Какво знаете за мексиканската кухня?
Мексиканска кухня е общото наименование на националната кухня на Мексико, представляваща сама по себе си синтез от ацтекски и испански кулинарни обичаи. Испанските детайли стартират да проникват с покоряването на империята на ацтеките в края на 16 век.
Мексиканската кухня е фамозна с разнообразието от усети, цветната украса на ястията и многото подправки. А царевицата, фасулът и чушките (най-вече лютите чили чушки) са трите продукта, които придават образа на мексиканската кухня.
Испанците пък прибавят в менюто им месото от домашни животни, млечните артикули, както и благосъстоянието от подправки и билки.
Въпреки че още тогава испанците пробват да наложат своите кулинарни навици върху локалното население, те не съумяват изцяло. Познанията и усетите на двете цивилизации стартират да се смесват последователно.
Основата съставна част на кухнята на Мексико е питката Тортиля, направена обичайно от царевично брашно с подправки, измежду които първо място заемат чили чушките и салцата. От тортиля се подготвят разнообразни, завити с заряд ястия: бурито, чимичанги и енчилада.
Мексиканската кухня варира съгласно района, поради локалния климат, географските и етническите разлики. Северната част на Мексико е известна със своето говеждо, козе и щраусово месо, от които се подготвят доста месни ястия.
В централната част на Мексико се подготвят ястия, присъщи за цялата страна, само че има и районни специалитети като barbacoa (ястие с овче месо), pozole (мексиканска супа), menudo (мексиканска чорба от карантия) и carnitas (задушени или печени дребни парченца свинско месо, които може да се сервират като независимо ядене или като плънка на такос, бурито и т.н.
Югоизточно Мексико въпреки това е известно със своите люти чушки и пилешки ястия. Този район е повлиян и от Карибите.
Т.нар. " улична храна " заема централно място тук и може да се похвали с доста разнородни предписания. Такос, кесадия, тамалес, карнитас са измежду най-лесните и апетитни оферти.
Всъщност такос е обичана храна освен за мексиканците – рецептата е превзела както американците, по този начин и европейците.
И нищо чудно – мексиканската версия на дюнера е доста лесна за осъществяване и е много питателна. Няма по какъв начин да не споменем и невероятното гуакамоле.
