Държавата е в патова ситуация с дълга
Министерството на финансите е в патова обстановка с ръководството на държавния дълг. Още на 17 януари то изчерпа законовия си предел за изтегляне на нов дълг (3 милиарда лева.) и не може да заеме и лев до гласуването на закон за бюджета за 2023 година, което може и да не се случи в 49-ото Народно заседание. Вече четири месеца страната е с вързани ръце да емитира даже държавни скъпи бумаги на вътрешния пазар, в случай че лихвите на интернационалните пазари вървят нагоре, а фискът се обрисува да има потребност от още към 10 милиарда лева до края на тази година.
Проблемът е ясно разказан в обновената тактика за ръководство на държавния дълг, оповестена за публично разискване на държавния портал Strategy.bg.
" Обстоятелството, обвързвано с обстоятелството, че държавният бюджет за 2023 не е в действие от началото на годината, пренебрегва основната нужда от отмерено интерполиране и надлежно осъществяване на дълговото финансиране през календарната година. Рекордно високият размер на нужния нов държавен дълг през 2023 година, като директно разследване на първо място от заложения бюджетен недостиг от една страна, и от друга - мощно лимитираният времеви небосвод за неговото обезпечаване, пораждат обилни опасности както пред фактическото набиране на целия нужен заемен запас, по този начин и крият сериозен капацитет, при равни други условия, за увеличение на неговата цена ", написа финансовото министерство.
И това идва на фона на всички останали опасности, подбудени от волатилността на финансовите пазари, геополитическата неустановеност, високата инфлация, стягането на паричната политика от централните банки на водещите стопански системи и всички останали макроикономически трендове.
В резултат от целия този безпорядък България сега е в забавна обстановка, в която семействата, когато купуват жилище, се финансират на цена (лихви от 2.5-3%), на половина по-ниска от тази, на която се финансира самата страна. Тоест банките, които са главните кредитори и на жителите, и на фиска, правят оценка семействата като доста по-малко рискови от Министерството на финансите.
В средата на март служебният финансов министър Росица Велкова предизвести, че може да се стигне и до на практика усложнения към набирането на финансирането за недостига и през есента да се наложи страната да прибегне до заем от Международния валутен фонд. Експертите реагираха на това като на предизборно пресилване. С всеки минал ден, в който няма прогрес по бюджета обаче, рисковете наподобяват все по-реални.
От тактиката на финансовото министерство за дълга се вижда, че в случай че България не ограничи очертаващите се дефицити, до две години ще заплаща единствено за лихви по дълга сума, равна на годишната ѝ вноска в бюджета на Европейски Съюз. Според сметките в тактиката разноските за лихви по дълга тази година се планува да се усилват до 785 млн. лева След две години – през 2025 година, обаче те ще се вдигнат до 2.25 милиарда лева или 1.1 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт на фона на планирана вноска в бюджета на Европейски Съюз в размер на 2.24 милиарда лева
Наскоро в изявление за в. " Капитал " Велкова предизвести още, че действието на удължителния закон за бюджета, който сега контролира разплащанията на страната, е до 10 юни. Ако до тази дата не влезе в действие постоянен бюджет и в случай че няма най-малко удължение на удължителния закон, ще възникне сериозен проблем освен с дълга, само че и с разплащанията на страната. Това ще удари върху пенсиите, заплатите и други обществени заплащания.
" В случай че до 10 юни 2023 година не бъде признат от Народното събрание бюджет за 2023 година, следва да се приложи наредбата на член 87, алинея 4 от Закона за обществените финанси. Това значи Народното събрание по предложение на Министерския съвет да дефинира с решение спомагателен период за събиране на доходи, за осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния. Това на процедура ще докара до мощно ограничение на разноските до размера на постъпилите доходи и ще направи невероятно финансирането в цялостен размер и обсег на настоящите политики - пенсии, заплати, делегирани от страната действия, здравноосигурителни заплащания, помощи и компенсации, защита и сигурност и други, а за осъществяването на редица обществени, здравни и други заплащания няма да има нужните законови условия (няма да имат избрани размери) ", предизвести финансовият министър.
За четвъртък тази седмица е планувано първото съвещание на бюджетната комисия в 49-я парламент, от която се чака да тръгне разплитането на проблемите в държавните финанси. Без да имат определен ръководител, депутатите от комисията се чака да одобряват правила за работата си.
Инфо: mediapool.bg
