Кой как ни чете мислите
Мислите са последната граница на загадъчност, която авантюристите от огромните международни университети и институти се заклеха да завладяват. И ще съумеят – в случай че не през днешния ден, то в напълно обозримото бъдеще.
В края на 80-те години на предишния век никой не се интересуваше от технологиите за четене на мисли. Буреносното развиване на рекламния бизнес и стратегиите за таргетиране на аудиториите обаче демонстрираха каква скъпа стока се върти сред ушите на потребителите и какво господство ще получи оня, който постави ръка на тази диамантена мина. В резултат на това финансирането на изследванията за картографиране и разбор на функционалностите на човешкия мозък скочи до небето и през днешния ден сме очевидци на нечуван напредък в полето на научния “шаманизъм ”. Да не забравяме, че и атомната бомба е била създадена единствено за четири години.
Оръжието на бъдещето е в личната ни глава
Проучванията по тематиката не престават към този момент десетилетия, само че едвам тази година невролозите съумяха за първи път в историята на човечеството да надникнат в мозъка и да разчетат физическите прояви на нашите мисли. Технологията, която трансформира научната фантастика в действителност, е приспособеното сканиране с функционален магнитен резонанс (fMRI), което изобразява на компютърен екран интензивността на другите мозъчни дялове при размисъл.
“Всеки път, когато вляза в кабината със скенера и видя по какъв начин мозъкът на индивида се появява на екрана дружно с знаците на държанието му, си мисля доколко това е необикновено, невъобразимо ”, споделя неврологът Марсел Джъст от университета “Карнеги Мелън ”. Той назовава процеса “идентифициране на мисли ”. Заедно с сътрудника си Том Мичъл Джъст съумя да комбинира способността на уредите за магнитен резонанс да следят мозъка в деяние с новите благоприятни условия на компютрите да проучват голямо количество данни. Целта на учените е да разпознават какво тъкмо става в мозъка на хората, когато мислят за избрани неща.
Екипът от “Карнеги Мелън ” организира опит, в който участниците би трябвало да мислят за 10 предмета. Пет от тях са принадлежности от рода на отвертка и чук, а другите пет – здания като иглу или палат. По време на опита невролозите записват и проучват мозъчната интензивност на доброволците при мисълта за всеки обект.
