Повече часове по математика и природни науки - МОН готви радикални промени в образованието
Министерството на образованието и науката предлага тестванията за национално външно оценяване след 7 клас да бъдат интегрирани. Така децата ще поставят комбинирани изпити по български, дружно с публични науки и по математика и естествени науки. Това заяви на брифинг просветителният министър Красимир Вълчев.
„ Основните предмети български език и литература и математика не са задоволителни. В националното външно оценяване би трябвало да се включат и природите и публичните науки. Трудно съумяваме да мотивираме учениците за по-задълбочено учене в региона на естествените науки. Това се вижда от оценките, и от дребния брой зрелостници, които поставят матури по тези предмети. Затова концепцията ни е изпитът по БЕЛ да се съчетае с публичните науки, а този по математика – с естествените ”, разясни министърът. И посочи, че измененията биха могли да се вкарат от образователната 2022-2023 година.
Увеличават се с половин час часовете по математика в 5 и 6 клас, както и тези по география. В образованието по естествени науки ще отпаднат редица термини, които усложняват образователното наличие.
Не се плануват промени в програмата заложена за предметите - " Български език и литература " и " История ".
Експертите желаят да се вкара нов предмет - " Дигитални технологии и креативност " за учениците в 5, 6 и 7 клас, което е комбинация сред " Компютърно моделиране " и " Информационни технологии ".
За най-малките – от 1 до 3 клас ще бъде въведена спомагателна седмица към образователната година. През нея ще се правят планови действия – освен летни учебни заведения, само че и действия по ползи. Името на предмета „ Околен свят ” ще бъде заменено с „ Родинознание ”, само че това няма да докара до промени в образователната стратегия, прецизират от МОН.
Очаква се да има смяна и в скалата за оценяване на матурите. „ Минималният предел за сполучливо полагане на изпит ще бъде 30 точки при оптимално 100 ”, сподели отрасловият министър. Досега за оценка " Среден 3 " бяха задоволителни 23 точки.
Промени се чака да има и във ВУЗ-овете у нас, като се акцентира повече върху придобиването на умения и работа по планове.
„ Така нареченият Болонски развой предлага два модела на конструкция на висшето обучение. Единият е 4+1 (четири години бакалавърска степен и една – магистърска, бел.ред.), който е у нас, а другият - 3+2. Според нас вторият е по-добър. В другите страни към този момент има по-широки бакалавърски стратегии с повече дисциплини ”, изясни министър Вълчев. Промяна ще има в условията за придобиване на професионална подготовка „ преподавател ”.
„ Основните предмети български език и литература и математика не са задоволителни. В националното външно оценяване би трябвало да се включат и природите и публичните науки. Трудно съумяваме да мотивираме учениците за по-задълбочено учене в региона на естествените науки. Това се вижда от оценките, и от дребния брой зрелостници, които поставят матури по тези предмети. Затова концепцията ни е изпитът по БЕЛ да се съчетае с публичните науки, а този по математика – с естествените ”, разясни министърът. И посочи, че измененията биха могли да се вкарат от образователната 2022-2023 година.
Увеличават се с половин час часовете по математика в 5 и 6 клас, както и тези по география. В образованието по естествени науки ще отпаднат редица термини, които усложняват образователното наличие.
Не се плануват промени в програмата заложена за предметите - " Български език и литература " и " История ".
Експертите желаят да се вкара нов предмет - " Дигитални технологии и креативност " за учениците в 5, 6 и 7 клас, което е комбинация сред " Компютърно моделиране " и " Информационни технологии ".
За най-малките – от 1 до 3 клас ще бъде въведена спомагателна седмица към образователната година. През нея ще се правят планови действия – освен летни учебни заведения, само че и действия по ползи. Името на предмета „ Околен свят ” ще бъде заменено с „ Родинознание ”, само че това няма да докара до промени в образователната стратегия, прецизират от МОН.
Очаква се да има смяна и в скалата за оценяване на матурите. „ Минималният предел за сполучливо полагане на изпит ще бъде 30 точки при оптимално 100 ”, сподели отрасловият министър. Досега за оценка " Среден 3 " бяха задоволителни 23 точки.
Промени се чака да има и във ВУЗ-овете у нас, като се акцентира повече върху придобиването на умения и работа по планове.
„ Така нареченият Болонски развой предлага два модела на конструкция на висшето обучение. Единият е 4+1 (четири години бакалавърска степен и една – магистърска, бел.ред.), който е у нас, а другият - 3+2. Според нас вторият е по-добър. В другите страни към този момент има по-широки бакалавърски стратегии с повече дисциплини ”, изясни министър Вълчев. Промяна ще има в условията за придобиване на професионална подготовка „ преподавател ”.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ