Мъката на една майка: Интригите на снаха ми разбиха семейството ни
Много бих желала да споделя историята си с вас. Никога не съм си представяла, че на тези години ще получа толкоз нечовечен удар от личния си наследник. Ние сме нормално семейство. Съпругът ми и аз живеем в естетика повече от 30 години, написа вестник „ Лична драма “. С доста грижи и обич отгледахме и възпитахме двамата си сина. Винаги сме уважавали персоналния избор на децата си и когато Стефан – по-големият ни наследник, докара бъдещата си брачна половинка Нина да се срещнем, с мъжа ми я приехме с наслада. Кой да знае, че тази жена ще настрои детето ни против нас? С времето ми направи усещане, че Стефан все по-рядко се сеща да ни се обади. Говореше внезапно и спря да ни гостува. Един ден го попитах има ли причина за странното му отчуждаване, а той яростно отговори, че имаме различен наследник и ще е по-добре да направляваме него.
Повратният миг се оказа моят рожден ден – празник, 50 години. Вечерта на посетители ми пристигнаха Стефан и Нина, по-малкият ми наследник с приятелката си и други близки родственици. Така и не усетих по кое време избухна абсурдът – Нина се караше с приятелката на другия ми наследник. Опитах се да потуша разногласието, само че снаха ми се разяри още повече и избълва ужасни думи. Нарече ни нищожества, които не са оказали никаква материална поддръжка на по-големия си наследник. Най-неприятно беше, че Стефан поддържа брачната половинка си. В края на диалога добави, че се срами от родители като нас. Със брачна половинка ми се разплакахме от болежка. Беше ни мъчително, че ни унизиха пред всички посетители, освен това на юбилея ми.
Мъжът ми не можа да понесе срама и удари пестник на Стефан. Синът ми също посегна на татко си, само че брат му го спря. Наблюдавах кошмара в профил, невярвайки на очите си. А сякаш бяхме образцово семейство. Оттогава изминаха няколко месеца. Стефан не ни се обажда, нито си подвига телефона. Сърцето ми е разрушено от тъга. Съпругът ми също страда, нощем го слушам по какъв начин плаче скритом. За всичко е отговорна Нина. Какво направи тази змия с нашето момче? Все още се надявам, че Стефан ще осъзнае грешката си, ще се покае, ще изиска амнистия и още веднъж ще бъдем щастливо семейство. Не желая да изгубя сина си. Обичам го безпределно, макар че той ме нарани извънредно.
