Софийски градски съд предреши въпроса за авторските права на скулптора Валентин Старчев
Миналата седмица съавторът на паметника " 1300 години България " проф. Валентин Старчев е внесъл молба в Софийския градски съд, с която е изискал Столична община да приключи разпоредителните действия с паметника. Скулпторът се е позовал на Закона за авторското право и сродните му права и твърди, че правото му на отбрана обгръща и отбраната против всяко физическо влияние върху монумента, в това число върху негови елементи, освен върху цялостната му структура.
За това заяви уеб сайтът " Съдебни репортажи ", който се е срещнал с исковата молба на Старчев. Молбата му е съпроводена с искане да бъде спряно предварителното осъществяване на решението на СОС до привършване на делото в Софийски градски съд всъщност.
Справка на " Дневник " в уеб страницата на Софийски градски съд сподели, че през вчерашния ден съдът е отказал да спре предварителното осъществяване, а в това време - отново през вчерашния ден - стартира демонтирането на паметника. Възниква въпросът -
какъв ще бъде смисълът на произнасянето на съда всъщност, когато пристигна ред да се произнесе, веднага като към този момент монументът не съществува
И дали с отхвърли да спре осъществяването на демонтажа съдът не зачерта с един размах нерешения въпрос за авторските права на скулптора.
В молбата си проф. Старчев декларира, че решението на СОС е акт на корист с право. " Основен претекст за унищожаването на монумента е неговото плачевно физическо положение понастоящем. Ако Столична община бе изпълнявала добросъвестно отговорностите си по запазване на този монумент, неговото физическо положение би било идентично или близо до това на откриването му. Опитът да се почерпят права (облаги) от личното непозволено – в отклоняване от отговорностите по закон, надлежно недобросъвестно държание, опонира директно на правилото, че никой не може да черпи права от непозволеното си държание ", се сочи в желае.
Жалбоподателят моли съда да го признае за заинтригувано лице по разногласието, а решението на СОС за унищожаването на паметника да бъде провъзгласено за незначително. Твърди също, че всички разказани дейности или бездействия на Столична община съставляват дейности по непозволено прилагане на обекта на авторското право, което опонира на законоустановените отговорности на Столична община.
Решението на СОС за унищожаване на паметника е от 2014 година, след което е обжалвано безрезултатно от Старчев два пъти, само че единствено пред административния съд. Столична община твърди - последното изявление на зам.-кмета Тодор Чобанов е от 28 юни пред Българска национална телевизия, че решението на СОС за демонтирането е било доказано неведнъж от съда. Твърдението на зам.-кмета не е тъкмо, тъй като
Административният съд не е потвърждавал решението на СОС, а е прекратявал делата на Старчев с претекст, че той няма юридически интерес да апелира, тъй като не е притежател на паметника
Сега за първи път скулпторът апелира пред Софийски градски съд и моли да му бъде прието правото да бъде заинтересувана страна.
Какви ще бъдат последствията от бъдещото решение на съда пред свършения факт на отстранения паметник е въпросът, който вкарва проблема в полето на абсолютния парадокс.
За това заяви уеб сайтът " Съдебни репортажи ", който се е срещнал с исковата молба на Старчев. Молбата му е съпроводена с искане да бъде спряно предварителното осъществяване на решението на СОС до привършване на делото в Софийски градски съд всъщност.
Справка на " Дневник " в уеб страницата на Софийски градски съд сподели, че през вчерашния ден съдът е отказал да спре предварителното осъществяване, а в това време - отново през вчерашния ден - стартира демонтирането на паметника. Възниква въпросът -
какъв ще бъде смисълът на произнасянето на съда всъщност, когато пристигна ред да се произнесе, веднага като към този момент монументът не съществува
И дали с отхвърли да спре осъществяването на демонтажа съдът не зачерта с един размах нерешения въпрос за авторските права на скулптора.
В молбата си проф. Старчев декларира, че решението на СОС е акт на корист с право. " Основен претекст за унищожаването на монумента е неговото плачевно физическо положение понастоящем. Ако Столична община бе изпълнявала добросъвестно отговорностите си по запазване на този монумент, неговото физическо положение би било идентично или близо до това на откриването му. Опитът да се почерпят права (облаги) от личното непозволено – в отклоняване от отговорностите по закон, надлежно недобросъвестно държание, опонира директно на правилото, че никой не може да черпи права от непозволеното си държание ", се сочи в желае.
Жалбоподателят моли съда да го признае за заинтригувано лице по разногласието, а решението на СОС за унищожаването на паметника да бъде провъзгласено за незначително. Твърди също, че всички разказани дейности или бездействия на Столична община съставляват дейности по непозволено прилагане на обекта на авторското право, което опонира на законоустановените отговорности на Столична община.
Решението на СОС за унищожаване на паметника е от 2014 година, след което е обжалвано безрезултатно от Старчев два пъти, само че единствено пред административния съд. Столична община твърди - последното изявление на зам.-кмета Тодор Чобанов е от 28 юни пред Българска национална телевизия, че решението на СОС за демонтирането е било доказано неведнъж от съда. Твърдението на зам.-кмета не е тъкмо, тъй като
Административният съд не е потвърждавал решението на СОС, а е прекратявал делата на Старчев с претекст, че той няма юридически интерес да апелира, тъй като не е притежател на паметника
Сега за първи път скулпторът апелира пред Софийски градски съд и моли да му бъде прието правото да бъде заинтересувана страна.
Какви ще бъдат последствията от бъдещото решение на съда пред свършения факт на отстранения паметник е въпросът, който вкарва проблема в полето на абсолютния парадокс.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ