Мина седмица, след като ви разказахме за добрата инициатива на

Мина седмица, откакто ви разказахме за положителната самодейност на Мария Чонкова от Белозем - да шие гратис защитни маски за нуждаещите се, без да желае да печели от това. Думите на положителното момиче от пловдивското село " Не желая да спечелвам, желая да оказвам помощ " съумяха да стигнат до сърцата на огромен брой българи, които я поздравиха за благотворителната идея. Днес, единствено няколко дни по-късно, Мария е изработила към 510 маски за медицински центрове, майки с бебета, старешки домове и хора, които са я помолили. В интервала на изолираност, момичето от Белозем твори по този начин нужните за общността защитни средства и по едно и също време с това върви на работа " Хапвам небрежно след работния ден и се впускам в света на тигелите " - споделя Мария. Тя споделя още, че и е мъчно да се оправя сама и изрича своите откровени благодарности към фамилията и другари си, които също са запретнали ръкави, с цел да й оказват помощ в направата на маски. Мария споделя още, че все още всички налични количества на ластик са изчерпани, и с цел да продължим да ДАРЯВАТ имат потребност от помощ. Ето какво още описа в изявление за Trafficnews Мария Чонкова от Белозем: - Здравейте още веднъж, Мария! Какви бяха реакциите на хората след вашата самодейност за направа на защитни маски под лозунга " Не желая да спечелвам, желая да оказвам помощ "? - Здравейте! Когато пуснах обявата си в обществените мрежи, че подарявам маски, като че ли избухна вулкан в положителния смисъл на думата. Започна едно звънене, едно писане, необикновено огромен интерес и е разбираемо, въпреки всичко кой отхвърля нещо гратис, изключително, когато е недостиг. Разбира се, до колкото можех отговарях и одобрявах поръчки, само че ден след ден като че ли интереса ставаше от ден на ден и повече. - Колко време дневно прекарвате на шевната машина? - От много време насам не бях имала сходен уикенд, от заран до късно вечер прекарвах времето си в ателието и шиех ли шиех. Трудно ми е, тъй като вървя и на работа и всяка седмица съм друга промяна, прибирам се похапвам небрежно и се впускам в страната на тигелите. Радвам се, че с изключение на искащи за маски се обадиха и много хора подготвени да оказват помощ кой с каквото може. Идваха у дома, оставяха ми платове и даже не желаеха да им изработя маски, споделяха да давам на нуждаещите се. Радвам се, че от една простичка маска за часове съумях да обединя един огромен брой хора, подготвени да оказват помощ на близък. Естествено имаше и хора които злоупотребяваха с добрината ми, не питаха може ли, а непосредствено споделяха “Искам 20-30 бройки да си имам ”. - Можете ли да кажете почти какъв брой маски сте ушила досега? Някой оказва помощ ли ви? - Към днешна дата съм изработила към 510 маски, най-вече за медицински центрове, майки с бебета, старешки домове и хора, които са помолили. Изработката на една маска лишава към 15 минути, признателна съм на фамилията ми, което по през целия ден реже платовете и ластиците, с цел да ми спести оптимално времето и аз само да шия. Ако имам нужните заготовки, направени от тях, за към 3 часа съумявам да направя 100 маски. - Имало ли е позвъняване от човек, на който сте отказала помощ? - Все още имам много маски, които да изработя. Опитвам се да откликна на всеки, който ме е потърсил, изяснявам, че нямам доста време и ще е нужно да чакат и в последна сметка най-нуждаещите са преди всичко и ще работя до момента в който имам материали. Тук място за мусене няма! Все отново аз съм една и знам, че няма по какъв начин да оказа помощ на всеки... На всеки, на който дам маска, а той желае да ми я заплати, споделям да върне жеста и да помогне на някой в сложен миг, да подари парченце от сърцето си на чужд, по този начин както взех решение да постъпя аз. - В мрежата се появиха разнообразни колажи, в които потребителите вършат съпоставяне сред теб и родни дизайнерки, които продават своите маски. Какво мислиш за хората, които избират да печелят в този интервал? - Причината да стартира тази самодейност бе подбудена от погнусата, която изпитвах виждайки по какъв начин една обикновенна здравна маска, която до преди месец е коствала 10 стотинки, в този момент е на първокласни цени от над 2 лв.. Не знаех, че българите сме с толкоз висок стандарт, а да не приказваме за маските от плат, очевидно и по тази причина хората направиха съпоставяне сред мен и известни български дизайнери, които за жалост продават своите маски. Но и освен те го вършат, бях очевидец по какъв начин всякакви дами стартират да шият маски и ги пускат в всякакви страници за обмен. Не спирам да си задавам въпроса с каква съвест тези хора вземат решение да изкарват пари от такова мъчно състояние, в което е подложен освен българският народ, а и множеството хора в международен мащаб. Не го одобрявам за обикновено. Толкова ли е мъчно да направиш 200-300 бройки и да ги дадеш на нуждаещ се безплатно? Толкова доста шивачи има, с цел да може да се осъществя такава доброта. Да ушиеш една маска излиза стотинки. Попаднах на коментар на български дизайнер по отношение на работата ми, че аз съм била сама, не съм плащала заплати на шивачки и съм можела да си разреша да подарявам. Напротив! Много по-трудно ми е, тъй като аз нямам тяхната финансова опция, моите машини също изразходват ток, а не въздух, работят по 5-6 часа дневно без да спрат, употребявам климатик за отопление на помещението, в което работя, отстранявам от времето си, с цел да върша всичко това, белким това не е разход? Но не се окайвам и извинявам, била съм наясно какво ще ми коства на мен самата започването на сходна самодейност. - Какъв зов би отправила към всички българи? - Радвам се, че много хора последваха моя образец и запретнаха ръкави, доста бих се радвала това да продължи и всеки един човек в България да има безвъзмездна маска. Ако ние сами не си оказваме помощ и не ни е грижа за близък, то по какъв начин да живеем в общество? В даден миг всеки е подвластен от всеки, в сложните моменти би трябвало да сме сплотени, с цел да преминем през всяка компликация.