Миряни на протест пред Руската църква в София в неделя, молят Свети Серафим да ги защити
Миряни се провеждат за митинг в неделния ден в символ на противоречие със засилващото се опълчване на страните на България и Русия, към този момент даже на православно равнище. Гражданското неодобрение е обявено с начален час 10:00 ч., а събитието е оповестено в обществените мрежи.
" Свети Серафиме, Дядо Владика, моли бога за нас - неверните! Защити ни! ", беше написал някой в петък вечерта на бележките, съпроводени с цветя, сложени до катинара на затворената за гости врата на храма. Традиция от десетилетия е, тъкмо в криптата в църквата, всеки набожен християнин да се помоли и да остави лист хартия със съкровени свои стремежи до саркофага на Свети Серафим.
Направи усещане, че духовниците от затворилия до второ разпореждане на посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова храм, бяха оставили празни бележки и писалки пред оградата, които нормално дават долу - в приземния етаж на храма - до мощите на Свети Серафим, където постоянно е цялостно с хора.
Липсата на достъп до Руската черква е по отношение на решението за експулсиране на настоятелят ѝ архимандрит Васиан, жител на Русия, и двама свещеници от Беларус.
Припомняме, че в четвъртък със заповед на ръководителя на Държавна организация " Национална сигурност " бяха наложени насилствени административни ограничения " експулсиране ", " лишаване правото на престояване " и " възбрана за влизане в Република България " за интервал от пет години на един съветски жител и на двама жители на Беларус. Мерките са наложени по отношение на осъществявана от тях активност, ориентирана против националната сигурност и ползи на Република България.
Какво е Руската черква за вярващите православни християни?
" Свети Николай Чудотворец ", известна като Руската черква, е православна черква в София, отдадена на Свети Николай Чудотворец. Тя е измежду емблематичните здания на столицата.
Градежът ѝ стартира в края на 19 век, като точната дата не се знае, защото се редуват разнообразни архитектурни планове и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата международна война. Сградата е издигната върху имот на Руското посолство по план на Михаил Преображенски особено за потребностите на съветските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, ръководен от Василий Перминов, който е и един от създателите на стенописите в " Александър Невски ". Петте дребни купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 метра. Камбаните са подаяние от съветския цар Николай II.
Първоначално умислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът съвсем незабавно губи тази своя роля след 1917 година. След Втората съветска гражданска война в него стартират за служат свещеници и архиереи от така наречен " Руска задгранична черква ", а обособеният към този момент храм става център на многочислената съветска имиграция в страната.
След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го ръководи и до през днешния ден. Годишно го посещават десетки хиляди посетители на София и задгранични туристи.
В архитектурно отношение той е построен в традициите на съветската църковна архитектура от 19 век – при непокътнати древноруски детайли – така наречен " луковици " или кубета, при комбиниране с обичайните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за проекта на храма е не-осевото разположение на входа по отношение на олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, съгласно старинната традиция, сочи на изток – двата детайла образуват прав ъгъл.
В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев - Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Хиляди вярващи, даже и невярващи напълно, пристъпват към него с молба за чудодейна помощ преди тежки решения в живота, заплаха за раваляне на фамилии, разводи, изпити или във време на болест и потребност. Често те записват своите молебствия на хартия и ги пускат в специфична кутия до гроба му, до който миряните в този момент нямат достъп.
" Свети Серафиме, Дядо Владика, моли бога за нас - неверните! Защити ни! ", беше написал някой в петък вечерта на бележките, съпроводени с цветя, сложени до катинара на затворената за гости врата на храма. Традиция от десетилетия е, тъкмо в криптата в църквата, всеки набожен християнин да се помоли и да остави лист хартия със съкровени свои стремежи до саркофага на Свети Серафим.
Направи усещане, че духовниците от затворилия до второ разпореждане на посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова храм, бяха оставили празни бележки и писалки пред оградата, които нормално дават долу - в приземния етаж на храма - до мощите на Свети Серафим, където постоянно е цялостно с хора.
Липсата на достъп до Руската черква е по отношение на решението за експулсиране на настоятелят ѝ архимандрит Васиан, жител на Русия, и двама свещеници от Беларус.
Припомняме, че в четвъртък със заповед на ръководителя на Държавна организация " Национална сигурност " бяха наложени насилствени административни ограничения " експулсиране ", " лишаване правото на престояване " и " възбрана за влизане в Република България " за интервал от пет години на един съветски жител и на двама жители на Беларус. Мерките са наложени по отношение на осъществявана от тях активност, ориентирана против националната сигурност и ползи на Република България.
Какво е Руската черква за вярващите православни християни?
" Свети Николай Чудотворец ", известна като Руската черква, е православна черква в София, отдадена на Свети Николай Чудотворец. Тя е измежду емблематичните здания на столицата.
Градежът ѝ стартира в края на 19 век, като точната дата не се знае, защото се редуват разнообразни архитектурни планове и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата международна война. Сградата е издигната върху имот на Руското посолство по план на Михаил Преображенски особено за потребностите на съветските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, ръководен от Василий Перминов, който е и един от създателите на стенописите в " Александър Невски ". Петте дребни купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 метра. Камбаните са подаяние от съветския цар Николай II.
Първоначално умислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът съвсем незабавно губи тази своя роля след 1917 година. След Втората съветска гражданска война в него стартират за служат свещеници и архиереи от така наречен " Руска задгранична черква ", а обособеният към този момент храм става център на многочислената съветска имиграция в страната.
След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го ръководи и до през днешния ден. Годишно го посещават десетки хиляди посетители на София и задгранични туристи.
В архитектурно отношение той е построен в традициите на съветската църковна архитектура от 19 век – при непокътнати древноруски детайли – така наречен " луковици " или кубета, при комбиниране с обичайните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за проекта на храма е не-осевото разположение на входа по отношение на олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, съгласно старинната традиция, сочи на изток – двата детайла образуват прав ъгъл.
В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев - Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Хиляди вярващи, даже и невярващи напълно, пристъпват към него с молба за чудодейна помощ преди тежки решения в живота, заплаха за раваляне на фамилии, разводи, изпити или във време на болест и потребност. Често те записват своите молебствия на хартия и ги пускат в специфична кутия до гроба му, до който миряните в този момент нямат достъп.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ