МЕЛАНХОЛИК“ е дневникът на Толгá Тахсинов, написан през времето, в

„ МЕЛАНХОЛИК “ е дневникът на Толгá Тахсинов , написан през времето, в което е попадал в клопката на демоничните си мисли.

Книгата има за цел да потвърди, че в случай че едно човешко създание, минало през разнообразни нещастия, поднесени от живота, се бори за личната си душевна независимост, то всеки различен има силата да се оправи с мъчителните удари на действителността.

Благодарение на психологичните си болести, Самотникът споделя, че е разкрил нов другар в живота, а точно ДЕПРЕСИЯТА.

Животът е неправдив. Не постоянно получаваме това, което желаеме, само че постоянно може да загубим това, което имаме.

Според мен, един човек е сполучлив, когато може да управлява себе си. Този, който е основал баланс сред мозъка и сърцето си; сред метода си на мислене и дейностите, които поема; сред възприятията и отговорностите си. Като за начало, първо би трябвало да реализираме естетика със себе си.

Ако приказваш единствено истината и вършиш това, което мислиш за вярно, по този начин тези, които желаят да те спънат в никакъв случай няма да те повалят на земята! А и виж, че земята е ей там под краката ти! Колко ниско може да паднеш!?

Трябва да имаш силата да станеш на крайници след удара. Умствено мощен да осъзнаеш, че си паднал, само че в това време да знаеш по какъв начин да се изправиш. Да пренебрегнеш възприятието на яд, ненавист, лакомия, злоба, отмъщениеи да покажеш, че даже да си засегнат, ти си мощен. Ти постоянно можеш!

Всяка преживелица си има поука. Поука, която самичък би трябвало да си я изкара.

Единствения въпрос, който би трябвало да се питате преди да предприемете нещо е „ Защо? “. А в случай че към този момент действието е подхванато, отново се питайте същия въпрос. Въпросът „ Защо? “ прониква дълбоко в казуса. Когато си отговорим на въпроса „ Защо? “, по-късно единствено по себе си следва въпроса „ Как? “. А тези въпроси са извънредно значими, с цел да се осъзнаем.

Опознай вътрешния си Аз. Там се крие същинският ти капацитет.

Важното е да имаш сърце. Дали разрушено и боли, дали щастливо и тупти… Да е там, тъй като в сърцето си ще откриеш пътя към „ същинският Аз “.

Приятелю, стой да живееш единствено за другите. Живей повече за себе си. Всичко прелестно е на път да ти се случи. Вярвай от все сърце в това. Вярвай в чудото, наречено обич. Сещаш ли се по какъв начин, когато приливите на любовта се появиха на твоя бряг, се беше родил желанието ти да живееш по-семпло!?

За да се усещаме най-удовлетворени от живота, би трябвало да живеем по личните си написани правила, а не по правилата и вижданията на другите.

Разделят ни по растеж, по тегло, по статут, по външен тип, по цвят на кожата, по традициите, които съблюдаваме, по вярвания и религии. Разделят ни по метод на връзка и изявление, по просвета и образование, по материално положение и по нематериалност. Разделят ни по метод на живот. Разделят ни, разделят ни. А най-после, ни упрекват, че сме разнообразни!

Единственото, което ни слага под един знаменател са душите, които крием под тези тела.

Душите ни могат да живеят без тела, само че телата ни умират без душа.