Михаил Вешим е роден в София през 1960 г. Завършил

Михаил Вешим е роден в София през 1960 година Завършил е публицистика в СУ. От 1982 година работи в хумористичния в. „ Стършел ”, на който сега е основен редактор. Автор е на доста фейлетони, разкази, радиопиеси и сюжети за телевизионни стратегии. Издал е книгите „ Елате в страната на “Арда ”, “Край на цитата ”, “Английският комшия ”, “Нашингтон ” и др. 
-----
- Изборите наподобяват нещо съдбовно и съществено за политиците, само че за хумориста му е професионално да са смешни. Вие очаквате ли смях от локалните избори наесен? 
- Много избори ни минаха през главата - имало е и смях, имало е и болежка... Спомням си едни локални избори по социалистическо време, в навечерието на Промените...Тогава режимът реши да се " демократизира " и направи кметски избори с по двама претенденти. Бях млад публицист в " Стършел " и с сътрудника ми Георги Александров обикаляхме из провинцията в изборния ден. Събрахме много материал за фейлетон - сменени бюлетини, подправени протоколи, рейсове с гласоподаватели от друго място... Далавери много почтени, на фона на сегашните... Написахме си фейлетона, само че тогавашният основен редактор Христо Пелитев, с цел да се застрахова, ни прати при Гиньо Ганев - и той да го прочете за мнение...Гиньо Ганев тогава беше зам.-председател на Отечествен фронт  и организираше изборите. Той ни одобри в кабинета си, прочете текста и ни похвали: " Браво, момчета! Ето по този начин би трябвало да се написа - остро, сериозно, да се сочат минусите! " Излязохме си окрилени, тичаме към редакцията и докладваме на Главния: " Гиньо Ганев го хареса! " Знам - сподели Христо Пелитев - той ми се обади! Няма да излезе! "
...Ето такава беше публицистиката по това време, такива бяха и " другарите " на виновни постове.
- А в този момент по какъв начин е?
- Сега най-малко, каквото и да напиша  - излиза! Няма кой да ми спре текста... Нито пък аз, като основен редактор, спирам някакви текстове от политически съображения.  А това по никакъв начин не  е малко, като си помислиш... За пишещия човек, за сатирика, свободата на словото е най-важната. Ако бях съветски или турски сатирик, какъв избор щях да имам - да не ме печатат, да ме шамаросват в родината ми или да емигрирам в Германия... Защо не и в  България... Тъй че, каквито и избори да сме имали през годините на прехода - смешни, тъжни, купени или продадени, то най-съществен е оня - европейският ни избор! Ние въпреки всичко сме европейска страна, а пък  местните, родни дивотии демонстрират, че сме европейци, но не до такава степен... Но това е известно още от Алековото време... 
- Като стана дума за Алеко - казвате, че Ганю е и днешният ни облик, както е бил преди. Той неизчегъртваем ли е от нас? Дали ще се обезличим, в случай че го измием от себе си? 
- Не, споделям, че той се е развъдил, тиражирал се е в нови облици, привидно по-различни от оригинала, само че другояче същите... Днешният Ганю е водач в бус лентата, той е футболист със международна популярност, притежател на футболен тим или на Топлоелектрическа централа " Варна ", медиен необут, банкер заточеник в Белград, по едно време даже беше и министър на културата... Има и женски облици - буля Ганьовица или лейди Гана... Или плеймейт Гани... Можем ли да го изчегъртаме от себе си? Простотията може ли да се изчегърта? Че тя си стана естествената ни среда - медийна, социална, политическа... Хранителен бульон, в който Ганювците се множат, а пък Алековците чезнат... И изчезват... В последно време  рядко ги виждам, дори на банкнотата...
- Защо на банкнотата?
- Тук самичък си стъпих на мазола.Алеко ми е обичан облик и съм доста сензитивен, щом посегнат и на него... Когато се появи най-едрата банкнота - стотачката, по концепция на тогавашния министър на финансите (кой ли пък беше той!), сложиха на нея облика на Алеко... В българската литература има един безсребърник, единствено един, който самичък се е нарекъл Щастливец, тъй като няма дори стотинки за цигари, те го изтипосаха тъкмо него на стотачката! Че нямаме ли банкери и милионери - сложете Буров, сложете Евлоги и Христо Георгиеви или, в случай че желаете - Делян Пеевски ( като най-успял млад човек), за какво тъкмо Алеко? 
- Май отново стана като в карикатурата на Бешков ли?
- Да - бай Ганю сгъна създателя си и  си го тури в джоба! Писал съм го това нещо нееднократно във фейлетони, приказвал съм го и в други изявленията, споделих го дори на една среща при вицепрезидента Маргарита Попова, когато се обсъждаше с какви " мероприятия " да се означи  годишнина на Алеко... Никой не ме чува,  но аз не преставам да си го приказвам и в това изявление, с постоянството на китайската капка - нека капката в миналото препълни чашата...  
- Всъщност в смеха и иронията май постоянно сме преуспявали. То като че е някак назад съразмерно на държавното строителство и стандарта на живот. Дали е по този начин?
- Точно в това ни е шансът на нас, стършелите... На това, че българите обичат хумора, а не в прекомерното политизиране, се дължи и нашето дългоденствие като вестник. Дори си мисля, че и обществените мрежи, които през днешния ден изяждат хляба на ежедневниците, няма доста да се отразят на нашия вестник. Наистина във Фейса има хора с възприятие за комизъм, само че пък там не знаеш дали създателят е в действителност създател на текста си, или го е преписал (взел назаем) от различен създател... Вярвам в възприятието за комизъм на интелигентния българин. На това се дължи и триумфът на някои от книгите ми...
- А смятате ли, че носталгията по хора като Живков е наша манталитетна специфичност, или е част от тоталитарното завещание на страните от Изтока? 
- При по-възрастните, българите от " остаряло време ", носталгията е по-обяснима - да го назовем " тъжба за младост ". Но в случай че при младите има носталгия  по едно време, в което не са живели и не познават - това е единствено от нелепост и неинформираност. Една от задачите ми като публицист  е да  разказвам почтено за предишното, за това, което персонално съм видял и претърпял. В " Когато бях морски капитан " пиша за пътуванията си в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в Северна Корея и Китай.. В " Когато бях армейски военачалник " написах персоналните си швейковски истории от казармата като отговор на патриотичните напъни още веднъж да връщат наборната работа... С комизъм описвам за парадоксите на това време, та най-малко малко да облекча страданията на носталгиците...    
- " Българинът е зародил по тия земи преди индивида " - по този начин иронизират от време на време прекомерните патриоти. Вие намирате ли комизъм у патриотичните ни партии? 
- То е видно, че водачите им са същински карикатури, почтени герои за туша на Комарницки, Ивайло Нинов и останалите сътрудници карикатуристи... Мен като публицист повече ме интересува какво става в главите на тия, които си татуират Паисий на единия прасец, а Раковски - на другия... Видях един подобен мускулест индивид. А пък различен патриот от нашия квартал си е нарисувал Левски и Ботев на двете порти на гаража - вместо изтърканото " Не паркирай, пукам гуми! ", тоя е решил да постави националните герои за защита на паркомястото си... Патриотичният кич избива и в тия " възстановки ", които почнаха да вършат под дърво и камък... В тях от време на време вземат участие и българи, пристигнали от чужбина - развяват байраци, гърмят с кремъклийки, зъбят се на тирана, а след възстановката отиват на роден ортодонт, с цел да си възстановят зъбите, тъй като на запад им е скъпо... Фейлетонен национализъм във фейлетонна България...