„Попаднах в катастрофа… а в шепата ми по някакъв начин се озова икона на Богородица“
Михаил бил кръстен в ранна детска възраст от богобоязливата си баба. Съзнателно си поставил кръст на гърдите единствено пет години преди случая, който се случил с него. Църквата почнал да посещава също някъде по това време, само че много рядко.
През 1995 година в салона на колата си той залепил на предния панел икона на Богородица. С течение на времето, даже преди всяко пътешестване, той се прекръствал и се моле със свои думи. Като цяло имал някакво начало на нравствен живот, само че към този момент нерешителен и нерешителен. Вървял с дребни крачки.
Самият Михаил споделя следното:
Повечето от нас, минали през ученическите години през пионерски и комсомолски организации, сме възпитани в атеизъм. И не всеки и не незабавно стога до вярата в Бога. В всекидневието ние на вятъра, несвоевременно и несвоевременно поменаваме името Божие: „ Дай Боже “, „ Бог да помогне “, „ Господ вижда “ и така нататък, без да осъзнаваме какво приказваме. Мнозина не имат вяра, че Исус Христос е Бог, не имат вяра в чудесата, основани от Него. Дайте на човек знамение, с цел да го види със личните си очи и тогава може би ще повярва в Бог. Да, и ние живеем съгласно поговорката: „ Докато гръм не избухне, селянинът няма да се прекръсти. “
А същият този гръм един път блъснал и за него.
Това се случило безусловно през лятото на същата 1995 година Той карал колата си със скорост към четиридесет километра. Асфалтът бил влажен след дъжд. Насрещният автомобил, който не взел завоя, изхвърчал от лентата си – и конфликтът бил съвсем преден. От колата на Михаил останали цели две задни колела и задна дясна врата.
Михаил споделя:
Събудих се, откакто ме измъкнаха от колата, чупейки остатъците от вратата. Виждайки положението на шофьорската седалка, бях учуден: в каква позиция бях там? Отървах се с няколко натъртвания, а по някакъв метод иконата на Богородица се беше озовала в стиснатия ми пестник. Ама че знамение! Има Господ, помислих си тогава и утвърдих вярата си!
Пак ще напишат, че това са измислици и така нататък, и така нататък. Но забележителното е, че самият Михаил също мислел по този начин, когато четял сходни истории. И всичко досега, както се споделя, „ до момента в който гръмът не избухне “, само че е по-добре през днешния ден да се замислим за обстоятелството, че Бог съществува и да тръгнем по пътя на поправянето, в сравнение с да съжаляваме по-късно във вечността.
