Над Арктика и Алпите вали сняг с пластмаса
Микроскопични частици пластмаса са открити от учени в снега в Арктика и по скатовете на Алпите. Това е знак, че те са били понесени от ветровете и издигнати в атмосферата, където са попаднали в облаците и са пренесени на огромно разстояние. Както и че в това време хората може да са вдишали част от тях.
Това настояват екип учени от института " Алфред-Вегенер " за полярни и морски проучвания в немския град Бремерхавен в обява в списание Science Advances. Техен сътрудник са сътрудници от швейцарския Институт за проучване на снега и лавините.
В интервала 2015-2017 година те са събирали проби от снега в Арктика, Северна Германия, баварските и швейцарските Алпи и от остров Хелголанд в Северно море и са ги проучвали със особено направен от учените способ. " " чакахме да открием микропластмаса, само че ни изненада голямото ѝ количество ", споделя Мелани Бергман от института, представена от " Асошиейтед прес ".
Микропластмасата е термин за доста дребни частици, получаващи се от раздробяването на части пластмаса под въздействието на ултравиолетовите лъчи, вятъра, водата, светлината и така нататък Такива са откривани във въздуха на многомилионни градове като Париж, Техеран или китайския Донгуан.
Част от другите по мярка микропластмаси, открити от учените - горе вдясно са полиестерни нишки от Шпицберген с дължина 1101 микрометра.
Автор: S. Mützel, Alfred-Wegener-Institut Helmholtz-Zentrum für Polar- und Meeresforschung.
Учените показват, че микропластмасата може да се носи по въздуха, сходно на прахуляк, полени и частици от работата на автомобилни мотори. Засега няма изследвания дали и какъв резултат имат те върху човешкото или животинското здраве.
Бергман споделя, че най-голяма централизация от микропластмаса е открита в пробите от баварските Алпи. В една от тях е имало над 150 000 частици в 1 литър.
Арктическите проби не са толкоз нечисти, като най-голямата централизация от 14 000 частици на литър е от плаващ лед в пролива Фрам сред източния бряг на Гренландия и архипелага Шпицберген. Но като цяло в Арктика междинният индикатор е бил към 1800 частици на литър.
Важно конкретизиране, което вършат от екипа, е че тези данни може да наподобяват впечатляващи поради потребления способ - регистрирани са частици с размери до 11 микрометра (0.011 милиметра), което е по-малко от напречен срез на човешки косъм. Но в това време този способ е посочил, че доста се подценява действителното наличие на микропластмасите в околната среда.
Проучването е разкрило, че частиците може да бъдат пренасяни по въздуха из цялата планета, както и да бъдат освобождавани в природата при топенето на снега. Анализът е посочил дребни остатъци от специфични лакове за коли и кораби, автомобилни гуми и материали, употребявани в текстила и опаковките. В обявата се позволява, че най-големите размери са пренасяни на север от Гълфстрийм и мощни атлантически течения, а първоизточникът евентуално са региони на Северна Европа.
Още повече въпроси основават носещите се по въздуха нанопластмаси - съвсем непознати частици, които са толкоз дребни, че " в реалност може би проникват на клетъчно равнище, а това към този момент може да се окаже огромен проблем ", споделя Бергман.
Това настояват екип учени от института " Алфред-Вегенер " за полярни и морски проучвания в немския град Бремерхавен в обява в списание Science Advances. Техен сътрудник са сътрудници от швейцарския Институт за проучване на снега и лавините.
В интервала 2015-2017 година те са събирали проби от снега в Арктика, Северна Германия, баварските и швейцарските Алпи и от остров Хелголанд в Северно море и са ги проучвали със особено направен от учените способ. " " чакахме да открием микропластмаса, само че ни изненада голямото ѝ количество ", споделя Мелани Бергман от института, представена от " Асошиейтед прес ".
Микропластмасата е термин за доста дребни частици, получаващи се от раздробяването на части пластмаса под въздействието на ултравиолетовите лъчи, вятъра, водата, светлината и така нататък Такива са откривани във въздуха на многомилионни градове като Париж, Техеран или китайския Донгуан.
Част от другите по мярка микропластмаси, открити от учените - горе вдясно са полиестерни нишки от Шпицберген с дължина 1101 микрометра.
Автор: S. Mützel, Alfred-Wegener-Institut Helmholtz-Zentrum für Polar- und Meeresforschung.
Учените показват, че микропластмасата може да се носи по въздуха, сходно на прахуляк, полени и частици от работата на автомобилни мотори. Засега няма изследвания дали и какъв резултат имат те върху човешкото или животинското здраве.
Бергман споделя, че най-голяма централизация от микропластмаса е открита в пробите от баварските Алпи. В една от тях е имало над 150 000 частици в 1 литър.
Арктическите проби не са толкоз нечисти, като най-голямата централизация от 14 000 частици на литър е от плаващ лед в пролива Фрам сред източния бряг на Гренландия и архипелага Шпицберген. Но като цяло в Арктика междинният индикатор е бил към 1800 частици на литър.
Важно конкретизиране, което вършат от екипа, е че тези данни може да наподобяват впечатляващи поради потребления способ - регистрирани са частици с размери до 11 микрометра (0.011 милиметра), което е по-малко от напречен срез на човешки косъм. Но в това време този способ е посочил, че доста се подценява действителното наличие на микропластмасите в околната среда.
Проучването е разкрило, че частиците може да бъдат пренасяни по въздуха из цялата планета, както и да бъдат освобождавани в природата при топенето на снега. Анализът е посочил дребни остатъци от специфични лакове за коли и кораби, автомобилни гуми и материали, употребявани в текстила и опаковките. В обявата се позволява, че най-големите размери са пренасяни на север от Гълфстрийм и мощни атлантически течения, а първоизточникът евентуално са региони на Северна Европа.
Още повече въпроси основават носещите се по въздуха нанопластмаси - съвсем непознати частици, които са толкоз дребни, че " в реалност може би проникват на клетъчно равнище, а това към този момент може да се окаже огромен проблем ", споделя Бергман.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ