Мини-драмата с отстраняването на Волен Сидеров от лидерското място в

Мини-драмата с отстраняването на Волен Сидеров от лидерското място в парламентарната група на " Обединени патриоти " повдига следния въпрос: какво вършат " Патриотите " във властта и каква е тяхната роля в нейното практикуване?

Драмата към Сидеров е мини, тъй като няма да промени нищо в ръководството на страната, даже и той да разгласи осемте си депутати за " съпротива ". А и надали ще го направи - макар изказванията му, че дребната патриотична коалиция е била “ " разрушена " от Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Събитията от последните дни са добър мотив да се замислим над следните парадоксални особености на българския професионален " национализъм ".

1. Колкото по-разрушена е дребната патриотична коалиция, толкоз по-стабилни са властта и огромната коалиция

Управлението " Борисов 3 " потегли като комплицирана и напрегната огромна коалиция сред ГЕРБ и " Обединените патриоти ", които в самото начало в действителност бяха много обединени. Тогава обаче държавното управление се тресеше и анализаторите постоянно се чудеха дали то ще изкара и половината от мандата си. Днес " Обединените патриоти " са мощно разединени, само че пък ръководството на Борисов е устойчиво - и предварителни избори не се чакат.

Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и " Атака " през днешния ден са единствено официално дружно, като по доста основни въпроси са на разнообразни позиции. Например за самолетите F-16 и за анулацията на дотациите за партиите. Патриотичното разединение доближи кресчендо след евроизборите, когато съратниците си размениха доста тежки думи на личностно-сексуална основа. След този неблагопристоен диалог " детронирането " на Сидеров беше просто въпрос на време. Още повече, че " Атака " (а и НФСБ) съществено се провалиха на евровота.