Министерството на културата готви нов закон за медиите. Какво да очакваме?
Министерството на културата е образувало работна група, която да изготви план за нов закон за медиите, стана ясно по врeме на разискване на годишния доклад на Съвет за електронни медии в пленарната зала в Народното събрание. Групата към този момент е провела опознавателна среща, като в нея са медийни специалисти и адвокати. Първото работно съвещание е планувано за последната седмица на април, научи OFFNews.
От дебата в пленарната зала стана ясно още, че следващият опит за проверка на медийното законодателство идва във връзка новата редакция на европейската Директива за аудиовизуалните медийни услуги, която бе призната през ноември. В нея е заложен 21-месечен период за транспониране в националните законодателства - до септември 2020 година Тя визира аудио и видео наличието в медиите, включително в интернет уеб страниците. Не визира печатните медии и текстовото наличие в новинарските уеб сайтове.
Това обаче не значи, че в новия медиен закон, в случай че подобен бъде направен, няма да има и промени в тази посока. Тъй като няма подготвен план, от МК към този момент не са коментирали по какъв начин ще бъде изменена регулацията. Законопроектът би трябвало да мине обществено разискване, преди да бъде импортиран в Народното събрание.
Сега настоящият у нас Закон за радиото и малкия екран фактически има пропуски и остарели моменти, тъй като е писан в така наречен " аналогови времена ". При него акцентът е върху регулацията на обществените радио и телевизия. Палитрата от източници на информация през годините се обогати доста и към този момент голяма част от аудиторията се осведоми от интернет пространството. Затова неведнъж у нас се чуваха отзиви, че и уеб страниците, да вземем за пример, би трябвало да са в обсега на регулацията. Трябва да се подчертае обаче, че евродирективата не планува категорично това.
Какво ново вкарва европейската инструкция?
Първата значима смяна е, че в обсега на директивата попадат и качените онлайн тв и радио излъчвания и оповестените от консуматори клипове.
Заради софтуерното развиване зрителските привички доста са се трансформирали. При все че телевизионният екран остава този, пред който феновете отделят най-вече време, доста от тях употребяват и портативни устройства, а видеоклиповете или генерирано от феновете наличие получават все по-голямо значение. Това доближаване на медиите изисква обновена правна рамка, се отбелязва в директивата. Затова обсегът ѝ се уголемява освен към публикуваното в интернет аудио и тв наличие, а и към видеоплатформите и обществените медии. Регулацията там ще важи не за цялото наличие, а единствено за излъчвания и генерирани от консуматори клипове . В същото време, видеоклипове, включени в публицистичното наличие на електронни разновидности на вестници и списания, и анимирани изображения като GIF, следва да не попадат в обсега на Директивата.
Втора значима смяна е, че страните би трябвало да основат обновени регистри на доставчиците на медийни услуги и на платформи за шерване на видеоклипове , попадащи под тяхна пълномощия.
Трета значима тематика в директивата е медийната благосъстоятелност. Документът предизвиква, само че не задължава страните членки да дефинират ограничения за изсветляване на собствеността върху медиите, която е директно обвързвана със свободата на словото. " Държавите членки следва да могат да дефинират дали и доколко информацията за структурата на собствеността на даден снабдител на медийни услуги следва да бъде налична за потребителите, при изискване че се зачита същността на съответните съществени права и свободи и че тези ограничения са нужни и пропорционални ", е записано в директивата.
В тази посока у нас сега се изготвя медиен указател от Министерството на културата. Той ще проработи по силата на така наречен " медиен закон на Пеевски ", който в действителност е допълнение към Закона за наложително складиране на печатни издания и други творби. Регистърът ще надгради досегашния, който се отнасяше единствено за печатните медии, като включи всички типове медии и опише собствеността, източниците на обществено финансиране и кой управлява публицистичната политика.
Особено внимание се отделя на наличието, подбуждащо към тероризъм или ненавист към избрани групи, както и на наличие, което би имало отрицателно въздействие върху децата. Последното ще би трябвало да бъде обозначено по явен метод.
Директивата постанова и регулация при рекламите. Така да вземем за пример - не разрешават се скритата реклама, потреблението на настоящи на подсъзнателно равнище техники, всевъзможен тип реклама на цигари и сродни артикули (напр. електронни цигари и контейнери за неведнъж пълнене). Рекламата не би трябвало да предизвиква към безконтролно към околната среда държание. Освен това не би трябвало да предизвиква децата да купят или да накарат родителите им да купят стока или услуга. Държавите би трябвало да намерят ограничения, включително посредством саморегулация, за да лимитират децата да гледат реклами на алкохол или нездравословни храни (с високо наличие на сол, захар, мазнини, трансмастни киселини и пр.)
Директивата планува и з ащита на европейското авторско наличие, като една от ограниченията е услугите on-demand да оферират в каталозите си най-малко 30% европейска продукция.
Промени има и при размера на рекламата в програмата . От една страна, с цел да отговорят на интереса на рекламодателите при свиващия се пазар, медиите ще могат да употребяват повече реклама в желаните часове. От друга страна, с цел да се защитят феновете от прекалено доста реклама, общият размер на рекламата в програмата ще е до 20%. Сега операторите имат лимитирани до 12 минути рекламни спотове на час.
И още промени в медийното законодателство
Извън идващите от евродирективата промени, в българското медийно законодателство назряват и някои други промени, които е евентуално да бъдат включени в новия закон.
Едната е за регулацията на държавните радио и телевизия. Управляващите дадоха поръчка, че желаят да удължат мандата на шефовете на Българска национална телевизия и БНР от 3 на 5 години, като внесоха в медийната комисия ремонти в Закон за радиото и телевизията (Закона за радиото и телевизията).
Освен това, в Закон за радиото и телевизията от години е вписан планът за непосредствено публично финансиране на Българска национална телевизия и БНР с вноски от зрители/слушатели, който по този начин и не бе осъществен и най-вероятно ще отпадне в един нов закон.
Не е изключено да бъдат включени ограничения против подправените вести, каквато концепция имаше да вземем за пример Вътрешна македонска революционна организация. Управляващите нееднократно са изразявали неодобрение от тиражиране на подправени вести по техен адрес, включително във връзка на " Апартаментгейт ". Друг е въпросът, че под " подправена вест " политикът Х често схваща нелицеприятно медийно следствие или рецензия в утринен блок.
През 2018-а Вътрешна македонска революционна организация предложи закон против подправените вести, който да ограничи информациите от анонимните новинарски уеб сайтове, като медиите се записват в общ домейн под надзора на обединен регулатор.
Проблем с дезинформацията е световен и до момента не е известно която и да е страна да се е справила с него. Той мъчно би могъл да бъде позволен единствено чрез националното си законодателство. Най-малкото, защото фалшивата информация най-често изтича през международни мрежи като Facebook, Туитър, хоствани в непознати страни уеб сайтове и т.н.
От дебата в пленарната зала стана ясно още, че следващият опит за проверка на медийното законодателство идва във връзка новата редакция на европейската Директива за аудиовизуалните медийни услуги, която бе призната през ноември. В нея е заложен 21-месечен период за транспониране в националните законодателства - до септември 2020 година Тя визира аудио и видео наличието в медиите, включително в интернет уеб страниците. Не визира печатните медии и текстовото наличие в новинарските уеб сайтове.
Това обаче не значи, че в новия медиен закон, в случай че подобен бъде направен, няма да има и промени в тази посока. Тъй като няма подготвен план, от МК към този момент не са коментирали по какъв начин ще бъде изменена регулацията. Законопроектът би трябвало да мине обществено разискване, преди да бъде импортиран в Народното събрание.
Сега настоящият у нас Закон за радиото и малкия екран фактически има пропуски и остарели моменти, тъй като е писан в така наречен " аналогови времена ". При него акцентът е върху регулацията на обществените радио и телевизия. Палитрата от източници на информация през годините се обогати доста и към този момент голяма част от аудиторията се осведоми от интернет пространството. Затова неведнъж у нас се чуваха отзиви, че и уеб страниците, да вземем за пример, би трябвало да са в обсега на регулацията. Трябва да се подчертае обаче, че евродирективата не планува категорично това.
Какво ново вкарва европейската инструкция?
Първата значима смяна е, че в обсега на директивата попадат и качените онлайн тв и радио излъчвания и оповестените от консуматори клипове.
Заради софтуерното развиване зрителските привички доста са се трансформирали. При все че телевизионният екран остава този, пред който феновете отделят най-вече време, доста от тях употребяват и портативни устройства, а видеоклиповете или генерирано от феновете наличие получават все по-голямо значение. Това доближаване на медиите изисква обновена правна рамка, се отбелязва в директивата. Затова обсегът ѝ се уголемява освен към публикуваното в интернет аудио и тв наличие, а и към видеоплатформите и обществените медии. Регулацията там ще важи не за цялото наличие, а единствено за излъчвания и генерирани от консуматори клипове . В същото време, видеоклипове, включени в публицистичното наличие на електронни разновидности на вестници и списания, и анимирани изображения като GIF, следва да не попадат в обсега на Директивата.
Втора значима смяна е, че страните би трябвало да основат обновени регистри на доставчиците на медийни услуги и на платформи за шерване на видеоклипове , попадащи под тяхна пълномощия.
Трета значима тематика в директивата е медийната благосъстоятелност. Документът предизвиква, само че не задължава страните членки да дефинират ограничения за изсветляване на собствеността върху медиите, която е директно обвързвана със свободата на словото. " Държавите членки следва да могат да дефинират дали и доколко информацията за структурата на собствеността на даден снабдител на медийни услуги следва да бъде налична за потребителите, при изискване че се зачита същността на съответните съществени права и свободи и че тези ограничения са нужни и пропорционални ", е записано в директивата.
В тази посока у нас сега се изготвя медиен указател от Министерството на културата. Той ще проработи по силата на така наречен " медиен закон на Пеевски ", който в действителност е допълнение към Закона за наложително складиране на печатни издания и други творби. Регистърът ще надгради досегашния, който се отнасяше единствено за печатните медии, като включи всички типове медии и опише собствеността, източниците на обществено финансиране и кой управлява публицистичната политика.
Особено внимание се отделя на наличието, подбуждащо към тероризъм или ненавист към избрани групи, както и на наличие, което би имало отрицателно въздействие върху децата. Последното ще би трябвало да бъде обозначено по явен метод.
Директивата постанова и регулация при рекламите. Така да вземем за пример - не разрешават се скритата реклама, потреблението на настоящи на подсъзнателно равнище техники, всевъзможен тип реклама на цигари и сродни артикули (напр. електронни цигари и контейнери за неведнъж пълнене). Рекламата не би трябвало да предизвиква към безконтролно към околната среда държание. Освен това не би трябвало да предизвиква децата да купят или да накарат родителите им да купят стока или услуга. Държавите би трябвало да намерят ограничения, включително посредством саморегулация, за да лимитират децата да гледат реклами на алкохол или нездравословни храни (с високо наличие на сол, захар, мазнини, трансмастни киселини и пр.)
Директивата планува и з ащита на европейското авторско наличие, като една от ограниченията е услугите on-demand да оферират в каталозите си най-малко 30% европейска продукция.
Промени има и при размера на рекламата в програмата . От една страна, с цел да отговорят на интереса на рекламодателите при свиващия се пазар, медиите ще могат да употребяват повече реклама в желаните часове. От друга страна, с цел да се защитят феновете от прекалено доста реклама, общият размер на рекламата в програмата ще е до 20%. Сега операторите имат лимитирани до 12 минути рекламни спотове на час.
И още промени в медийното законодателство
Извън идващите от евродирективата промени, в българското медийно законодателство назряват и някои други промени, които е евентуално да бъдат включени в новия закон.
Едната е за регулацията на държавните радио и телевизия. Управляващите дадоха поръчка, че желаят да удължат мандата на шефовете на Българска национална телевизия и БНР от 3 на 5 години, като внесоха в медийната комисия ремонти в Закон за радиото и телевизията (Закона за радиото и телевизията).
Освен това, в Закон за радиото и телевизията от години е вписан планът за непосредствено публично финансиране на Българска национална телевизия и БНР с вноски от зрители/слушатели, който по този начин и не бе осъществен и най-вероятно ще отпадне в един нов закон.
Не е изключено да бъдат включени ограничения против подправените вести, каквато концепция имаше да вземем за пример Вътрешна македонска революционна организация. Управляващите нееднократно са изразявали неодобрение от тиражиране на подправени вести по техен адрес, включително във връзка на " Апартаментгейт ". Друг е въпросът, че под " подправена вест " политикът Х често схваща нелицеприятно медийно следствие или рецензия в утринен блок.
През 2018-а Вътрешна македонска революционна организация предложи закон против подправените вести, който да ограничи информациите от анонимните новинарски уеб сайтове, като медиите се записват в общ домейн под надзора на обединен регулатор.
Проблем с дезинформацията е световен и до момента не е известно която и да е страна да се е справила с него. Той мъчно би могъл да бъде позволен единствено чрез националното си законодателство. Най-малкото, защото фалшивата информация най-често изтича през международни мрежи като Facebook, Туитър, хоствани в непознати страни уеб сайтове и т.н.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ