Защо мекиците са храна убиец
Мекиците са обичайно българско ядене, направено от тесто, което е авансово забъркано. То се оставя да втаса, т.е. да набухне. След като е готово, от него стартират да се късат дребни топки, които се разстилат на кръгчета и се пържат в сгорещена лой. Сервират се нормално за закуска с пудра захар или друго сладко, както и със сирене и добавки по желание. Има доста предписания, като главната разлика сред тях е в набухвателя и млякото.
Българинът по принцип обича пържените храни, само че мекиците, спомен още от детството, са преди всичко. И е по този начин, тъй като нормално те стават по-мазнички, в смисъл-хрупкавата коричка, получена при пърженето, влудява сетивата. Но тъкмо там се крие заплахата.
Когато се пържат мекиците, загрятата лой доближава до температури от порядъка на 200-270° С. При тях, както в продуктите, по този начин и в самата лой настъпват промени. Получава се реакцията на липидна пероксидация, т.е. във веригите на мастните киселини става засищане на ненаситените им връзки с О2.
Така стартира обособяване на паразитни молекули с висока енергия- свободни радикали. Когато бъдат погълнати, тези радикали играят ролята на бомби, които избухват по повърхността или навътре в клетките на човешкия организъм, като по този начин смущават естествените физиологични процеси, протичащи в тях.
В някои кафези е допустимо да мутират и да възникне рак. Най- постоянно това става при лигавицата на стомаха. Разбира се не при всеки, само че заплахата е действителна.
По принцип клетките имат защитни системи, обезвреждащи свободни радикали, само че всяка отбрана от време на време се пропуква. В случая резултатът би бил съдбовен.
За да се предпазите, би било рационално да ограничите приема на мекици и сходни пържени закуски. Друг съвет е за подмяната на олио незабавно след първото пържене и в случай че е допустимо то да е от растителни мазнини.
