Мишел Барние написа таен дневник за Брекзит
Мишел Барние разкрива всекидневието си на основен европейски договарящ за Брекзит в новата си книга " Голямата заблуда: скришен дневник на Брекзит (2016-2020 г.) ", която през днешния ден излиза от щемпел, съобщи Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Седемдесетгодишният французин споделя по какъв начин са вървели договарянията по двете исторически съглашения - това за излизане на Англия от Европейски Съюз и това за бъдещите връзки сред Лондон и Брюксел. По време на тези договаряния той общувал с двама английски министър председатели и няколко английски основни договарящи.
В дневника си Барние споделя дълбокото си почитание към някогашната английска премиерка Тереза Мей и я разказва като храбра и упорита жена измежду доста мъже, които са мислели по-скоро за персоналните си ползи, в сравнение с за бъдещето на страната. С това изказване Барние засяга сегашния английски министър председател Борис Джонсън и няколко други политици, като да вземем за пример предшественика на Тереза Мей - Дейвид Камерън, които по думите на някогашния основен договарящ " ще носят същинска отговорност пред историята на страната си ".
В дневника Барние употребява по-скоро оправдателен звук към английските си събеседници, само че понякога прибягва и до по-язвителни формулировки. Така да вземем за пример за върлия последовател на Брекзит - Найджъл Фараж, той споделя, че е толкоз сърдечен и благ в персонални диалози, колкото е гневен и демагог на публични места.
Барние, който е бил министър по време на президентствата на Франсоа Митеран, на Жак Ширак и на Никола Саркози, не е изключително вежлив и когато приказва за Мартин Зелмайер, дясната ръка на някогашния ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, упрекван в приключване на информации за медиите. За него Барние твърди, че е преговарял тихомълком с британците и упражнявал напън върху самия него.
Бившият основен договарящ разказва в книгата си метода на деяние на брюкселската дипломация, при който размяната на дарове и на любезности са последвани от забиване на нож в гърба и белязан от изненадващи телефонни диалози на високо ниво, и поверителни бележки, които дошли в запечатан плик и от непознато място.
Барние споделя и за блъфовете от английска страна като да вземем за пример този в последните дни на комерсиалните договаряния, когато британците са създали предложение за риболова, цялостно с клопки и с подправени взаимни отстъпки, което европейските екипи се опитвали да проучат детайлно до безсилие.
Дневникът на Барние наброява 530 страници и в него няма сензационни разкрития, отбелязва организацията.
Очаква се тази есен Барние да разгласи дали или не ще се кандидатира на президентските избори във Франция следващата година. В книгата си той оправя апела: " Нека дружно сложим основата на един нов разцвет. Нашата работа стартира от Франция ".
Седемдесетгодишният французин споделя по какъв начин са вървели договарянията по двете исторически съглашения - това за излизане на Англия от Европейски Съюз и това за бъдещите връзки сред Лондон и Брюксел. По време на тези договаряния той общувал с двама английски министър председатели и няколко английски основни договарящи.
В дневника си Барние споделя дълбокото си почитание към някогашната английска премиерка Тереза Мей и я разказва като храбра и упорита жена измежду доста мъже, които са мислели по-скоро за персоналните си ползи, в сравнение с за бъдещето на страната. С това изказване Барние засяга сегашния английски министър председател Борис Джонсън и няколко други политици, като да вземем за пример предшественика на Тереза Мей - Дейвид Камерън, които по думите на някогашния основен договарящ " ще носят същинска отговорност пред историята на страната си ".
В дневника Барние употребява по-скоро оправдателен звук към английските си събеседници, само че понякога прибягва и до по-язвителни формулировки. Така да вземем за пример за върлия последовател на Брекзит - Найджъл Фараж, той споделя, че е толкоз сърдечен и благ в персонални диалози, колкото е гневен и демагог на публични места.
Барние, който е бил министър по време на президентствата на Франсоа Митеран, на Жак Ширак и на Никола Саркози, не е изключително вежлив и когато приказва за Мартин Зелмайер, дясната ръка на някогашния ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, упрекван в приключване на информации за медиите. За него Барние твърди, че е преговарял тихомълком с британците и упражнявал напън върху самия него.
Бившият основен договарящ разказва в книгата си метода на деяние на брюкселската дипломация, при който размяната на дарове и на любезности са последвани от забиване на нож в гърба и белязан от изненадващи телефонни диалози на високо ниво, и поверителни бележки, които дошли в запечатан плик и от непознато място.
Барние споделя и за блъфовете от английска страна като да вземем за пример този в последните дни на комерсиалните договаряния, когато британците са създали предложение за риболова, цялостно с клопки и с подправени взаимни отстъпки, което европейските екипи се опитвали да проучат детайлно до безсилие.
Дневникът на Барние наброява 530 страници и в него няма сензационни разкрития, отбелязва организацията.
Очаква се тази есен Барние да разгласи дали или не ще се кандидатира на президентските избори във Франция следващата година. В книгата си той оправя апела: " Нека дружно сложим основата на един нов разцвет. Нашата работа стартира от Франция ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ