Михаил Булгаков - да твориш сатира и да бъдеш чут въпреки СССР
Мистериозните връзки на Михаил Булгаков със руската власт и по-специално с Йосиф Сталин от дълго време се считат за резултат от естетическата оценка на диктатора за ранното творчество на писателя. В епохата на Сталиновия терор Булгаков заобикаля бурните 30-те години на ХХ век относително незасегнат, защото в никакъв случай не е задържан, камо ли екзекутиран.
Това не значи, че Булгаков не е имал сложен живот по време на Сталиновия режим - натискът, оказван върху него от страната, съвсем несъмнено е изострил съществени здравословни проблеми, които са довели до ранната му гибел. Бруталните офанзиви против творчеството му също са предизвикали финансови и психически компликации и са довели до това, което той назовава свое " заличаване ".
Въпреки това, той е пощаден от по-жестоки преследвания (като тези, с които се сблъскват доста негови съвременници), макар обстоятелството, че творчеството му включва остра рецензия на комунизма и Съветския съюз, както и обстоятелството, че Булгаков е категоричен в антисъветската си политика.
Макар че всеки опит да се придаде прекомерно голяма рационалност или логичност на решенията на Сталин по време на чистките е неосъществим, има някои фактори, които вършат усещане.Тези фактори включват естеството на сатирата на Булгаков и взаимоотношението му със руската страна, статута му на политически новобранец и връзките му с чужденци в Съветския съюз и отвън него.
" Ръкописите не горят. "
Тази емблематична имитация трансформира " Майстора и Маргарита " на Михаил Булгаков в съществена част от съветския книжовен канон. Тя се цитира непрекъснато, както на истинския си език, по този начин и във всички свои преводи. Непосветените читатели може би ще се изненадат да схванат, че тези думи са изречени от Дявола, който в романа възкресява и връща изоставения писмен план на основния воин след опит да го унищожи в пожар.
Това е алегорична замяна сред нашия и оня свят, която демонстрира, че даже свръхестествените същества не имат самодейността да потушат силата на човешкото творчество. Както Дяволът на Булгаков - маскиран като задграничен професор и настоящ под името Воланд - внушава посредством простите си думи, същинските шедьоври ще оцелеят и ще се повдигнат от опитите за заличаване като митичния феникс, както потвърждава самият " Майстора и Маргарита ", излязъл недокоснат от пагубния пламък на руската цензура и даже съумява да бъде издадена през 1967 г. През май – юни 1938 година цялостният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължава съвсем до самата гибел на писателя, който умира през 1940 година
Не е благосклонна ориста и към друга творба на Михаил Булгаков - " Животът на господин Дьо Молиер ". При нея се визира тематиката за конформизма на Жан-Батист и услужливостта му към Краля-слънце, който го е покровителствал, която очевидно е вълнувала надълбоко Булгаков, тъй като и пиесата му " Съзаклятието на лицемерите " е отдадена на нея. Поради асоциациите с режима на Сталин и това произведение на Булгаков не е било оповестено, до момента в който той е още жив.
Първоначалният път на " Майстора и Маргарита " към публикуване е ненапълно мистериозен. Следвайки мъчителния и натурален цикъл на живота, раждането му стартира на смъртно легло. Третата брачна половинка на Булгаков, Елена, която го въодушевява за отмъстителния темперамент на Маргарита, се заклева пред леглото на страдащия Булгаков - той умира на 10 март 1940 година на 48-годишна възраст - че ще трансформира неговия magnum opus в задача на живота си; ще надделее над потисничеството.
Но за жалост, за разлика от измислената Маргарита, Елена не е имала достъп до съчувстващ кръг от демони, които да ѝ предложат силата да разсъни изгубената фантазия на своя обичан. Тя е била човешка жена и е получила напълно човешки, предупредителни препоръки от близкия другар на Булгаков Павел Попов, както е записано в читателското приложение към романа на Дж. А. Къртис:
" Колкото по-малко хора знаят за романа, толкоз по-добре - написа Попов на Елена, - майсторството на един талант постоянно ще си остане майсторство, само че сега романът би бил недопустим. Ще би трябвало да минат 50-100 години. "
Както показва Къртис, прогнозата на Попов се разминава с към тридесет години. За издаването на книгата са били нужни двадесет години. Но две десетилетия към момента са дълъг интервал от време, в който един разказ може да остане в конспиративност, сходно на нарушител, който заобикаля закона.
Това, което прави романа толкоз недопустим за руската цензура, е освен изобразяването на нерегламентирана женска мощ и половост, само че и представянето на Съюз на съветските социалистически републики, който съществува редом с небесните сфери на отвъдното.
Един от главните правила на Съветския съюз е твърдата световна позиция - от жителите се чака да бъдат лоялни първо към своята комунистическа суперсила, а по-късно към своята религия, в случай че въобще имат вяра в институцията на религията.
Това, което " Майсторът и Маргарита " се осмелява да показа, е една Москва от 30-те години на ХХ век, подложена както на паранормални феномени, по този начин и на всеобхватно християнско-библейско наличие, безпомощна да спре или пренебрегне нито едно от тях.
Държавата в нито един миг от книгата не е показана като висша мощ - съществена опасност за свръхмодерната държавна стратегия - и по тази причина Елена се оказва неспособна да извърши обещанието си да разгласява книгата навреме. Дори директното писмо до Сталин, който се е възхищавал на писателския гений на Булгаков, не способства за напредването на нещата.
Това, което Елена прави обаче, е да резервира и отбрани ръкописа като непокътната част от наследството на своя съпруг-автор, а през 1963 година тя усърдно редактира и препечатва нова версия на ръкописа - акт на отдаденост и неизменност, който я подрежда измежду великите гениални съпруги в историята.
През годините сред завършването и публикуването на " Майстора и Маргарита " съществуването му се трансформира в нещо като обществена загадка в съветските литературни среди.
През 1966 година списание " Москва " взема дръзкото решение най-сетне да разгласява " Майстора и Маргарита ", само че тази версия е цензурирана до безсрамие, а доста от хитроумните послания на Булгаков изчезват в процеса на издаване. Изчезва да вземем за пример половата независимост на Маргарита, както и подигравката на Булгаков с корупцията и некомпетентността на Съюз на съветските социалистически републики като комунистическа страна. За да може книгата да бъде оповестена в цялостния си, несъкратен искра, тя би трябвало да бъде изнесена контрабандно в чужбина.
Издателството Eesti Raamat в Естония може да се похвали, че през 1967 година излиза първото нередактирано издание, само че би трябвало да се означи, че това е единствено превод. Публикувано на естонски, а не на съветски, то, за жалост, не може да се пояснява като личния глас на Булгаков.
Естествено, романът провокира дискусия и всеобщо неразбиране, когато съгражданите на Булгаков съумяват да се снабдят с обществено налични копия, които не са били филтрирани от цензурата или изгубени в превода. Трябва да се признае, че това е странна книга и, както изяснява Стефан Лавъл, " читателите, привикнали със руската класика, не са били готови да разтълкуват комплицираната мрежа от знаци и сюжетни равнища на романа, необикновеното отношение към времето, потреблението на подигравка и фантастика, както и препратките към християнството и мита ".
Майсторът и Маргарита е толкоз друга от праволинейните битови разногласия на Лев Толстой и Антон Чехов или от относителните трагични романи на Александър Пушкин. Днес той се приема като един от най-хубавите романи, излезли от политическото безпокойствие на ХХ век, като актуалната читателска публика е по-добре готова да признае достолепията му.
" Ръкописите не горят ", в действителност, даже тези основани по времето на Сталин.
Това не значи, че Булгаков не е имал сложен живот по време на Сталиновия режим - натискът, оказван върху него от страната, съвсем несъмнено е изострил съществени здравословни проблеми, които са довели до ранната му гибел. Бруталните офанзиви против творчеството му също са предизвикали финансови и психически компликации и са довели до това, което той назовава свое " заличаване ".
Въпреки това, той е пощаден от по-жестоки преследвания (като тези, с които се сблъскват доста негови съвременници), макар обстоятелството, че творчеството му включва остра рецензия на комунизма и Съветския съюз, както и обстоятелството, че Булгаков е категоричен в антисъветската си политика.
Макар че всеки опит да се придаде прекомерно голяма рационалност или логичност на решенията на Сталин по време на чистките е неосъществим, има някои фактори, които вършат усещане.Тези фактори включват естеството на сатирата на Булгаков и взаимоотношението му със руската страна, статута му на политически новобранец и връзките му с чужденци в Съветския съюз и отвън него.
" Ръкописите не горят. "
Тази емблематична имитация трансформира " Майстора и Маргарита " на Михаил Булгаков в съществена част от съветския книжовен канон. Тя се цитира непрекъснато, както на истинския си език, по този начин и във всички свои преводи. Непосветените читатели може би ще се изненадат да схванат, че тези думи са изречени от Дявола, който в романа възкресява и връща изоставения писмен план на основния воин след опит да го унищожи в пожар.
Това е алегорична замяна сред нашия и оня свят, която демонстрира, че даже свръхестествените същества не имат самодейността да потушат силата на човешкото творчество. Както Дяволът на Булгаков - маскиран като задграничен професор и настоящ под името Воланд - внушава посредством простите си думи, същинските шедьоври ще оцелеят и ще се повдигнат от опитите за заличаване като митичния феникс, както потвърждава самият " Майстора и Маргарита ", излязъл недокоснат от пагубния пламък на руската цензура и даже съумява да бъде издадена през 1967 г. През май – юни 1938 година цялостният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължава съвсем до самата гибел на писателя, който умира през 1940 година
Не е благосклонна ориста и към друга творба на Михаил Булгаков - " Животът на господин Дьо Молиер ". При нея се визира тематиката за конформизма на Жан-Батист и услужливостта му към Краля-слънце, който го е покровителствал, която очевидно е вълнувала надълбоко Булгаков, тъй като и пиесата му " Съзаклятието на лицемерите " е отдадена на нея. Поради асоциациите с режима на Сталин и това произведение на Булгаков не е било оповестено, до момента в който той е още жив.
Първоначалният път на " Майстора и Маргарита " към публикуване е ненапълно мистериозен. Следвайки мъчителния и натурален цикъл на живота, раждането му стартира на смъртно легло. Третата брачна половинка на Булгаков, Елена, която го въодушевява за отмъстителния темперамент на Маргарита, се заклева пред леглото на страдащия Булгаков - той умира на 10 март 1940 година на 48-годишна възраст - че ще трансформира неговия magnum opus в задача на живота си; ще надделее над потисничеството.
Но за жалост, за разлика от измислената Маргарита, Елена не е имала достъп до съчувстващ кръг от демони, които да ѝ предложат силата да разсъни изгубената фантазия на своя обичан. Тя е била човешка жена и е получила напълно човешки, предупредителни препоръки от близкия другар на Булгаков Павел Попов, както е записано в читателското приложение към романа на Дж. А. Къртис:
" Колкото по-малко хора знаят за романа, толкоз по-добре - написа Попов на Елена, - майсторството на един талант постоянно ще си остане майсторство, само че сега романът би бил недопустим. Ще би трябвало да минат 50-100 години. "
Както показва Къртис, прогнозата на Попов се разминава с към тридесет години. За издаването на книгата са били нужни двадесет години. Но две десетилетия към момента са дълъг интервал от време, в който един разказ може да остане в конспиративност, сходно на нарушител, който заобикаля закона.
Това, което прави романа толкоз недопустим за руската цензура, е освен изобразяването на нерегламентирана женска мощ и половост, само че и представянето на Съюз на съветските социалистически републики, който съществува редом с небесните сфери на отвъдното.
Един от главните правила на Съветския съюз е твърдата световна позиция - от жителите се чака да бъдат лоялни първо към своята комунистическа суперсила, а по-късно към своята религия, в случай че въобще имат вяра в институцията на религията.
Това, което " Майсторът и Маргарита " се осмелява да показа, е една Москва от 30-те години на ХХ век, подложена както на паранормални феномени, по този начин и на всеобхватно християнско-библейско наличие, безпомощна да спре или пренебрегне нито едно от тях.
Държавата в нито един миг от книгата не е показана като висша мощ - съществена опасност за свръхмодерната държавна стратегия - и по тази причина Елена се оказва неспособна да извърши обещанието си да разгласява книгата навреме. Дори директното писмо до Сталин, който се е възхищавал на писателския гений на Булгаков, не способства за напредването на нещата.
Това, което Елена прави обаче, е да резервира и отбрани ръкописа като непокътната част от наследството на своя съпруг-автор, а през 1963 година тя усърдно редактира и препечатва нова версия на ръкописа - акт на отдаденост и неизменност, който я подрежда измежду великите гениални съпруги в историята.
През годините сред завършването и публикуването на " Майстора и Маргарита " съществуването му се трансформира в нещо като обществена загадка в съветските литературни среди.
През 1966 година списание " Москва " взема дръзкото решение най-сетне да разгласява " Майстора и Маргарита ", само че тази версия е цензурирана до безсрамие, а доста от хитроумните послания на Булгаков изчезват в процеса на издаване. Изчезва да вземем за пример половата независимост на Маргарита, както и подигравката на Булгаков с корупцията и некомпетентността на Съюз на съветските социалистически републики като комунистическа страна. За да може книгата да бъде оповестена в цялостния си, несъкратен искра, тя би трябвало да бъде изнесена контрабандно в чужбина.
Издателството Eesti Raamat в Естония може да се похвали, че през 1967 година излиза първото нередактирано издание, само че би трябвало да се означи, че това е единствено превод. Публикувано на естонски, а не на съветски, то, за жалост, не може да се пояснява като личния глас на Булгаков.
Естествено, романът провокира дискусия и всеобщо неразбиране, когато съгражданите на Булгаков съумяват да се снабдят с обществено налични копия, които не са били филтрирани от цензурата или изгубени в превода. Трябва да се признае, че това е странна книга и, както изяснява Стефан Лавъл, " читателите, привикнали със руската класика, не са били готови да разтълкуват комплицираната мрежа от знаци и сюжетни равнища на романа, необикновеното отношение към времето, потреблението на подигравка и фантастика, както и препратките към християнството и мита ".
Майсторът и Маргарита е толкоз друга от праволинейните битови разногласия на Лев Толстой и Антон Чехов или от относителните трагични романи на Александър Пушкин. Днес той се приема като един от най-хубавите романи, излезли от политическото безпокойствие на ХХ век, като актуалната читателска публика е по-добре готова да признае достолепията му.
" Ръкописите не горят ", в действителност, даже тези основани по времето на Сталин.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ