МИР разработва Националната пътна карта за развитие на водородните технологии,

МИР създава Националната пътна карта за развиване на водородните технологии, като една от главните промени по Плана за възобновяване. Предстои приемането й от Министерския съвет В рамките на идващите 5 до 7 години страната ни може да активизира запас в границите на 3.2 милиарда евро по разнообразни стратегии и планове, включително частни вложения за поощряване на потреблението на капацитета на водородните технологии. Това съобщи Мария Тодорова, шеф на дирекция „ Политики и разбори “ към Министерството на нововъведенията и растежа (МИР). Тя уточни, че взаимно с представители на бизнеса и научните среди се създава Пътна карта за развиване на водородните технологии, която се стреми да ориентира промишлеността към водородно основана стопанска система, с фокус така наречен Зелен водород. Още по тематиката Природен газ 4 ное 2022 Водородни технологии 25 окт 2022 Водородни технологии 21 сеп 2022 Тодорова посочи, че финансирането на водородните технологии за произвеждане, предпазване и експорт ще бъде както с безплатни средства, по този начин и с финансови принадлежности и композиция сред двете. „ Има голям интерес от промишлеността, сподели тя и добави, че единствено през МИР по стратегиите за „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията (ПКИП) и Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “(ПНИИДИТ) е очакван набор от ограничения, свързани със зеления преход. Директорът на дирекция „ Политики и разбори “ към МИР  уточни, че единствено в 20 страни в света съществуват така наречен Водородни долини, като България е една от първите, които ще поддържат реализирането на подобен план за подкрепяне на промишлеността. „ Проектът за атомна котловина в България, който се планува да се осъществя в Маришкия басейн, е един от едвам 37 такива в 20 страни (към момента) и един от 9-те плана по Програма „ Хоризонт Европа “, за които Европейската комисия обезпечава финансиране в първата покана за подаване на планови оферти през 2022. Проектът ще бъде подсилен и с 8 млн. евро през Програмата за просвета и нововъведения (ПНИИДИТ) към МИР, като общо за цялостното създаване на плануванаъа атомна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро “, уточни тя в репортаж пред БТВ и добави, че в плана ще се включат представители на научните организации и бизнеса. Тодорова разгласи, че чака стартирането му още през 2023 година, като срокът за осъществяването му е 5 години и посочи, че Водородните долини са местни екосистеми, които свързват производството, превоза и потреблението на водород от крайни консуматори като електромобилността или промишлеността.  „ Процедурите за внедряване на нововъведения в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лева, както и за създаване на нововъведения за над 120 млн. лева по ПКИП са две от опциите още през тази година промишлеността да влага в тези технологии “, уточни тя. По думите й, Националният проект за възобновяване и резистентност също осъществя вложения в зелен преход и кръгова стопанска система, както и в климатична индиферентност. Тодорова даде образец с процедурата, която бе отворена на 14 февруари по Плана от МИР за създаване на ВЕИ съоръжения от бизнеса. Тя е с бюджет 200 млн. лева „ Производството на зелен водород посредством електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е несъмнено решение в посока декарбонизация на стопанската система и уместно за въглеродно интензивни производства “, сподели Тодорова. Тя посочи, че зеленият водород може да има голям брой приложения в индустрията, превоза, енергетиката и строителството и не замърсява. „ Той се явява значима суровина за редица основни промишлености като производството на амоняк и азотни торове, както и на стандартни горива за превоза. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, посредством електромобилност на горивни кафези, с цел да бъдат понижени нездравословните излъчвания, а преобразуването и съхранението на сила под формата на водород, създаден посредством електролиза на вода, обезпечава лесното й преразпределение сред секторите и районите “, съобщи тя. Мария Тодорова акцентира, че МИР е виновната институция, която създава Националната пътна карта за развиване на водородните технологии в страната, която има за цел да форсира научните проучвания и нововъведенията в бранша, включително  комерсиализацията на водородни технологии. „ Водородната карта е стратегически документ за основаване на условия за напредъка по отношение на потреблението на тези технологии. Предстои напълно скоро, след разискванията в работната група и междуведомственото координиране, тя да бъде импортирана за приемане от Министерския съвет “, посочи Тодорова. Тя акцентира, че създаването на този документ е залегнало като една от главните промени по Плана за възобновяване и резистентност, с която да бъдат основани базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за произвеждане и доставка на водород. Тодорова подсети, че МИР е актуализирал и Иновационната тактика за умна специализация на България в Тематична област „ Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна стопанска система “, където като подобласти са планувани произвеждане на водород с акцент върху зеления водород, и потребление на водорода в промишлеността, енергетиката, превоза и бита. „ Това е база за осигуряването  на финансови средства по стратегиите, с цел да се финансират точно чисти технологии “, сподели тя.