Алхимията – древна наука с интересна история
Митичните познания и именитият метафизичен камък не дават мира на генерации учени в древността и Средновековието
И през днешния ден даже не стопират опитите да бъде открит ключът към тайните на мирозданието.
ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ВЕКОВЕТЕ
На малко на брой е известно, че самото наименование „ химия ” е с египетски генезис. От незапомнени времена величествената страна на сфинксовете и пирамидите се назовава Кеми (Черната земя). Названието е обвързвано с плодородието на египетските земи спрямо безжизнената пустиня в съседство.
В древността Египет е център на науките. Няколкостотин години греди нашата епоха в Александрия работи същинска академия на науките, в която на химията е отредено особено място и настрана здание – храмът на Серапис. Той се счита за място за поклонение пред мъдростта, живота и гибелта.
Що се отнася до произхода на думата „ ал химия “, някои откриватели считат, че към екипетското „ кеми ” е прибавена приставката „ ал ” от арабските чергари, които може би са възприели част от изгубените египетски познания.
ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА АЛХИМИЦИТЕ
Най-ранното документално споменаване за алхимията е ръкописът на Юлии Фирмик. За своя основна задача алхимиците считат приемането на така наречен метафизичен камък. Теорията за опцията за преобразяване на „ неблагородни ” метали в „ благородни ” се базира на гръцката визия за „ първоелементите ”, от които се състои материята.
Философският камък се назовава друго: популярен балсам, алена смес, философско яйце, панацея, червен лъв или балсам на живота. Освен способността да трансформира елементарни метали в злато, философският камък има чудодейни изцеляващи свойства, които подаряват на притежателя му безконечен живот.
По-малко известният „ бял лъв ” или „ бяла смес ” е камъкът, който може да трансформира веществата в сребро. Различават се гръко-египетска, западноевропейска и арабска школа в алхимията.
ЗНАМЕНИТИ ИМЕНА В АЛХИМИЯТА
Един от най-известните алхимици в предишното е Алберт Велики. Роден е през 1193 година Става член на Ордена
на доминиканците и получава опция да се занимава с просвета. След това се реалокира в Париж, където чете лекции в университета и се употребява с голяма известност измежду студентите. Запазени са 5 труда на този и многообразен академик. На перото му принадлежи „ Кодекс от правила ”, в който се споделя, че алхимикът е задължен да пази в загадка резултатите от опитите си.
Не по-малко прочут е и монахът от Ордена на францисканците Роджър Бейкън, живял през 1214 – 1292 година Англичанинът посвещава целия си живот на алхимията. Заради отвод да издаде тайните на приемането на злато прекарва в тюрма 15 години. Но в реалност Бейкън не владее секрети познания.
Филип Ауреол, прочут още като Парацелз, е превъзходен доктор на своята ера. Той отхвърля съществуването на философския камък, само че сполучливо ползва в медицината насъбрания от алхимията опит. Методите му кореспондират с мистиката. Парацелз се увлича от астрология и магия. Смята, че тези науки могат да оказват помощ на лекаря повече от всички трактати по медицина.
Друг доктор – Арнолд де Виланова, е упрекнат от съвременниците си във връзки с нечистата мощ. Битува мнението, че златото има лечебни свойства. Арнолд лекува даже римския папа. Това избавя живота му по време на преследването му от Инквизицията поради „ разколнически ” хрумвания и мисли. След гибелта на учения ръкописите му са унищожени от църквата като разкол.
