Една година Желяз Андреев чакал помощ от институциите, не я получил
Министерството на външните работи, президентството и канцеларията на омбудсмана още от предходната година са били осведомени със случая „ Желяз Андреев ", само че не са създали нищо, с цел да защитят обвинявания в Съединени американски щати наш съотечественик с претекста, че няма публично искане за изгонването му. Това стана ясно от думите на освободения през вчерашния ден от ареста млад мъж в студиото на „ Тази заран ".
Магистратите в Добрич го пуснаха с мярка „ Подписка ", откакто прокурори в Маями желаеха той да бъде съден зад Океана за покупко-продажби със Сирия на компанията, в която е работил. Важната детайлност е, че Желяз е бил чиновник в прът център на доста ниско равнище и не е имал никакви управителни функционалности.
„ Моите отговорности се свеждаха до това да се свързвам с клиенти по телефона. Връзката се осъществяваше по телефон и имейл, аз трябваше да им адресирам предложения с нашите цени, които те вероятно да одобрят и да ни изпратят назад документ за покупка (...) Ние продавахме на доста компании, само че в нито един миг не сме се замисляли, че продаваме на страна под ембарго, не сме били осведомени ", описа той.
Той беше безапелационен: „ Аз и останалите българи сме в тази обстановка поради безхаберието на притежателите на компанията, тъй като това, което те търсят, е евтина работна ръка в Източна Европа ". Той заподозря и че работодателите му са сключили договорка с прокуратурата, тъй като при 40-50 години затвор в обвинителния акт са получили по най-вече 2 години за същите продажби на части за Сирия.
Приятелката му Милена Здравкова, която е работила на същата позиция, описа, че изискванията във компанията са били неприятни – със сериозен стрес за новите чиновници и инструктажи, които се разминават с действителната обстановка. И двамата бяха безапелационни, че никой от началниците не е поставял въпроса за ембарговите страни и артикули.
„ Миналата година ние потърсихме Външно министерство, президентството и омбудсмана. Отговориха ни, че до момента в който няма искане за екстрадиция на български жител, нямат какво да създадат – е, към този момент има ", уточни той.
Милена прикани институциите за бърза реакция, тъй като до края на законовия едномесечен период приятелят й може да се окаже в американски затвор с непостижима гаранция. Така, с виновност или не, може да се наложи да остане зад решетките до края на процеса.
Добричките служители на реда, по към момента незнайни аргументи, решили да подмамят Желяз в полицейското ръководство и преди прибирането му за Великден споделили на майка му, че го търсят като очевидец на ПТП. Милена описа, че преди 2-3 години двамата фактически са дали показания за случай с блъснат пешеходец и тя си помислила, че може би полицията си е свършила работата и е намерила водача.
Вместо това, обаче, нейният другар се оказал в ареста, освен това за 48 часа без юрист. Мотивът – празниците. Според експерта по интернационално частно право адв. Ивайло Дерменджиев това е неприемливо, само че не по-малко неприемливо е и самото искане за екстрадиция.
„ Казусът е стартират неправилно изначално. Желяз не е материално отговорно лице по нашето право, нито извършва управнически функционалности. Това е разликата сред нашето и англосаксонското право ", изясни той и уточни, че съгласно признатата в Съединени американски щати система е доста по-лесно човек да бъде упрекнат на база на документ, който е подписал.
„ Конвенцията не е доста обективна, тъй като се пробва да съвместява две съвсем несъвместими правни системи ", акцентира юристът. Според него това, което се търси в Америка, няма български еквивалент и по този начин въпреки всичко има съображение нашата страна да откаже да съобщи Желяз и процесът против него да се води задочно.
Желяз и Милена ще бъдат на митинга в София през днешния ден, а акции ще има и в Добрич и Лондон. „ Тези митинги не са единствено в моя поддръжка, те са в отбрана на всеки млад българин, който работи във компания, която е аутсорснала своята активност в България – може да бъде ваш другар, вашето дете ".
Магистратите в Добрич го пуснаха с мярка „ Подписка ", откакто прокурори в Маями желаеха той да бъде съден зад Океана за покупко-продажби със Сирия на компанията, в която е работил. Важната детайлност е, че Желяз е бил чиновник в прът център на доста ниско равнище и не е имал никакви управителни функционалности.
„ Моите отговорности се свеждаха до това да се свързвам с клиенти по телефона. Връзката се осъществяваше по телефон и имейл, аз трябваше да им адресирам предложения с нашите цени, които те вероятно да одобрят и да ни изпратят назад документ за покупка (...) Ние продавахме на доста компании, само че в нито един миг не сме се замисляли, че продаваме на страна под ембарго, не сме били осведомени ", описа той.
Той беше безапелационен: „ Аз и останалите българи сме в тази обстановка поради безхаберието на притежателите на компанията, тъй като това, което те търсят, е евтина работна ръка в Източна Европа ". Той заподозря и че работодателите му са сключили договорка с прокуратурата, тъй като при 40-50 години затвор в обвинителния акт са получили по най-вече 2 години за същите продажби на части за Сирия.
Приятелката му Милена Здравкова, която е работила на същата позиция, описа, че изискванията във компанията са били неприятни – със сериозен стрес за новите чиновници и инструктажи, които се разминават с действителната обстановка. И двамата бяха безапелационни, че никой от началниците не е поставял въпроса за ембарговите страни и артикули.
„ Миналата година ние потърсихме Външно министерство, президентството и омбудсмана. Отговориха ни, че до момента в който няма искане за екстрадиция на български жител, нямат какво да създадат – е, към този момент има ", уточни той.
Милена прикани институциите за бърза реакция, тъй като до края на законовия едномесечен период приятелят й може да се окаже в американски затвор с непостижима гаранция. Така, с виновност или не, може да се наложи да остане зад решетките до края на процеса.
Добричките служители на реда, по към момента незнайни аргументи, решили да подмамят Желяз в полицейското ръководство и преди прибирането му за Великден споделили на майка му, че го търсят като очевидец на ПТП. Милена описа, че преди 2-3 години двамата фактически са дали показания за случай с блъснат пешеходец и тя си помислила, че може би полицията си е свършила работата и е намерила водача.
Вместо това, обаче, нейният другар се оказал в ареста, освен това за 48 часа без юрист. Мотивът – празниците. Според експерта по интернационално частно право адв. Ивайло Дерменджиев това е неприемливо, само че не по-малко неприемливо е и самото искане за екстрадиция.
„ Казусът е стартират неправилно изначално. Желяз не е материално отговорно лице по нашето право, нито извършва управнически функционалности. Това е разликата сред нашето и англосаксонското право ", изясни той и уточни, че съгласно признатата в Съединени американски щати система е доста по-лесно човек да бъде упрекнат на база на документ, който е подписал.
„ Конвенцията не е доста обективна, тъй като се пробва да съвместява две съвсем несъвместими правни системи ", акцентира юристът. Според него това, което се търси в Америка, няма български еквивалент и по този начин въпреки всичко има съображение нашата страна да откаже да съобщи Желяз и процесът против него да се води задочно.
Желяз и Милена ще бъдат на митинга в София през днешния ден, а акции ще има и в Добрич и Лондон. „ Тези митинги не са единствено в моя поддръжка, те са в отбрана на всеки млад българин, който работи във компания, която е аутсорснала своята активност в България – може да бъде ваш другар, вашето дете ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ