Консулите изпаднали от антикорупционния закон
Министерството на външните работи пита всички консули и генерални консули дали са съгласни да бъде огласена информация за тях. Това излиза наяве от писмо от министерството до " Сега ". На 19 август по реда на Закона за достъп до социална информация " Сега " изиска от ведомството на Екатерина Захариева списък на консулите и генералните консули на Република България, който да съдържа имената и длъжността им, мястото и датата на назначението им, какви езици владеят и на какво равнище към датата на назначението им, месечното им възнаграждение и основанието за назначението им - дали са дипломати от кариератаq или са пратени в задграничните задачи " по изключение ".
Две седмици по-късно от Външно дадоха отговор, че удължават 14-дневния си период за отговор с нови две седмици, тъй като желаната информация се отнася до трети лица и е належащо тяхното единодушие за даването й. От писмото не излиза наяве дали единодушие ще се търси единствено за някои пунктове от търсената информация, или за всички данни. Законова спънка за удължаването на периода и търсенето на единодушие от консулите няма. Въпросът е по какъв начин министерството ще изтълкува възможното им противоречие, разяснява пред " Сега " юрист Александър Кашъмов от Програма " Достъп до информация ". По закон " не е належащо единодушието на третото лице в случаите, когато то е длъжен индивид и отнасящата се до него информация е социална, както и когато е налице надделяващ публичен интерес от разкриването й ".
Има непрекъсната правосъдна процедура, че възнагражденията, както и цензът на обществените персони не са предпазена информация. Кашъмов напомни и тълкуването на Конституционния съд от 2012 година, че " отбраната на персоналните данни за лица, заемащи обществена служба, е доста по-занижена в съпоставяне със отбраната на персоналните данни на останалите жители ".
Оказва се обаче, че консулите не са включени в антикорупционния закон измежду лицата, които са длъжни да заявяват имущество и спор на ползи. Няма ги и в старите закони - за гласност на имуществото на висшите държавни длъжности и за спор на ползи. Задължение да заявяват поражда единствено в случай че са ръководители на задграничните представителства. По предписание обаче задграничните представителства се управляват от посланици.
За разлика от антикорупционния закон, законът за досиетата, който също изрежда обществените длъжности, включва посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите задачи.
ПОВОДЪТ
Интересът на " Сега " към консулите беше предизвикан поради назначението на подалия оставка ръководител на антикорупционната комисия Пламен Георгиев във Валенсия. Георгиев се отдръпна от КПКОНПИ поради абсурда " Апартаментгейт ". След като престоя в прокуратурата броени дни, той се оказа консул в испанския град, назначен без дипломатически опит и със съмнителни знания по испански.
Изведнъж се появи документ от 2017 година, публикуван от компанията " Никанор ", че Георгиев се е обучавал за равнище В1. Владеещи испански откриха куп неточности в документа. А съгласно формалната биография на Георгиев, показана от него в Народното събрание през 2018 година, когато беше номиниран от ръководещите за ръководител на КПКОНПИ, той владее испански на равнище А2 - знания за обикновен диалог.
Две седмици по-късно от Външно дадоха отговор, че удължават 14-дневния си период за отговор с нови две седмици, тъй като желаната информация се отнася до трети лица и е належащо тяхното единодушие за даването й. От писмото не излиза наяве дали единодушие ще се търси единствено за някои пунктове от търсената информация, или за всички данни. Законова спънка за удължаването на периода и търсенето на единодушие от консулите няма. Въпросът е по какъв начин министерството ще изтълкува възможното им противоречие, разяснява пред " Сега " юрист Александър Кашъмов от Програма " Достъп до информация ". По закон " не е належащо единодушието на третото лице в случаите, когато то е длъжен индивид и отнасящата се до него информация е социална, както и когато е налице надделяващ публичен интерес от разкриването й ".
Има непрекъсната правосъдна процедура, че възнагражденията, както и цензът на обществените персони не са предпазена информация. Кашъмов напомни и тълкуването на Конституционния съд от 2012 година, че " отбраната на персоналните данни за лица, заемащи обществена служба, е доста по-занижена в съпоставяне със отбраната на персоналните данни на останалите жители ".
Оказва се обаче, че консулите не са включени в антикорупционния закон измежду лицата, които са длъжни да заявяват имущество и спор на ползи. Няма ги и в старите закони - за гласност на имуществото на висшите държавни длъжности и за спор на ползи. Задължение да заявяват поражда единствено в случай че са ръководители на задграничните представителства. По предписание обаче задграничните представителства се управляват от посланици.
За разлика от антикорупционния закон, законът за досиетата, който също изрежда обществените длъжности, включва посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите задачи.
ПОВОДЪТ
Интересът на " Сега " към консулите беше предизвикан поради назначението на подалия оставка ръководител на антикорупционната комисия Пламен Георгиев във Валенсия. Георгиев се отдръпна от КПКОНПИ поради абсурда " Апартаментгейт ". След като престоя в прокуратурата броени дни, той се оказа консул в испанския град, назначен без дипломатически опит и със съмнителни знания по испански.
Изведнъж се появи документ от 2017 година, публикуван от компанията " Никанор ", че Георгиев се е обучавал за равнище В1. Владеещи испански откриха куп неточности в документа. А съгласно формалната биография на Георгиев, показана от него в Народното събрание през 2018 година, когато беше номиниран от ръководещите за ръководител на КПКОНПИ, той владее испански на равнище А2 - знания за обикновен диалог.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ