Чакаме меча и пръстена на Хан Кубрат догодина
Министърът на културата контракти идването на двете реликви през 2019 година
Едни от най-ценните реликви, свързани с българската история ще бъдат показани следващата година у нас. Мечът и пръстенът на хан Кубрат, част от съкровището от Малая Перещепина, Украйна, ще гостуват в границите на “Дните на Ермитажа ” в България. Новината оповестяват от Министерството на културата след среща на Боил Банов с шефа на Ермитажа Михаил Пиотровски.
В света не е изравяно по-богато богатство от съкровището на хан Кубрат в Малая Перещепина през юни 1912 г, твърди съветски уебсайт. Далеч сме от мисълта да повярваме сляпо на това смело изказване, само че е реалност, че е едно от най-ценните съкровища от Средновековието в Източна Европа. Находката е може би най-значимата за нас, българите, поради това, че сигурно съдържа движимости на хан Кубрат. Идентифицирани са мечът му и пръстен с неговия монограм.
Остава открит въпросът дали находката е гроб, или е заровено имане. Историкът Александър Семьонов е уверен, че това е гробът на Кубрат: “В разкопките са открити елементи от дъбови греди с останки от копринени тъкани със златни влакна, които могат да демонстрират, че Малоперешчепинското богатство е дървен ковчег. ”
Дори през 2001 година Организацията на българите в Украйна построява там монумент на хан Кубрат. Въпросът е, че не всички учени са съгласни с тази догадка. Руската археоложка Светлана Плетньова допуска че съкровището е заровено известно време след гибелта на Кубрат от сина му Батбаян, евентуално с концепцията да бъде изкопано по-късно. Други учени настояват, че е било заровено по времето на хан Аспарух, сина на Кубрат, когато, под натиска на хазарите, той потегля на югозапад към днешна България. Според трети е допустимо съкровището да е заровено от хазарите, а предметите на Кубрат да са тяхна трофейна плячка.
Липсват каквито и да е следи от трупоизгаряне или горене на предметите, които би трябвало да съпровождат мъртвия, в случай че погребението е било езическо. Кубрат е бил християнин, което допуска трупополагане, за което също няма следи, обосновават се съперниците на теорията че това е гробът на хан Кубрат. Те акцентират че и откритите в “гробницата ” предмети са извънредно богат инвентар за християнско заравяне, а християнската традиция не позволява прекомерна помпозност при изпращането на мъртвите.
75 кила злато и сребро
Няма спор, че съкровището е извънредно богато: към 800 обособени предмети, най-вече от скъпи метали – 25 кг. злато и 50 кг. сребро. Сред тях: 11 златни чаши, 16 златни и 19 сребърни съдове за бита; златен ритон и различен, не толкоз непокътнат, с позлата; стоманен меч, съвсем изцяло непокътнат с пръстеновиден връх със златна обшивка на дръжката и ножницата; фрагменти от мечове и кинжали; златни и сребърни токи за колани; златни бижута, изумрудена огърлица, обици, седем гривни и седем пръстена с инкрустации на скъпоценни камъни – аметисти, сапфири, тигрово око, гранати, скален кристал и изумруди; златно колие от византийски монети; подплата и монети, зашити върху дрехи; златни квадратни облицовъчни плочи от дървена погребална конструкция; костен гребен за коса и шахматна фигура на кон.
Автентичната находка може да се види само в Ермитажа в Санкт Петербург, а в Националния исторически музей в София има копия на 9 от предметите.
Мечът
Мечът на хана е дешифриран с дължина 94 см и датиран от 30-те години на VII век. Изработен е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий. Констатациите се поддържат от гръцкия надпис на дръжката. По нея експерти дефинират, че е юридически за човек, чиято по-силна ръка е била лявата.
Освен меча, най-важните находки са три идентични златни пръстени с разнообразни надписи: ХОВРАТОY, ХОВРАТОY PATPIKIOY и BATOPHANOY PATPIKIOY. Първите два надписа значат “на Ховрат (Кубрат) ” и “на Ховрат (Кубрат) патриция ”, а третият – “на патриция бат Орхана (Органа) ”. Явно става дума за българския хан Кубрат и неговия чичо, хунския водач Органа.
Тези най-важни експонати от изложбата в Ермитажа ще дойдат в България през 2019 година и ще бъдат показани по време на “Дните на Ермитажа ” в нашата страна. Министърът на културата Боил Банов е договорил това по предложение на премиера Бойко Борисов. “Радвам се, че ще успеем да покажем меча на Хан Кубрат и неговия пръстен в България. Уникалните предмети са част от Перешчепинското богатство. Тази изключителна концепция е на премиера Борисов и за мен ще е чест да я осъществявам ”, съобщи министърът на културата Боил Банов след завръщането си от Санкт Петербург, където взе участие в VII Международен културен конгрес.
Селото
Малая Перещепина, Полтавска област, е нормално село: със селсъвет, огромно учебно заведение и асфалтов път. В покрайнините – вилна зона. Дървен мост минава над река Ворскла и скрибуца злокобно под краката на прекосяващите го. Край това умерено село цели 12 века е лежало закопано фантастично благосъстояние. Днес Малая Перещепина не се е трансформирала доста от лятото на 1912 година, когато две 10-годишни момчета инцидентно вършат епохално археологическо изобретение.
На 29 май селските пастирчета Фьодор и Иван прибирали кравите от паша. Лежерно подритвали прахта по речния бряг, подвиквали на добичетата, когато внезапно кракът на едно от телетата вдлъбнат в земята. В отворилата се дупка 10-годишните момчета видели, че нещо проблясва на косите слънчеви лъчи. Издърпали от земята позлатен сребърен съд, поднос и няколко чаши. Вкъщи Фьодор Деркач посочил на майка си какво е намерил. Тя пък споделила на съседката и по този начин в идващите дни цялото село заедно се отдало на иманярство. За благополучие учителят на момчетата Виктор Парихин бил задоволително съзнателен и образован, с цел да осъзнае от каква огромна значимост е откритото богатство. Впрегнал каруцата си и отишъл право в Полтавския музей, където разказал за находката. От музея свикали археологическа комисия от Санкт Петербург, след това и представителят на императорската археологическа канцелария Макаренко, който събира от селяните и откарва скъпите предмети в Ермитажа. Там те престояват в сандъци шест десетилетия – доникъде на 70-те години на предишния век. Години след откритието, през 1984 година немският археолог и експерт по ранно средновековие Йоаким Вернер открива, че върху два от пръстените е написано името на владетеля на Старата Велика България хан Кубрат. Така се поражда и хипотезата, че това точно е и мястото, където бил заровен българският хан.
Днес съкровището е част от експозиция на Ермитажа, озаглавена “Великото преселение на народите ”.
Ханът
За хан Кубрат се знае основно от византийските създатели Теофан Изповедник и патриарх Никифор, съгласно които той е от рода Дуло, както и племенник на хунския водач Органа, който през 619 година съпровожда в Константинопол. Детските години на Кубрат минават в двора на византийския император Ираклий. Там получава доста положително обучение, покръстен е в християнството и създаден в сан патриций. Между 631–635 година Кубрат сплотява българите и сродните им племена и съумява да сътвори свое ханство, прекомерно огромно както по родов, по този начин и по териториален обсег, наречено “Старата Велика България ”. Тя се простира от Казан до Дон и сплотява 26 племена или, най-общо казано, територията на Кубратовата България заема земите на днешна Украйна и Южна Русия. Ханът се дами за дъщерята на император Ираклий и се счита, че поради това той му подарява сребърните и златните предмети. Кубрат ръководи до 60-те години на VII век. Надделява мнението, че умира през 667 година, другите версии са 642 и 685 година
***
Исторически остриета
Крале и простосмъртни тачат хладното оръжие
Екскалибур, мечът на крал Артур.
Българският Ескалибур – мечът на хан Кубрат, е основан за човек, който борави най-вече с лявата си ръка, единомислещи са оръжейни специалисти. Формата на дръжката издава, че оръжието е изковано особено за левичар. Мечът, който е част от експозицията на Ермитажа, е със златни ръкохватка и кания, инкструстирани със скъпоценни камъни. Оръжието датира от 30-те години на VII век, направено е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий. Той не е каляван в борби. Използван е единствено при публични събития, настояват историците. Дължината му е 94 см.
Ето и други фамозни мечове, част от тях – същински, друга – плод на национални митове и легенди.
Мечът на крал Артур
Екскалибур е именитият меч на крал Артур, на който се приписва магическа мощ и който е знак на заслужено ръководство на Англия и нейната самостоятелност. За него има две разнообразни митове. В обителта Сан Галгано до апенинския град Сиена има железен меч, забит в канара. От него се виждат дръжката и част от острието. Много хора имат вяра, че това е Екскалибур – мечът на крал Артур. Специалисти са датирали меча към 1180 година. Според легендата самият Галгано – нечовечен и жаден за клане рицар, го забил там в символ, че се отхвърля от насилието, приел монашеството и основал абатството.
Другата версия е, че в действителност има два разнообразни меча и този от скалата не е Екскалибур. Екскалибур крал Артур получава от ръка, издигаща се от езеро, заради това че другият му меч е бил строшен в борба. Умирайки, той споделя да върнат меча като го хвърлят назад във водата на езерото. Преди да се потопи, ръката се издига още веднъж, хваща меча и се потапя назад надолу.
Кусанаги-но цуруги
Векове наред този митичен меч е въплъщение и знак на силата японския император. “Мечът, който коси тревата ” Кусанаги-но цуруги има и второ име – Ме-номуракумо цуруги или “Мечът, който събира облаците ”.
Той бил даден от боговете на Джимму, земния полубог и първият император на Япония и станал знак на императорската власт. Най-интересното е, че този меч в никакъв случай не е бил показван в експозиции, в противен случай – японските управляващи се стремят да го опазят от любопитни очи. Това събитие е породило доста клюки и догатки, едно от които е че той изобщо не съществува. Интересно събитие е, че даже по време на коронацията, мечът постоянно се употребява, обгърнат в забрадка. Говори се, че Кусанаги -но цуруги се съхранява в светилището Ацута в в Нагоя.
Мечът на Сталинград
Детенце преглежда меча, който Чърчил подарява на Сталин в символ на възхищението на британците от мъжеството на съветския народ при обсадата на Сталинград.
“На жителите на Сталинград — мощни като стомана. Дар от крал Джордж V — в символ на дълбокото удивление на английския народ ”. Тези думи са инкрустирани на съветски и британски език върху острието. Мечът е направен от първокласна шефилдска стомана и инкрустиран със скъпоценни камъни. Той е подарък за Сталин във връзка успеха на руската войска при Сталинград. Връчен е от английския министър председател Уинстън Чърчил на 29 ноември 1943 година в Техеран по време на срещата на огромната тройка — Сталин-Рузвелт-Чърчил. Днес Мечът на Сталинград е част от непрекъснатата експозиция на Музея на сталиградската борба във Волгоград, Русия.
Едни от най-ценните реликви, свързани с българската история ще бъдат показани следващата година у нас. Мечът и пръстенът на хан Кубрат, част от съкровището от Малая Перещепина, Украйна, ще гостуват в границите на “Дните на Ермитажа ” в България. Новината оповестяват от Министерството на културата след среща на Боил Банов с шефа на Ермитажа Михаил Пиотровски.
В света не е изравяно по-богато богатство от съкровището на хан Кубрат в Малая Перещепина през юни 1912 г, твърди съветски уебсайт. Далеч сме от мисълта да повярваме сляпо на това смело изказване, само че е реалност, че е едно от най-ценните съкровища от Средновековието в Източна Европа. Находката е може би най-значимата за нас, българите, поради това, че сигурно съдържа движимости на хан Кубрат. Идентифицирани са мечът му и пръстен с неговия монограм.
Остава открит въпросът дали находката е гроб, или е заровено имане. Историкът Александър Семьонов е уверен, че това е гробът на Кубрат: “В разкопките са открити елементи от дъбови греди с останки от копринени тъкани със златни влакна, които могат да демонстрират, че Малоперешчепинското богатство е дървен ковчег. ”
Дори през 2001 година Организацията на българите в Украйна построява там монумент на хан Кубрат. Въпросът е, че не всички учени са съгласни с тази догадка. Руската археоложка Светлана Плетньова допуска че съкровището е заровено известно време след гибелта на Кубрат от сина му Батбаян, евентуално с концепцията да бъде изкопано по-късно. Други учени настояват, че е било заровено по времето на хан Аспарух, сина на Кубрат, когато, под натиска на хазарите, той потегля на югозапад към днешна България. Според трети е допустимо съкровището да е заровено от хазарите, а предметите на Кубрат да са тяхна трофейна плячка.
Липсват каквито и да е следи от трупоизгаряне или горене на предметите, които би трябвало да съпровождат мъртвия, в случай че погребението е било езическо. Кубрат е бил християнин, което допуска трупополагане, за което също няма следи, обосновават се съперниците на теорията че това е гробът на хан Кубрат. Те акцентират че и откритите в “гробницата ” предмети са извънредно богат инвентар за християнско заравяне, а християнската традиция не позволява прекомерна помпозност при изпращането на мъртвите.
75 кила злато и сребро
Няма спор, че съкровището е извънредно богато: към 800 обособени предмети, най-вече от скъпи метали – 25 кг. злато и 50 кг. сребро. Сред тях: 11 златни чаши, 16 златни и 19 сребърни съдове за бита; златен ритон и различен, не толкоз непокътнат, с позлата; стоманен меч, съвсем изцяло непокътнат с пръстеновиден връх със златна обшивка на дръжката и ножницата; фрагменти от мечове и кинжали; златни и сребърни токи за колани; златни бижута, изумрудена огърлица, обици, седем гривни и седем пръстена с инкрустации на скъпоценни камъни – аметисти, сапфири, тигрово око, гранати, скален кристал и изумруди; златно колие от византийски монети; подплата и монети, зашити върху дрехи; златни квадратни облицовъчни плочи от дървена погребална конструкция; костен гребен за коса и шахматна фигура на кон.
Автентичната находка може да се види само в Ермитажа в Санкт Петербург, а в Националния исторически музей в София има копия на 9 от предметите.
Мечът
Мечът на хана е дешифриран с дължина 94 см и датиран от 30-те години на VII век. Изработен е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий. Констатациите се поддържат от гръцкия надпис на дръжката. По нея експерти дефинират, че е юридически за човек, чиято по-силна ръка е била лявата.
Освен меча, най-важните находки са три идентични златни пръстени с разнообразни надписи: ХОВРАТОY, ХОВРАТОY PATPIKIOY и BATOPHANOY PATPIKIOY. Първите два надписа значат “на Ховрат (Кубрат) ” и “на Ховрат (Кубрат) патриция ”, а третият – “на патриция бат Орхана (Органа) ”. Явно става дума за българския хан Кубрат и неговия чичо, хунския водач Органа.
Тези най-важни експонати от изложбата в Ермитажа ще дойдат в България през 2019 година и ще бъдат показани по време на “Дните на Ермитажа ” в нашата страна. Министърът на културата Боил Банов е договорил това по предложение на премиера Бойко Борисов. “Радвам се, че ще успеем да покажем меча на Хан Кубрат и неговия пръстен в България. Уникалните предмети са част от Перешчепинското богатство. Тази изключителна концепция е на премиера Борисов и за мен ще е чест да я осъществявам ”, съобщи министърът на културата Боил Банов след завръщането си от Санкт Петербург, където взе участие в VII Международен културен конгрес.
Селото
Малая Перещепина, Полтавска област, е нормално село: със селсъвет, огромно учебно заведение и асфалтов път. В покрайнините – вилна зона. Дървен мост минава над река Ворскла и скрибуца злокобно под краката на прекосяващите го. Край това умерено село цели 12 века е лежало закопано фантастично благосъстояние. Днес Малая Перещепина не се е трансформирала доста от лятото на 1912 година, когато две 10-годишни момчета инцидентно вършат епохално археологическо изобретение. На 29 май селските пастирчета Фьодор и Иван прибирали кравите от паша. Лежерно подритвали прахта по речния бряг, подвиквали на добичетата, когато внезапно кракът на едно от телетата вдлъбнат в земята. В отворилата се дупка 10-годишните момчета видели, че нещо проблясва на косите слънчеви лъчи. Издърпали от земята позлатен сребърен съд, поднос и няколко чаши. Вкъщи Фьодор Деркач посочил на майка си какво е намерил. Тя пък споделила на съседката и по този начин в идващите дни цялото село заедно се отдало на иманярство. За благополучие учителят на момчетата Виктор Парихин бил задоволително съзнателен и образован, с цел да осъзнае от каква огромна значимост е откритото богатство. Впрегнал каруцата си и отишъл право в Полтавския музей, където разказал за находката. От музея свикали археологическа комисия от Санкт Петербург, след това и представителят на императорската археологическа канцелария Макаренко, който събира от селяните и откарва скъпите предмети в Ермитажа. Там те престояват в сандъци шест десетилетия – доникъде на 70-те години на предишния век. Години след откритието, през 1984 година немският археолог и експерт по ранно средновековие Йоаким Вернер открива, че върху два от пръстените е написано името на владетеля на Старата Велика България хан Кубрат. Така се поражда и хипотезата, че това точно е и мястото, където бил заровен българският хан.
Днес съкровището е част от експозиция на Ермитажа, озаглавена “Великото преселение на народите ”.
Ханът
За хан Кубрат се знае основно от византийските създатели Теофан Изповедник и патриарх Никифор, съгласно които той е от рода Дуло, както и племенник на хунския водач Органа, който през 619 година съпровожда в Константинопол. Детските години на Кубрат минават в двора на византийския император Ираклий. Там получава доста положително обучение, покръстен е в християнството и създаден в сан патриций. Между 631–635 година Кубрат сплотява българите и сродните им племена и съумява да сътвори свое ханство, прекомерно огромно както по родов, по този начин и по териториален обсег, наречено “Старата Велика България ”. Тя се простира от Казан до Дон и сплотява 26 племена или, най-общо казано, територията на Кубратовата България заема земите на днешна Украйна и Южна Русия. Ханът се дами за дъщерята на император Ираклий и се счита, че поради това той му подарява сребърните и златните предмети. Кубрат ръководи до 60-те години на VII век. Надделява мнението, че умира през 667 година, другите версии са 642 и 685 година
***
Исторически остриета
Крале и простосмъртни тачат хладното оръжие
Екскалибур, мечът на крал Артур. Българският Ескалибур – мечът на хан Кубрат, е основан за човек, който борави най-вече с лявата си ръка, единомислещи са оръжейни специалисти. Формата на дръжката издава, че оръжието е изковано особено за левичар. Мечът, който е част от експозицията на Ермитажа, е със златни ръкохватка и кания, инкструстирани със скъпоценни камъни. Оръжието датира от 30-те години на VII век, направено е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий. Той не е каляван в борби. Използван е единствено при публични събития, настояват историците. Дължината му е 94 см.
Ето и други фамозни мечове, част от тях – същински, друга – плод на национални митове и легенди.
Мечът на крал Артур
Екскалибур е именитият меч на крал Артур, на който се приписва магическа мощ и който е знак на заслужено ръководство на Англия и нейната самостоятелност. За него има две разнообразни митове. В обителта Сан Галгано до апенинския град Сиена има железен меч, забит в канара. От него се виждат дръжката и част от острието. Много хора имат вяра, че това е Екскалибур – мечът на крал Артур. Специалисти са датирали меча към 1180 година. Според легендата самият Галгано – нечовечен и жаден за клане рицар, го забил там в символ, че се отхвърля от насилието, приел монашеството и основал абатството.
Другата версия е, че в действителност има два разнообразни меча и този от скалата не е Екскалибур. Екскалибур крал Артур получава от ръка, издигаща се от езеро, заради това че другият му меч е бил строшен в борба. Умирайки, той споделя да върнат меча като го хвърлят назад във водата на езерото. Преди да се потопи, ръката се издига още веднъж, хваща меча и се потапя назад надолу.
Кусанаги-но цуруги
Векове наред този митичен меч е въплъщение и знак на силата японския император. “Мечът, който коси тревата ” Кусанаги-но цуруги има и второ име – Ме-номуракумо цуруги или “Мечът, който събира облаците ”.
Той бил даден от боговете на Джимму, земния полубог и първият император на Япония и станал знак на императорската власт. Най-интересното е, че този меч в никакъв случай не е бил показван в експозиции, в противен случай – японските управляващи се стремят да го опазят от любопитни очи. Това събитие е породило доста клюки и догатки, едно от които е че той изобщо не съществува. Интересно събитие е, че даже по време на коронацията, мечът постоянно се употребява, обгърнат в забрадка. Говори се, че Кусанаги -но цуруги се съхранява в светилището Ацута в в Нагоя.
Мечът на Сталинград
Детенце преглежда меча, който Чърчил подарява на Сталин в символ на възхищението на британците от мъжеството на съветския народ при обсадата на Сталинград. “На жителите на Сталинград — мощни като стомана. Дар от крал Джордж V — в символ на дълбокото удивление на английския народ ”. Тези думи са инкрустирани на съветски и британски език върху острието. Мечът е направен от първокласна шефилдска стомана и инкрустиран със скъпоценни камъни. Той е подарък за Сталин във връзка успеха на руската войска при Сталинград. Връчен е от английския министър председател Уинстън Чърчил на 29 ноември 1943 година в Техеран по време на срещата на огромната тройка — Сталин-Рузвелт-Чърчил. Днес Мечът на Сталинград е част от непрекъснатата експозиция на Музея на сталиградската борба във Волгоград, Русия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ