Вижте най-студеното населено място в света и какво е да си при -50 градуса навън
Мислите си, че когато температурите паднат под нулата и задуха северен вятър, сте жертва на сурова зима? А какво да кажем за редките случаи, когато термометрите покажат минус 15 градуса по Целзий?
Улиците опустяват и повече от нас се опасяват, че в случай че излязат на открито, кръвта в кръвоносните им съдове ще замръзне, или носът им ще се вкочани и ще падне от мраз. А я си представете какво е да си на открито при минус 50 C (градуса по Целзий)! Мислите си, че е невероятно или асоциирате сходна метеорологична картина със Северния и Южния полюс? Нищо сходно – това е всекидневие за хората от северното съветско селце Оймякон, чието население съгласно последното броене от 2010 година е 462-ма души! Тъкмо това е най-студеното обитаемо място на планетата, до което можете да стигнете след два дни път с кола от Якутск – столицата на Якутия, която пък държи върха за град, освен това основен административния център, с най-ниски зимни температури всред всички останали под слънцето. Населението на Якутск надвишава 270 000 души.
Как се оправят локалните с този безчовечен мраз? “Руски чай, или другояче казано водка ”, изяснява фотографът Амос Чапъл, който е посетил най-студения град в света и направил фотосите, които можете да видите в галерията към тази публикация. Снимки, от които ще изпитате съвсем физически пронизващия всяка тъкан, вкаменяващ дъха и всички телесни течности студ на оймяконската зима.
Името на Оймякон безусловно значи “незамръзнала вода ”, което звучи парадоксално в подтекста на климата, присъщ за това място. Изборът му обаче не е инцидентен, нито има подигравателен смисъл – той е обвързван с обстоятелството, че наоколо до Оймякон се намира термален извор и в миналото това място е било спирка за еленовъдите, които са поили животните с водата, извираща от него.
Най-ниската температура, измерена в Оймякон, е сковаваща всякаква трезва мисъл (ето за какво ви е необходим съветски чай!) – 71.2 C, регистрирана от термометрите през 1924 година. При тази, а даже и при на половина по-малко ниска температура, в случай че човек излезе на открито, носейки на носа си очила, те ще залепнат за лицето му, което е единствено един от проблемите, свързани със студеното време. Излишно е да се загатва, че за замяна на целувки и дума не може да става!
Излизайки от домовете си, жителите на Оймякон се сблъскват с доста по-сериозни провокации от краткотрайното късогледство или далекогледство. Замръзването на земята в дълбочина пречи на естественото действие на канализацията в домовете на хората, заради което и множеството семейства имат и употребяват тоалетни отвън домовете си. По същата причина изкопаването на гробове се трансформира в извънредно мъчно тестване и става допустимо едвам след стоплянето на почвата (тундра) посредством запалване на огън. Местните поданици са принудени да паркират колите си в отопляеми гаражи, а прекъсването за малко с изключен мотор на улицата е равнозначно на изваждане на транспортното средство от употреба – просто няма никакъв късмет моторът на колата да възпламени още веднъж. Въздухоплаването в района също е безусловно невероятно през зимата, както и развъждането на годишна продукция, а рискът от измръзване единствено след няколко минути, прекарани на открито, е изцяло действителен. “Бях облечен единствено с един тъничък панталон, когато за първи път излязох на открито при минус 47 градуса ”, споделя Чапъл и разказва чувството от студа по този начин: “Имах възприятието, че студът физически сграбчва краката ми и ги притиска като в менгеме. Същевременно усетих по какъв начин слюнката в устата ми замръзва и образува ледени шушулки, които стърчат от устните ми. ”
Поради неналичието на локално земеделие, хората по тези места се изхранват най-вече с месо. “Якутите обичат студената храна – замразена сурова арктическа риба, бяла сьомга, замразен недопечен черен дроб от кон, които обаче са считани за деликатеси ”, изяснява Болот Бочкарев – гражданин на Оймякон. Той акцентира ролята на местото като съществена храна за локалните хора, която прави допустимо оцеляването и положителното им здраве. Ако обмисляте да живеете тук, би трябвало да сте подготвени всекидневно да консумирате чорба с месо. Чапъл пътува през Оймякон и Якутск, с цел да запечата с камерата си забавни образни свидетелства за живота на хората при толкоз рисково ниски температури и възпрепятстващи доста от дейностите, с които сме привикнали, климатични условия.
Като фоторепортер, той има за цел да търси, намира и пресъздава невероятни и вдъхновяващи истории на хора от разнообразни краища на планетата. За да снима тези фрагменти, той е трябвало да се оправи с функционалните компликации при използването на апаратурата му, породени от ниската температура. По личните му думи в някои случаи фокусирането на обектива е било също толкоз съществено тестване като това да отвориш буркан с туршия. Колкото и дълга, и сурова да е зимата в Оймякон обаче, тя въпреки всичко си има край, след който времето сензитивно се затопля. През лятото междинните температурни стойности са сред 15 и 20 градуса над нулата, като от време на време доближават даже 34 градуса по Целзий! Твърде горещо време за локалните, които са привикнали на ниските температури и, съгласно Бочкарев, даже ги избират, оплаквайки се от жегите при по-продължително и внезапно стопляне.
Улиците опустяват и повече от нас се опасяват, че в случай че излязат на открито, кръвта в кръвоносните им съдове ще замръзне, или носът им ще се вкочани и ще падне от мраз. А я си представете какво е да си на открито при минус 50 C (градуса по Целзий)! Мислите си, че е невероятно или асоциирате сходна метеорологична картина със Северния и Южния полюс? Нищо сходно – това е всекидневие за хората от северното съветско селце Оймякон, чието население съгласно последното броене от 2010 година е 462-ма души! Тъкмо това е най-студеното обитаемо място на планетата, до което можете да стигнете след два дни път с кола от Якутск – столицата на Якутия, която пък държи върха за град, освен това основен административния център, с най-ниски зимни температури всред всички останали под слънцето. Населението на Якутск надвишава 270 000 души.
Как се оправят локалните с този безчовечен мраз? “Руски чай, или другояче казано водка ”, изяснява фотографът Амос Чапъл, който е посетил най-студения град в света и направил фотосите, които можете да видите в галерията към тази публикация. Снимки, от които ще изпитате съвсем физически пронизващия всяка тъкан, вкаменяващ дъха и всички телесни течности студ на оймяконската зима.
Името на Оймякон безусловно значи “незамръзнала вода ”, което звучи парадоксално в подтекста на климата, присъщ за това място. Изборът му обаче не е инцидентен, нито има подигравателен смисъл – той е обвързван с обстоятелството, че наоколо до Оймякон се намира термален извор и в миналото това място е било спирка за еленовъдите, които са поили животните с водата, извираща от него.
Най-ниската температура, измерена в Оймякон, е сковаваща всякаква трезва мисъл (ето за какво ви е необходим съветски чай!) – 71.2 C, регистрирана от термометрите през 1924 година. При тази, а даже и при на половина по-малко ниска температура, в случай че човек излезе на открито, носейки на носа си очила, те ще залепнат за лицето му, което е единствено един от проблемите, свързани със студеното време. Излишно е да се загатва, че за замяна на целувки и дума не може да става!
Излизайки от домовете си, жителите на Оймякон се сблъскват с доста по-сериозни провокации от краткотрайното късогледство или далекогледство. Замръзването на земята в дълбочина пречи на естественото действие на канализацията в домовете на хората, заради което и множеството семейства имат и употребяват тоалетни отвън домовете си. По същата причина изкопаването на гробове се трансформира в извънредно мъчно тестване и става допустимо едвам след стоплянето на почвата (тундра) посредством запалване на огън. Местните поданици са принудени да паркират колите си в отопляеми гаражи, а прекъсването за малко с изключен мотор на улицата е равнозначно на изваждане на транспортното средство от употреба – просто няма никакъв късмет моторът на колата да възпламени още веднъж. Въздухоплаването в района също е безусловно невероятно през зимата, както и развъждането на годишна продукция, а рискът от измръзване единствено след няколко минути, прекарани на открито, е изцяло действителен. “Бях облечен единствено с един тъничък панталон, когато за първи път излязох на открито при минус 47 градуса ”, споделя Чапъл и разказва чувството от студа по този начин: “Имах възприятието, че студът физически сграбчва краката ми и ги притиска като в менгеме. Същевременно усетих по какъв начин слюнката в устата ми замръзва и образува ледени шушулки, които стърчат от устните ми. ”
Поради неналичието на локално земеделие, хората по тези места се изхранват най-вече с месо. “Якутите обичат студената храна – замразена сурова арктическа риба, бяла сьомга, замразен недопечен черен дроб от кон, които обаче са считани за деликатеси ”, изяснява Болот Бочкарев – гражданин на Оймякон. Той акцентира ролята на местото като съществена храна за локалните хора, която прави допустимо оцеляването и положителното им здраве. Ако обмисляте да живеете тук, би трябвало да сте подготвени всекидневно да консумирате чорба с месо. Чапъл пътува през Оймякон и Якутск, с цел да запечата с камерата си забавни образни свидетелства за живота на хората при толкоз рисково ниски температури и възпрепятстващи доста от дейностите, с които сме привикнали, климатични условия.
Като фоторепортер, той има за цел да търси, намира и пресъздава невероятни и вдъхновяващи истории на хора от разнообразни краища на планетата. За да снима тези фрагменти, той е трябвало да се оправи с функционалните компликации при използването на апаратурата му, породени от ниската температура. По личните му думи в някои случаи фокусирането на обектива е било също толкоз съществено тестване като това да отвориш буркан с туршия. Колкото и дълга, и сурова да е зимата в Оймякон обаче, тя въпреки всичко си има край, след който времето сензитивно се затопля. През лятото междинните температурни стойности са сред 15 и 20 градуса над нулата, като от време на време доближават даже 34 градуса по Целзий! Твърде горещо време за локалните, които са привикнали на ниските температури и, съгласно Бочкарев, даже ги избират, оплаквайки се от жегите при по-продължително и внезапно стопляне.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ