Икономист: Политическите назначения в ДКК няма да решат проблема с контрола
Министърът на стопанската система Богдан Богданов смени управлението на Държавната консолидационна компания поради изхарчени непозволено милиони левове. Това демонстрират данните от последните няколко години.
" ДКК е държавна корпорация - вътре са 10 компании, 11-ата се явява самата ДКК. Обемите и сумите са действителни. Проблемът не е в заплатите, а по-скоро каква е структурата на взимане на решенията. ДКК афишира публични поръчки. Къде отиват тези публични поръчки? Проблемът е в липсата на първокласен надзор и ефективност на дейностите ", заяви икономистът доцент Пламен Иванов пред Bulgaria ON AIR.
Събеседникът уточни, че министърът на стопанската система желае да разчита на собствен екип, с цел да ръководи тези големи капитали и поръчките, които следват тези капитали.
" Вътре има голям брой администрация и огромен брой хора, чиято успеваемост е под въпрос. Нужно е тази корпорация да генерира такива приходи, че това да се отрази действително на бюджетните цифри. В тези компании са генерирани големи обороти, приказваме за цифри в милиарди. Те са непосредствено вързани към бюджета. Но подмяната с политически лица не следва до качествени промени с дълготраен резултат, за жалост. Ефективността няма да се усъвършенства, когато сменим един човек с различен ", изясни доцент Иванов за " България заран ".
По думите му всички сдружения в министерствата работят по същия метод, а регулаторите са на същия принцип. В ДКК още веднъж ще бъдат политически назначения, чака икономистът.
" Трябва да се наблюдава кой печели публичните поръчки. Тези компании работят без доклади. Функцията за надзор се явява на Сметната палата и Финансовата ревизия, само че Финансовата ревизия е подчинена на министъра на стопанската система и тя няма по какъв начин да ревизира сама себе си. Говорим за безспорна неефективност. Да сложим подобаващите лица на високи заплати и каквото се получи ", акцентира доцент Иванов.
Той означи, че държавната администрация стартира с пъти да надвишава частния бранш. Младото потомство пък стартира да се обърква дали да работи за страната или в частния бранш.
" В момента да работиш в държавна конструкция, като се изключи че ти дава сигурност, ти дава висока заплата, която частният бранш не всеки път може да си разреши. Но в частния бранш тези заплати се мерят с резултати и какво си приключил ", разясни доцент Пламен Иванов.
" ДКК е държавна корпорация - вътре са 10 компании, 11-ата се явява самата ДКК. Обемите и сумите са действителни. Проблемът не е в заплатите, а по-скоро каква е структурата на взимане на решенията. ДКК афишира публични поръчки. Къде отиват тези публични поръчки? Проблемът е в липсата на първокласен надзор и ефективност на дейностите ", заяви икономистът доцент Пламен Иванов пред Bulgaria ON AIR.
Събеседникът уточни, че министърът на стопанската система желае да разчита на собствен екип, с цел да ръководи тези големи капитали и поръчките, които следват тези капитали.
" Вътре има голям брой администрация и огромен брой хора, чиято успеваемост е под въпрос. Нужно е тази корпорация да генерира такива приходи, че това да се отрази действително на бюджетните цифри. В тези компании са генерирани големи обороти, приказваме за цифри в милиарди. Те са непосредствено вързани към бюджета. Но подмяната с политически лица не следва до качествени промени с дълготраен резултат, за жалост. Ефективността няма да се усъвършенства, когато сменим един човек с различен ", изясни доцент Иванов за " България заран ".
По думите му всички сдружения в министерствата работят по същия метод, а регулаторите са на същия принцип. В ДКК още веднъж ще бъдат политически назначения, чака икономистът.
" Трябва да се наблюдава кой печели публичните поръчки. Тези компании работят без доклади. Функцията за надзор се явява на Сметната палата и Финансовата ревизия, само че Финансовата ревизия е подчинена на министъра на стопанската система и тя няма по какъв начин да ревизира сама себе си. Говорим за безспорна неефективност. Да сложим подобаващите лица на високи заплати и каквото се получи ", акцентира доцент Иванов.
Той означи, че държавната администрация стартира с пъти да надвишава частния бранш. Младото потомство пък стартира да се обърква дали да работи за страната или в частния бранш.
" В момента да работиш в държавна конструкция, като се изключи че ти дава сигурност, ти дава висока заплата, която частният бранш не всеки път може да си разреши. Но в частния бранш тези заплати се мерят с резултати и какво си приключил ", разясни доцент Пламен Иванов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ