Много бизнеси, които форсираха дигиталната трансформация, не могаг да отстъпят

Много бизнеси, които форсираха „ цифровата промяна ”, не могаг да правят отстъпка крачка обратно
(снимка: CC0 Public Domain)

Неотдавна Австралийската мрежа за развиване на киберсигурността (AustCyber) разгласява отчет, моделиращ евентуалното влияние на хакерските атаки и продължителните цифрови сривове. Моделирането допуска, че четириседмично отчасти „ цифрово спиране ” може да съсипе до 163 000 работни места в страната. Цената за стопанската система ще е над 30 милиарда $. Това е към 1,5% от австралийския БВП или три четвърти от годишния бюджет за защита.

Навярно всяка страна има сходен план за евентуалните вреди от киберсрив. Докладът на австралийците обаче акцентира друго – по-голямата вреда е опустошителното влияние на цифровите проблеми върху публичното доверие.

Паричната стойност на киберсривовете

Всеки цифров срив носи директни и косвени загуби. Съотношението сред тях е почти 1:4. Притеснително, съгласно анализаторите, е това, че доста бизнеси, които в продължение на много години бяха форсирани да създадат „ цифрова промяна ”, към този момент са стигнали толкоз далеко в цялостното си дигитализиране, че не биха могли да правят отстъпка крачка обратно.

При сериозен цифров срив те ще бъдат унищожени, тъй като не биха могли да се върнат към „ офлайн ” опция за работа. Това важи изключително за финансовия бранш. При него, въпреки този отрасъл да е прочут като много закостенял, в действителност дигитализацията е достигнала равнище, при което активността е невъзможна без цифровите технологии.

Атака против доверието

На фона на сходни констатации може да се твърди, че рисковете от киберсрив са доста по-коварни и по-мащабни, в сравнение с е единствено въздействието върху приходите.

По-големият проблем е разрушаването на доверието на потребителите. Дигиталните офанзиви разчитат на доверието – да вземем за пример фишинг офанзивата залага на доверието на потребителя към непознати хора, които изпращат писма с нещо, което може би е значимо или забавно. Използвайки доверието, нападателите осъществят своите подли цели, само че с това те подкопават доверието.
още по тематиката
Малкото изследвания по тематиката демонстрират, че неприятните прекарвания на хората в цифровия свят се отразяват на техните усещания – те губят доверие към „ всичко в интернет ” – към електронни магазини и интернет-услуги, в това число и към държавното управление и неговите уеб услуги за жителите и бизнеса.

Доверието е належащо за съществуването и действието на обществото. Както отбелязва общественият психолог Робърт Циалдини, универсалният човешки блян към взаимност ни разрешава да вършим положително в този момент и да се доверяваме, че ще получим положително в бъдеще.

Сривът на доверие може да докара до разтърсвания и колапс на цели стопански браншове. Например, новината за хакване и приключване на информация от банка съвсем несъмнено ще докара до отдръпването на нейните клиенти, което най-вероятно ще я срине, а от това може да произтече огромно разтърсване в целия финансов бранш на една страна.

Богата почва за повече измами

Ако хората изгубят доверието си към цифровия свят, последствията могат да стигнат доста надалеч. Така да вземем за пример, в случай че жителите нямат религия на електронните услуги на своето държавно управление, подозренията им са плодородна почва за поникване на безчет „ подправени вести ” и манипулативни информации. Те могат да засягат институции, медии, политици. Могат да предрешат изхода от евентуални идни избори.

Това са дълготрайни последствия, които следва да бъдат взети под внимание от всички участници в бурния развой на „ цифрова промяна ” на бизнеса и институциите. Тенденцията е изключително значима в светлината на стремежа към налагане на цялостна електронизация на страната, в това число осъществяване на електронно гласоподаване при избори, електронно опазване на здравето и други области, които са решаващи за човешкия живот и обществото като цяло.