Инвеститорите търсят убежище в кеша
Мениджърите на фондове са нараснали кешовите си наличия до най-високото ниво от ранните дни на пандемията, което демонстрира, че се приготвят за турбуленции на световните пазари.
Средният размер на бързоликвидните наличия на вложителите е скочил до 5.3% през февруари против 5% през януари, демонстрира оповестеният на 15 февруари разбор на " Бенк ъф Америка ", който е основан на наблюдения върху фондове с 1 трлн. щ. $ общ размер на активите.
" Голдмън Сакс " пък поучава клиентите си да усилят количеството на кеша в портфейлите си и да редуцират размера на корпоративните облигации, така като " бързоликвидните средства са се трансформирали в по-конкурентен клас активи ".
Глобалният борсов показател MSCI World, който регистрира котировките на акциите на международните компании, е изгубил съвсем 6% от пазарната си оценка от 1 януари насам. А мултинационалният показател на организация " Блумбърг ", който следи търговията на държавните и корпоративните облигации, е паднал с 3.5% през същия интервал.
В момента вложителите не получават съвсем никакъв приход от вложенията си в американски парични фондове - сдружения, които по предписание ръководят краткосрочни активи и имат извънредно невисок риск. Те са носили рентабилност от малко над 2% през 2019-а, преди Федералният запас да ореже лихвените проценти почти до нула в отговор на рецесията от COVID-19. И макар че даже предпандемичната възвръщаемост на паричните фондове е надалеч по-ниска от януарската инфлация от 7.5%, вложенията в тези сдружения разрешават на търговците да заобикалят разтърсвания в други активи.
Все отново, ротацията на активи може да е краткотрайна и да продължи единствено до извънредно значимото заседание на паричния комитет на Федералния запас в средата на март. Тогава би следвало да стане явен лихвения път начертан от американските централни банкери и вложителите да бъдат окуражени да харчат " горещите " пари за подценени активи.
Засега най-спешни дейности се чакат от Федералния запас и от " Бенк ъф Инглънд " поради невиждания скок на инфлацията в двете страни.
В Съединените щати тя се изкачи до 7.5% годишно през януари. Англия пък чака ценови напредък от 7.25% през април когато енергийните сметки ще скочат с шокиращите 54 %.
По данни на английската Национална статистическа организация, оповестени на 16 февруари, съвсем 20% от стоките и услугите в усреднената пазарна кошница на британците ще покачат цените си с над 20% годишно и ще нанесат сериозен удар върху издръжката на живота. В тази група влизат както артикули за ежедневна приложимост като бензин и електричество, поскъпнали надлежно с 24% и с 19%, до маргарин и макарони, увеличени надлежно с 37% и с 15 процента. Сериозен ценови растеж има и при сладката, млеката и бебешките артикули. Което заплашва британците с най-големия спад на виталния им стандарт за последните 30 години, като за някои семейства действителността ще е още по-жестока.
Коментарът на члена на паричния комитет на Федералния запас (с право на глас) Джеймс Бълърд, който е шеф на клона на централната банка в Сейнт Луис, който разгласи, че е последовател на нарастването на главната щатска рента с 1% доникъде на годината, пък провокира истерични пазарни съмнения през предходната седмица. И въпреки че някои вложители се съмняват в сходни нападателни дейности, силно изнервящо е да се подозира, че централните банкери могат да поемат по този път просто с цел да впечатлят пазарите, държавните управления и обществеността, че вършат нещо.
" Бенк ъф Джъпен " и Народната банка на Китай обаче вървят в противоположна посока.
И двете институции организират великодушна парична политика и имат учредения за нея. Китайското стопанство се охлажда, а инфлацията е под надзор, най-малко що се отнася до потребителските цени. В Япония пък инфлацията е от към 0.5% и остава настойчиво под целевите стойности на централните банкери.
Разнопосочните реакции сред Изтока и Запада в тази бързо изменяща се обстановка вероятно няма да устоят на времето. На първо място, нападателният звук на Федералния запас провокира всеобщи продажби на дълговите пазари и бързо разтваряне на ножицата сред краткосрочните и дълготрайните лихвени проценти.
Това оказва сериозен напън върху японските държавни облигации. И към този момент принуди " Бенк ъф Джъпен " да излезе на пазара, с цел да удържи доходността на базовия десетгодишен държавен дълг под лимита от 0.25%, признат като част от ограниченията за стимулиране на японското стопанство. Това се случи при започване на седмицата за първи път от 2018 година.
В отговор на въпрос в Народното събрание на 16 февруари, ръководителят на японската централна банка Харухико Курода сподели, че ще разпореди още неограничени покупки на облигации, с цел да задържи доходността им в целевия диапазон и да се пребори с " необикновената обстановки, при която тя скочи внезапно под въздействие на растящата възвръщаемост зад граница ".
В случя с Китай спредът сред доходността на тригодишните държавни бумаги и на аналогичния по срочност американски дълг се сви от жестоко 3% до 0.50% сега. Подобно свиване на диференциала не оказва помощ на Пекин да притегля портфейлни вложения, най-малко тези с закрепен приход, които имаха 60% дял от този тип инвестиции през 2021-а. Като се има поради мощния китайски юан и огромния търговски остатък на Китай, би могло да се допусна, че сходен поврат няма да засегне изключително страната. На процедура обаче известно намаляване на юана при пресъхване на паричния поток може да затрудни нарастването на износа през 2022-а в изискванията на предстоящо закъснение на световния растеж.
С други думи, нито един финансов пазар не е изцяло изолиран от вероятно бързо стягане на паричната политика на Федералния запас.
Китай е чист заемодател с повече активи в сравнение с пасиви в долари. И по-силна американска валута и по-високи лихвени проценти ще бъдат добре пристигнали за азиатския исполин макар по-ниската цена на вложенията й в американски ДЦК. Това обаче не се отнася за китайските корпорации с достъп до офшорния пазар, които са с огромни доларови отговорности. И при стягане на паричната политика в Съединени американски щати цената на финансирането ще се увеличи. Китайските банки пък са се впуснали в огромна кредитна активност в огромен брой разрастващи се стопанства, като по-голямата част от заемите са в долари. Предвид сериозната неустойчивост на част от тези страни, лъснала след експлоадирането на пандемията, някои задължения ще би трябвало да се преструктурират. Това не е добра вест за китайската стопанска система, която е в цикличен и в систематичен спад.
За Япония отбраната на доходността на държавните облигации ще отслаби още повече йената. Това може да е позитивна вест за конкурентната й мощност на международния терен, само че пък понижава покупателната дарба на японските семейства и постанова покачване на трудовите хонорари, което ще потисне растежа.
Средният размер на бързоликвидните наличия на вложителите е скочил до 5.3% през февруари против 5% през януари, демонстрира оповестеният на 15 февруари разбор на " Бенк ъф Америка ", който е основан на наблюдения върху фондове с 1 трлн. щ. $ общ размер на активите.
" Голдмън Сакс " пък поучава клиентите си да усилят количеството на кеша в портфейлите си и да редуцират размера на корпоративните облигации, така като " бързоликвидните средства са се трансформирали в по-конкурентен клас активи ".
Глобалният борсов показател MSCI World, който регистрира котировките на акциите на международните компании, е изгубил съвсем 6% от пазарната си оценка от 1 януари насам. А мултинационалният показател на организация " Блумбърг ", който следи търговията на държавните и корпоративните облигации, е паднал с 3.5% през същия интервал.
В момента вложителите не получават съвсем никакъв приход от вложенията си в американски парични фондове - сдружения, които по предписание ръководят краткосрочни активи и имат извънредно невисок риск. Те са носили рентабилност от малко над 2% през 2019-а, преди Федералният запас да ореже лихвените проценти почти до нула в отговор на рецесията от COVID-19. И макар че даже предпандемичната възвръщаемост на паричните фондове е надалеч по-ниска от януарската инфлация от 7.5%, вложенията в тези сдружения разрешават на търговците да заобикалят разтърсвания в други активи.
Все отново, ротацията на активи може да е краткотрайна и да продължи единствено до извънредно значимото заседание на паричния комитет на Федералния запас в средата на март. Тогава би следвало да стане явен лихвения път начертан от американските централни банкери и вложителите да бъдат окуражени да харчат " горещите " пари за подценени активи.
Засега най-спешни дейности се чакат от Федералния запас и от " Бенк ъф Инглънд " поради невиждания скок на инфлацията в двете страни.
В Съединените щати тя се изкачи до 7.5% годишно през януари. Англия пък чака ценови напредък от 7.25% през април когато енергийните сметки ще скочат с шокиращите 54 %.
По данни на английската Национална статистическа организация, оповестени на 16 февруари, съвсем 20% от стоките и услугите в усреднената пазарна кошница на британците ще покачат цените си с над 20% годишно и ще нанесат сериозен удар върху издръжката на живота. В тази група влизат както артикули за ежедневна приложимост като бензин и електричество, поскъпнали надлежно с 24% и с 19%, до маргарин и макарони, увеличени надлежно с 37% и с 15 процента. Сериозен ценови растеж има и при сладката, млеката и бебешките артикули. Което заплашва британците с най-големия спад на виталния им стандарт за последните 30 години, като за някои семейства действителността ще е още по-жестока.
Коментарът на члена на паричния комитет на Федералния запас (с право на глас) Джеймс Бълърд, който е шеф на клона на централната банка в Сейнт Луис, който разгласи, че е последовател на нарастването на главната щатска рента с 1% доникъде на годината, пък провокира истерични пазарни съмнения през предходната седмица. И въпреки че някои вложители се съмняват в сходни нападателни дейности, силно изнервящо е да се подозира, че централните банкери могат да поемат по този път просто с цел да впечатлят пазарите, държавните управления и обществеността, че вършат нещо.
" Бенк ъф Джъпен " и Народната банка на Китай обаче вървят в противоположна посока.
И двете институции организират великодушна парична политика и имат учредения за нея. Китайското стопанство се охлажда, а инфлацията е под надзор, най-малко що се отнася до потребителските цени. В Япония пък инфлацията е от към 0.5% и остава настойчиво под целевите стойности на централните банкери.
Разнопосочните реакции сред Изтока и Запада в тази бързо изменяща се обстановка вероятно няма да устоят на времето. На първо място, нападателният звук на Федералния запас провокира всеобщи продажби на дълговите пазари и бързо разтваряне на ножицата сред краткосрочните и дълготрайните лихвени проценти.
Това оказва сериозен напън върху японските държавни облигации. И към този момент принуди " Бенк ъф Джъпен " да излезе на пазара, с цел да удържи доходността на базовия десетгодишен държавен дълг под лимита от 0.25%, признат като част от ограниченията за стимулиране на японското стопанство. Това се случи при започване на седмицата за първи път от 2018 година.
В отговор на въпрос в Народното събрание на 16 февруари, ръководителят на японската централна банка Харухико Курода сподели, че ще разпореди още неограничени покупки на облигации, с цел да задържи доходността им в целевия диапазон и да се пребори с " необикновената обстановки, при която тя скочи внезапно под въздействие на растящата възвръщаемост зад граница ".
В случя с Китай спредът сред доходността на тригодишните държавни бумаги и на аналогичния по срочност американски дълг се сви от жестоко 3% до 0.50% сега. Подобно свиване на диференциала не оказва помощ на Пекин да притегля портфейлни вложения, най-малко тези с закрепен приход, които имаха 60% дял от този тип инвестиции през 2021-а. Като се има поради мощния китайски юан и огромния търговски остатък на Китай, би могло да се допусна, че сходен поврат няма да засегне изключително страната. На процедура обаче известно намаляване на юана при пресъхване на паричния поток може да затрудни нарастването на износа през 2022-а в изискванията на предстоящо закъснение на световния растеж.
С други думи, нито един финансов пазар не е изцяло изолиран от вероятно бързо стягане на паричната политика на Федералния запас.
Китай е чист заемодател с повече активи в сравнение с пасиви в долари. И по-силна американска валута и по-високи лихвени проценти ще бъдат добре пристигнали за азиатския исполин макар по-ниската цена на вложенията й в американски ДЦК. Това обаче не се отнася за китайските корпорации с достъп до офшорния пазар, които са с огромни доларови отговорности. И при стягане на паричната политика в Съединени американски щати цената на финансирането ще се увеличи. Китайските банки пък са се впуснали в огромна кредитна активност в огромен брой разрастващи се стопанства, като по-голямата част от заемите са в долари. Предвид сериозната неустойчивост на част от тези страни, лъснала след експлоадирането на пандемията, някои задължения ще би трябвало да се преструктурират. Това не е добра вест за китайската стопанска система, която е в цикличен и в систематичен спад.
За Япония отбраната на доходността на държавните облигации ще отслаби още повече йената. Това може да е позитивна вест за конкурентната й мощност на международния терен, само че пък понижава покупателната дарба на японските семейства и постанова покачване на трудовите хонорари, което ще потисне растежа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ