Проф. Дуранкев: Заставаме пред дилемата дали да заколим кокошката, за да си сготвим вкусен бульон, или да я оставим да ни снася яйца
Министърът на финансите Асен Василев срещна към този момент членовете на парламентарната комисия по бюджет и финанси с главните параметри на проектобюджета за 2023 година В разпрострат вид обаче, тя ще стане ясна едвам откакто държавното управление одобри обновената средносрочна бюджетна прогноза, която се явява мотивационната част на проектобюджета. Тя евентуално ще бъде оповестена до края на юни месец, с цел да може през юли бюджетът да влезе в Народното събрание и да бъде признат с всички възможни промени до края на месеца, когато изтича и периода на неотдавна признатия Закон за следващото удължение на действието на бюджета за 2022 г. Икономистът проф. Боян Дуранкев в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Проф. Дуранкев, по какъв начин гледате вие на аргументацията на Асен Василев за 3% недостиг на новата план-сметка за 2023 година
Първо, бих споделил, че това не е ненадейно, тъй като в случай че един бюджетар, един финансов министър не може да скрие или да открие 1 милиарда повече или по-малко, той не заслужава да бъде финансов министър. Няма какво да крием, Асен Василев към този момент има много стаж като финансов министър, с цел да знае къде и по какъв начин да пипне, с цел да реализира тези цели, с които е обвързвано ръководството на обединението или на каквото и да било. Простите сметки, които могат да се създадат на база на тези думи, които изрече финансовият министър е, че разликата от плана на служебния кабинет, който беше обсъждан и новия план, който ще се внесе, ще би трябвало да бъде малко над 7 милиарда лв. по-малко като бюджетно салдо.
Да, въпросният недостиг. Дефицитът, който е плануван е със 7 милиарда лева по-нисък от този, който бе заложен, както казахте в проектобюджета на служебното държавно управление. Е, по какъв начин можем да си разбираем това?
Две неща, първо, нарастване на приходите, второ, понижаване на разноските. И едното и другото беше обсъждано неведнъж преди време. Още повече, че дефицитът, който се залага е 2,5% от брутния артикул на касова основа и 3% на начислена основа, това е обвързвано най-много с предстоящото второ заплащане по Плана за възобновяване и резистентност до края на годината, което е над 700 млн. Лева. И което ще се отрази, отново да обясня на недостига на касова, а не на начислена основа, по която гледа Брюксел. Така че тези 3% евентуално ще бъдат спазени, дори бих споделил още, че финансовият министър има още няколко карти в ръкавите си, които ще ги извади по-късно евентуално, тъй като той работи с макрорамката на служебния кабинет, т.е. упованията са за 1,8% растеж на брутния артикул. До този миг на база първото тримесечие от 2023 година, брутният вътрешен артикул нараства с 2,3%, т.е. доста е допустимо брутният артикул да бъде много по-голям в сравнение с се очакваше и надлежно приходите в бюджета да бъдат по-високи.
Тоест, да даде съществени отклонения казвате, от прогнозите, които се вършат от Министерството на финансите?
Трите % могат да бъдат направени, наподобява без проблем. Все отново, несъмнено, къде са заканите при един подобен бюджет? Явно, че не са в растежа на брутния артикул, би трябвало да ги търсим на друго място. Заплахата, първата, която се вижда е обществена. Това непипане на минималната работна заплата, макар, че тази година беше увеличена на 780 лева От 710 лева от април м.г., демонстрира, че минималната работна заплата не догонва показателя на инфлацията макар, че сега имаме едно усмиряване на инфлацията на годишна база.
И изцяло е допустимо тези хора, които живеят на минимална работна заплата да предявят доста съществени искания, най-много през двата огромни синдиката, които подхванаха диалог на тази тематика. Така че може би, министъра и тук ще би трябвало малко да отпусне колана с едно най-малко нарастване леко над 800 лева от средата на годината. Другото нещо, което е, той не възнамерява смяна на данъчната политика, само че напълно е ясно, откакто пандемията от Ковид завърши, подаръците на Данък добавена стойност за ресторантьорите, за фитнесите и така нататък явно би трябвало да бъдат спрени и да бъдат нараснали. Нещо, което е изцяло обикновено. Не нараснали, а върнати на остарялото равнище, това е вторият проблем, който се вижда, тъй като по този метод, в случай че не бъде направено облагите ще се усилят най-много в този бранш. А приходите в бюджета няма да се величат по никакъв метод.
И още ена опасност, трета, която може да се покаже, това е сривът на износа, който имаме на база през април и отчасти през май. То е обвързвано с рецесията, която се следи към този момент в Германия и със спада на прогнозните упования на брутния артикул в другите европейски страни, най-много с които сме свързани. И тъкмо този срив на износа може да забави цялостното развиване на стопанската система, по този начин, че да не бъдем в средата на годината напълно точни, само че може на края на годината да записваме стопански напредък сред 0,5% и 2,5%. Този път никой не може да бъде сигурен какво ще стане. И несъмнено, да не забравяме оня лютив миг, че България се ангажира прекомерно солидно, както с развиването на личната си военна промишленост с защитата, по този начин също и възобновяване, евентуалното на Украйна и модернизирането на украинската стопанска система, което към този момент се чака да бъде към 110 милиарда евро годишно или 500 милиарда евро за 10 години.
Можеше ли да се направи и по-рационално орязване на финансовата стратегия, изправена ли е българската стопанска система пред съществени опасности. И в случай, че стопанските системи на главните търговски сътрудници на България към този момент са в криза, а растежа в Европейския съюз, като цяло е 0,03%, какъв сигнал би трябвало да дава това на България?
Мнението ми е, че заставаме пред алтернативата дали да заколим кокошката, с цел да си сготвим апетитен бульон или да я оставим да ни снася яйца. Очевидно е, че в тази ситуация няма да имаме задоволително яйца от новата годишна продукция, а в действителност орязването на финансовите разноски няма да води до положителни резултати за бъдещето на стопанската система. Тоест, сега ние колим кокошката, само че не я оставяме да снася яйца, това е казусът. Още едно нещо, в случай че позволите, да обърна внимание на слушателите.
Разбира се.
Защото ние доста се вторачваме сега за този 3% недостиг на бюджета, само че забравяме, че има още един знак по който ще съдят България дали е почтена да влезе в еврозоната и това е хармонизираният показател на инфлацията. Тоест, в случай че желаеме да отговаряме на критериите, с изключение на 3% бюджетен недостиг, инфлацията би трябвало да падне под 4% на годишна основа, нещо, което тази година сигурно няма да се случи. Да чакаме идната година. Но и вие, напълно вярно насочвате диалога в тази посока, че тези няколко месеца, които остават до края на годината не са решаващи за България. Да, доста са значими за някои индикатори и за хората, само че големия проблем, който ще би трябвало да бъде решен, това е Бюджетът за идната 2024 година Сигурен съм, че и финансовия министър, и всички останали към този момент мислят по въпроса, тъй като от от дълго време Европейската комисия насочи вниманието и на България към обстоятелството, че ние участваме в една ценова и данъчна конкуренция, при което ние споделяме: “Заповядайте в България, имаме 10% плосък налог ". Но това нещо ни отдалечава прекалено много от центъра на Европейския съюз, да не разясняваме, от най-развитите страни, тъй като при ниска данъчна основа постъпленията в бюджета постоянно са ниски. А в България през бюджета минава, и освен през бюджета, а през страната като цяло минават към 40% от брутния артикул, до момента в който в средата на Европейския съюз 50%, а в някои страни 60% от брутния артикул.
Затова ние имаме и такива пътища, и такива приходи, и такива резултати. Тоест, спасението на България е смяна първо на данъчната политика още от 1 януари другата година. Не инцидентно имаме едно към този момент световно решение за повишение на налозите на мултинационалните компании на 15%, имаме повдигане на всички места на налозите на милиардерите и мулти-милионерите. България, която е страната с най-високо неравноправие и с релативно най-ниски приходи, явно този проблем не желае да го реши. И това е доста сериозен, освен финансов проблем, само че бих споделил, че той е духовен, честен проблем. И да обещаваш, че през цялото ръководство няма да пипаш налозите, това е гилотината под която си слагаш главата.
Да разбирам, че ще бъдем ощетени, ние българите от всичко това, което се случва. Проф. Дуранкев, доскоро казахте, че и Асен Василев държи някакви карти в ръкава си, само че за това ще поговорим още веднъж след къса пауза.
Не една и две, не са малко козовете, които може да извади. Например, още тази година държавната администрация, най-много Национална агенция за приходите, финансовото министерство могат да подгонят сивия бранш, който не е изненада, в България е прекомерно висок над 30%. Ето ви още някой и различен милиард вътре в сметката, който може да постъпи. Другото, което е, това е по принцип едно превръщане към Европейския съюз, тъй като тази стратегия за доближаване на Центъра на периферията с най-развитите страни, тази стратегия се мери с най-малко 2-3 генерации. Тоест, България, това, което дава би трябвало да бъде сензитивно по-малко от това, което получава, и най-много, което влага и то влага като индустриални, като печеливши вложения. Освен това, Европейският съюз би трябвало да намерения налога, който се дава върху облагата или корпоративния налог да се заплаща в страната, където се създава продукцията, а не да се бяга по офшорки. Въобще, има прекалено много неща, които могат да бъдат направени в границите на тази и идната година. Така да се приготвят събитията, че в идната година да бъде доста по-спокойна и българинът да може да въздъхне и да каже малко по малко излизаме от рецесията, в която сме и вероятно ще тръгнем да се пооправяме, та дори, несъмнено ще отидем и 2 седмици през лятото на отмора.
Има такива благоприятни условия, несъмнено, само че отново споделям, сега най-големият проблем на България, това е данъчната политика и сивия бранш. Там са нужни огромните промени.
Знаете ли, проф. Мирослав Иванов от “Продължаваме смяната " предходната седмица ми гостува и съобщи, че пари в страната има и каквито й да е трактовки да има в противоположна посока, те следва да се поясняват като спекулации. Но от нашия диалог разбирам, че сметките, които се вършат не са толкоз положителни и са вероятни проблеми, а българската стопанска система е изправена пред някакъв риск.
Ами, да го кажем напряко, какво значи 3% недостиг бюджетен и то редовно хронично. Това значи, че стопанската система не работи добре и не може да си покрива разноските, това значи, нищо друго не значи. А пари в страната, че има, има, фискалният запас има там някъде към 10 милиарда, само че това не е, с цел да се харчи или заемите да се вземат безпределно, годишно. В края на краищата да не забравяме, че всеки човек в България, и вие, и аз сега изискуем на непознати компании, на непознати страни над 4000 лева, кой ще ги връща, на всеки български жител, който е тук. Доброто здраве на стопанската система значи да сме на плюс, а не на минус.
Очевидно, че българската стопанска система, първо не е в добра кондиция. И второто нещо, несъмнено е, че страната е принудена да взема непрестанно заеми, с цел да покрива дефицитите, това значи. А, че инфлацията е нещото, второто, което наказа българския жител, това също е правилно и тук е извънредно огромно задължението и отговорността на тези, които би трябвало да следят по какъв начин стоят нещата. Защото първото нещо, което е, при тази инфлация отчитаме нещо, което се назовава коефициент на инфлация от лакомия. Тоест, не разноските са нарастнали, а облагите порастват и то в доста браншове, със стотинки месечно, само че порастват непрестанно на единица артикул. Качеството на продукцията, няма какво да се заблуждаваме, все по-красиви опаковки, и все по-лошо качество на огромна част от стоките. Няма я рекламата да потуши. И дано да сложа още малко сол, в случай че позволите, в раната, ами да не пипаме данъчната политика и дано да гледаме мачовете непрестанно единствено с реклама и единствено реклама на хазарт. Няма друга европейска страна, в която хазарта да е толкоз разюздан, колкото в България и толкоз по-малко облаган, което значи, че от едни не доста далечни времена до момента, явно, че има способи да се запушват устите и джобовете на тези, които ръководят данъчната политика. Това е пределно ясно, няма какво да се лъжем.
Проф. Дуранкев, и с цел да приключим нашия диалог за бюджета, за парите на страната в какъв интервал предвиждате вие, че ще имаме бюджет? Оптимистичен ли е срокът до края на юли месец, какъвто беше котел този период, деклариран или може да се случи нещо?
Имаме 240 индивида в Народното събрание, които ще желаят да се изкажат по няколко пъти. Така че говорилнята сигурно ще продължи, както виждате, не се одобряват закони срещу трафикантите на мигранти, срещу ограничение на скоростта по пътищата. Очевидно е, че тук ще имаме повече пиар акция, в сравнение с нещо друго. В края на краищата, сигурно ще бъде признато и това, което финансовият министър ще внесе. Но огромният спор ще би трябвало да стартира безусловно на идващия ден, тъй като занапред би трябвало да се приготви проектобюджетът за 2024 година, безусловно на идващия ден. Хайде, дано август да мине, само че от 1 септември диалозите за новия бюджет, новата данъчна политика, фискалната политика, би трябвало да стартират и то към този момент по европейски, а не по български и корупционно-криминално.
Изобщо, комплицирани сметки има да прави страната ни, нека се оправят.
Сметките са лесни, само че хората, които вършат нещата са прекомерно комплицирани, се оказва. Разбирате ме, да.
Проф. Дуранкев, по какъв начин гледате вие на аргументацията на Асен Василев за 3% недостиг на новата план-сметка за 2023 година
Първо, бих споделил, че това не е ненадейно, тъй като в случай че един бюджетар, един финансов министър не може да скрие или да открие 1 милиарда повече или по-малко, той не заслужава да бъде финансов министър. Няма какво да крием, Асен Василев към този момент има много стаж като финансов министър, с цел да знае къде и по какъв начин да пипне, с цел да реализира тези цели, с които е обвързвано ръководството на обединението или на каквото и да било. Простите сметки, които могат да се създадат на база на тези думи, които изрече финансовият министър е, че разликата от плана на служебния кабинет, който беше обсъждан и новия план, който ще се внесе, ще би трябвало да бъде малко над 7 милиарда лв. по-малко като бюджетно салдо.
Да, въпросният недостиг. Дефицитът, който е плануван е със 7 милиарда лева по-нисък от този, който бе заложен, както казахте в проектобюджета на служебното държавно управление. Е, по какъв начин можем да си разбираем това?
Две неща, първо, нарастване на приходите, второ, понижаване на разноските. И едното и другото беше обсъждано неведнъж преди време. Още повече, че дефицитът, който се залага е 2,5% от брутния артикул на касова основа и 3% на начислена основа, това е обвързвано най-много с предстоящото второ заплащане по Плана за възобновяване и резистентност до края на годината, което е над 700 млн. Лева. И което ще се отрази, отново да обясня на недостига на касова, а не на начислена основа, по която гледа Брюксел. Така че тези 3% евентуално ще бъдат спазени, дори бих споделил още, че финансовият министър има още няколко карти в ръкавите си, които ще ги извади по-късно евентуално, тъй като той работи с макрорамката на служебния кабинет, т.е. упованията са за 1,8% растеж на брутния артикул. До този миг на база първото тримесечие от 2023 година, брутният вътрешен артикул нараства с 2,3%, т.е. доста е допустимо брутният артикул да бъде много по-голям в сравнение с се очакваше и надлежно приходите в бюджета да бъдат по-високи.
Тоест, да даде съществени отклонения казвате, от прогнозите, които се вършат от Министерството на финансите?
Трите % могат да бъдат направени, наподобява без проблем. Все отново, несъмнено, къде са заканите при един подобен бюджет? Явно, че не са в растежа на брутния артикул, би трябвало да ги търсим на друго място. Заплахата, първата, която се вижда е обществена. Това непипане на минималната работна заплата, макар, че тази година беше увеличена на 780 лева От 710 лева от април м.г., демонстрира, че минималната работна заплата не догонва показателя на инфлацията макар, че сега имаме едно усмиряване на инфлацията на годишна база.
И изцяло е допустимо тези хора, които живеят на минимална работна заплата да предявят доста съществени искания, най-много през двата огромни синдиката, които подхванаха диалог на тази тематика. Така че може би, министъра и тук ще би трябвало малко да отпусне колана с едно най-малко нарастване леко над 800 лева от средата на годината. Другото нещо, което е, той не възнамерява смяна на данъчната политика, само че напълно е ясно, откакто пандемията от Ковид завърши, подаръците на Данък добавена стойност за ресторантьорите, за фитнесите и така нататък явно би трябвало да бъдат спрени и да бъдат нараснали. Нещо, което е изцяло обикновено. Не нараснали, а върнати на остарялото равнище, това е вторият проблем, който се вижда, тъй като по този метод, в случай че не бъде направено облагите ще се усилят най-много в този бранш. А приходите в бюджета няма да се величат по никакъв метод.
И още ена опасност, трета, която може да се покаже, това е сривът на износа, който имаме на база през април и отчасти през май. То е обвързвано с рецесията, която се следи към този момент в Германия и със спада на прогнозните упования на брутния артикул в другите европейски страни, най-много с които сме свързани. И тъкмо този срив на износа може да забави цялостното развиване на стопанската система, по този начин, че да не бъдем в средата на годината напълно точни, само че може на края на годината да записваме стопански напредък сред 0,5% и 2,5%. Този път никой не може да бъде сигурен какво ще стане. И несъмнено, да не забравяме оня лютив миг, че България се ангажира прекомерно солидно, както с развиването на личната си военна промишленост с защитата, по този начин също и възобновяване, евентуалното на Украйна и модернизирането на украинската стопанска система, което към този момент се чака да бъде към 110 милиарда евро годишно или 500 милиарда евро за 10 години.
Можеше ли да се направи и по-рационално орязване на финансовата стратегия, изправена ли е българската стопанска система пред съществени опасности. И в случай, че стопанските системи на главните търговски сътрудници на България към този момент са в криза, а растежа в Европейския съюз, като цяло е 0,03%, какъв сигнал би трябвало да дава това на България?
Мнението ми е, че заставаме пред алтернативата дали да заколим кокошката, с цел да си сготвим апетитен бульон или да я оставим да ни снася яйца. Очевидно е, че в тази ситуация няма да имаме задоволително яйца от новата годишна продукция, а в действителност орязването на финансовите разноски няма да води до положителни резултати за бъдещето на стопанската система. Тоест, сега ние колим кокошката, само че не я оставяме да снася яйца, това е казусът. Още едно нещо, в случай че позволите, да обърна внимание на слушателите.
Разбира се.
Защото ние доста се вторачваме сега за този 3% недостиг на бюджета, само че забравяме, че има още един знак по който ще съдят България дали е почтена да влезе в еврозоната и това е хармонизираният показател на инфлацията. Тоест, в случай че желаеме да отговаряме на критериите, с изключение на 3% бюджетен недостиг, инфлацията би трябвало да падне под 4% на годишна основа, нещо, което тази година сигурно няма да се случи. Да чакаме идната година. Но и вие, напълно вярно насочвате диалога в тази посока, че тези няколко месеца, които остават до края на годината не са решаващи за България. Да, доста са значими за някои индикатори и за хората, само че големия проблем, който ще би трябвало да бъде решен, това е Бюджетът за идната 2024 година Сигурен съм, че и финансовия министър, и всички останали към този момент мислят по въпроса, тъй като от от дълго време Европейската комисия насочи вниманието и на България към обстоятелството, че ние участваме в една ценова и данъчна конкуренция, при което ние споделяме: “Заповядайте в България, имаме 10% плосък налог ". Но това нещо ни отдалечава прекалено много от центъра на Европейския съюз, да не разясняваме, от най-развитите страни, тъй като при ниска данъчна основа постъпленията в бюджета постоянно са ниски. А в България през бюджета минава, и освен през бюджета, а през страната като цяло минават към 40% от брутния артикул, до момента в който в средата на Европейския съюз 50%, а в някои страни 60% от брутния артикул.
Затова ние имаме и такива пътища, и такива приходи, и такива резултати. Тоест, спасението на България е смяна първо на данъчната политика още от 1 януари другата година. Не инцидентно имаме едно към този момент световно решение за повишение на налозите на мултинационалните компании на 15%, имаме повдигане на всички места на налозите на милиардерите и мулти-милионерите. България, която е страната с най-високо неравноправие и с релативно най-ниски приходи, явно този проблем не желае да го реши. И това е доста сериозен, освен финансов проблем, само че бих споделил, че той е духовен, честен проблем. И да обещаваш, че през цялото ръководство няма да пипаш налозите, това е гилотината под която си слагаш главата.
Да разбирам, че ще бъдем ощетени, ние българите от всичко това, което се случва. Проф. Дуранкев, доскоро казахте, че и Асен Василев държи някакви карти в ръкава си, само че за това ще поговорим още веднъж след къса пауза.
Не една и две, не са малко козовете, които може да извади. Например, още тази година държавната администрация, най-много Национална агенция за приходите, финансовото министерство могат да подгонят сивия бранш, който не е изненада, в България е прекомерно висок над 30%. Ето ви още някой и различен милиард вътре в сметката, който може да постъпи. Другото, което е, това е по принцип едно превръщане към Европейския съюз, тъй като тази стратегия за доближаване на Центъра на периферията с най-развитите страни, тази стратегия се мери с най-малко 2-3 генерации. Тоест, България, това, което дава би трябвало да бъде сензитивно по-малко от това, което получава, и най-много, което влага и то влага като индустриални, като печеливши вложения. Освен това, Европейският съюз би трябвало да намерения налога, който се дава върху облагата или корпоративния налог да се заплаща в страната, където се създава продукцията, а не да се бяга по офшорки. Въобще, има прекалено много неща, които могат да бъдат направени в границите на тази и идната година. Така да се приготвят събитията, че в идната година да бъде доста по-спокойна и българинът да може да въздъхне и да каже малко по малко излизаме от рецесията, в която сме и вероятно ще тръгнем да се пооправяме, та дори, несъмнено ще отидем и 2 седмици през лятото на отмора.
Има такива благоприятни условия, несъмнено, само че отново споделям, сега най-големият проблем на България, това е данъчната политика и сивия бранш. Там са нужни огромните промени.
Знаете ли, проф. Мирослав Иванов от “Продължаваме смяната " предходната седмица ми гостува и съобщи, че пари в страната има и каквито й да е трактовки да има в противоположна посока, те следва да се поясняват като спекулации. Но от нашия диалог разбирам, че сметките, които се вършат не са толкоз положителни и са вероятни проблеми, а българската стопанска система е изправена пред някакъв риск.
Ами, да го кажем напряко, какво значи 3% недостиг бюджетен и то редовно хронично. Това значи, че стопанската система не работи добре и не може да си покрива разноските, това значи, нищо друго не значи. А пари в страната, че има, има, фискалният запас има там някъде към 10 милиарда, само че това не е, с цел да се харчи или заемите да се вземат безпределно, годишно. В края на краищата да не забравяме, че всеки човек в България, и вие, и аз сега изискуем на непознати компании, на непознати страни над 4000 лева, кой ще ги връща, на всеки български жител, който е тук. Доброто здраве на стопанската система значи да сме на плюс, а не на минус.
Очевидно, че българската стопанска система, първо не е в добра кондиция. И второто нещо, несъмнено е, че страната е принудена да взема непрестанно заеми, с цел да покрива дефицитите, това значи. А, че инфлацията е нещото, второто, което наказа българския жител, това също е правилно и тук е извънредно огромно задължението и отговорността на тези, които би трябвало да следят по какъв начин стоят нещата. Защото първото нещо, което е, при тази инфлация отчитаме нещо, което се назовава коефициент на инфлация от лакомия. Тоест, не разноските са нарастнали, а облагите порастват и то в доста браншове, със стотинки месечно, само че порастват непрестанно на единица артикул. Качеството на продукцията, няма какво да се заблуждаваме, все по-красиви опаковки, и все по-лошо качество на огромна част от стоките. Няма я рекламата да потуши. И дано да сложа още малко сол, в случай че позволите, в раната, ами да не пипаме данъчната политика и дано да гледаме мачовете непрестанно единствено с реклама и единствено реклама на хазарт. Няма друга европейска страна, в която хазарта да е толкоз разюздан, колкото в България и толкоз по-малко облаган, което значи, че от едни не доста далечни времена до момента, явно, че има способи да се запушват устите и джобовете на тези, които ръководят данъчната политика. Това е пределно ясно, няма какво да се лъжем.
Проф. Дуранкев, и с цел да приключим нашия диалог за бюджета, за парите на страната в какъв интервал предвиждате вие, че ще имаме бюджет? Оптимистичен ли е срокът до края на юли месец, какъвто беше котел този период, деклариран или може да се случи нещо?
Имаме 240 индивида в Народното събрание, които ще желаят да се изкажат по няколко пъти. Така че говорилнята сигурно ще продължи, както виждате, не се одобряват закони срещу трафикантите на мигранти, срещу ограничение на скоростта по пътищата. Очевидно е, че тук ще имаме повече пиар акция, в сравнение с нещо друго. В края на краищата, сигурно ще бъде признато и това, което финансовият министър ще внесе. Но огромният спор ще би трябвало да стартира безусловно на идващия ден, тъй като занапред би трябвало да се приготви проектобюджетът за 2024 година, безусловно на идващия ден. Хайде, дано август да мине, само че от 1 септември диалозите за новия бюджет, новата данъчна политика, фискалната политика, би трябвало да стартират и то към този момент по европейски, а не по български и корупционно-криминално.
Изобщо, комплицирани сметки има да прави страната ни, нека се оправят.
Сметките са лесни, само че хората, които вършат нещата са прекомерно комплицирани, се оказва. Разбирате ме, да.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ