манган, осигуряващ 27 % от дневната доза.

Витамин Е в бадемите работи като антиоксидант и пази клетките от оксидативен стрес. Бадемите понижават и риска от сърдечни увреждания.

Препоръчителната дневна доза от ядката е 25 г за дамите и до 38 г за мъжете.

Тези потребни ядки, наред с кедровите ядки, макадамията, кестените, орехите пекан са супер храни с благотворно въздействие върху всички органи и системи в тялото, защото дават всички съществени хранителни субстанции, нужни за виталните процеси.

Нужно е да се употребяват ядки умерено, най-много поради високото наличие на протеини. В здравословни дози поддържат здравето в дълготраен проект.