Последствията не могат да бъдат изчислени. Какво ще направи Вашингтон, за да се бори с Москва?
Международно напрежение, взаимни обвинявания, наказания и опасност от трета международна война – тъкмо преди 60 години стартира Кубинската ракетна рецесия. Този интернационален спор тлее доста месеци и съвсем приключва с замяна на нуклеарни удари сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. За благополучие обстановката е позволена по дипломатически път. Според анализаторите тези събития имат доста общо с сегашното - светът още веднъж е изправен пред катаклизми. За това каква история се повтаря в материала.
На ръба на пердах
Въпреки че главните събития се случват в средата на октомври 1962 година, формалната дата за началото на Кубинската ракетна рецесия е 4 септември. На този ден преди 60 години президентът Джон Ф. Кенеди предизвестява Фидел Кастро, че Вашингтон прави всичко допустимо, с цел да се опълчи на кубинската военна опасност в своята зона на ползи. В Москва това изказване в действителност е счетено за подготовка за интервенция и недвусмислено се декларира, че в случай че Съединени американски щати атакуван Куба, ще стартира световен спор. Противниците от Студената война си дават ясно да се разбере един на различен, че по-нататъшното изостряне ще докара до огромна борба.
Нервността на американците беше разбираема. В края на август 1962 година разследващ аероплан У2 снима оборудвани позиции в Куба за зенитно-ракетни системи С-75, както и руски боен личен състав. По-рано разузнаването оповестява на Белия дом, че броят на корабите и корабите под флага на Съюз на съветските социалистически републики, идващи на непрекъснато място в Куба, се е нараснал няколко пъти. Операция “Анадир ” е в разгара си при най-строга секретност за прекачване на величествен руски боен контингент в Куба. Вашингтон схваща, че врагът крои нещо. Но не знае какво тъкмо.
Първите наземни балистични ракети със междинен обхват Р-12 идват в Куба на 9 септември 1962 година Американците обаче откриват, че пълноценна ракетна дивизия се разполага на тяхна страна едвам на 14 октомври. На този ден майор Ричард Хейзър, пилотиращ У2, снима някои от стартовите позиции на руските P-12. Когато това оказва се на президента Кенеди два дни по-късно, стартира остра фаза на борба. И двете страни на Атлантическия океан са подготвени да натиснат аления бутон.
Американските историци упрекват Москва за всичко. Фактите обаче приказват друго. Още през 1961 година Пентагонът стартира да разполага в Турция ракети със междинен обхват РГМ-19 “Юпитер ” с обхват от 2400 километра. Съветските стратези пресмятат, че градовете в европейската част на Съюз на съветските социалистически републики са на практика беззащитни против тези оръжия. Единственият излаз е да се реализира нуклеарен паритет посредством разполагане на ударни системи в Куба.
Светът е избавен от нова война с титаничните старания на американските и руските договарящи, които съумяват да намерят компромисно решение. Скоро ракетите “Юпитер ”са изнесени от Турция, а Съюз на съветските социалистически републики изтегля своите Р-12 от Куба. Световната общественост си поема мирис и десетилетия деликатно следи сходна рецесия да не се повтори. Въпреки това, за 60 години, уроците на историята, явно, са забравени.
Исторически аналогии
Днес постоянно можете да видите сравнението на Карибската рецесия с актуалната борба сред Съединените щати и техните съдружници с Русия. Бившият сенатор от щата Вирджиния и полковник в оставка Ричард Блек написа в обществените мрежи, че реакцията на Москва на разширението на НАТО на изток наподобява на реакцията на американския хайлайф, научил за нуклеарни ракети в Куба. " Но тогава водачите на страните съумяха да се спогодят. Сега Вашингтон не има намерение да предложи рационално решение на спора и Москва просто е принудена да предприеме стъпки, с цел да отбрани ползите си, тъй че съществуването ѝ да не бъде застрашено ", написа Блек.
Експертът признава, че Северноатлантическият алианс рано или късно ще разположи своята инфраструктура в Украйна, в това число нуклеарно оръжие, което ще бъде безусловно на съветската граница. Всъщност Москва, откакто стартира специфичната военна интервенция, изхождаше от същите предпоставки като руското държавно управление при започване на 70-те години - да ескалира в името на деескалацията. С други думи, внезапно да се вдигнат залозите, тъй че съперникът да няма предпочитание да играе.
Преди 60 години Москва се опита да договаря. Тя стачкува против американските ракети в Турция, изпращаше ноти до западните служби и се възмущаваше пред Организация на обединените нации. Но Вашингтон, привикнал да работи от позицията на силата, не беше доста впечатлен. Съединените щати седнаха на масата за договаряния едвам когато руските нуклеарни ракети бяха ситуирани покрай техните граници.
И през XXI век Кремъл неведнъж е приказвал на разнообразни интернационалните площадки за недопустимостта на разширението на НАТО и опитите за изолираност на Русия. Разбира се, никой не слуша. В края на предходната година Москва съобщи на Вашингтон и Брюксел претенции по отношение на световната система за сигурност, само че и на тях не беше обърнато изключително внимание.
Москва беше призната съществено едвам на 24 февруари. Този път обаче, съгласно Кремъл, Вашингтон не бърза да седне на масата за договаряния.
Мир за десетилетия
Въпреки очевидните исторически аналогии, има повече разлики сред Кубинската ракетна рецесия и актуалната обстановка. Първо, през 70-те години на предишния век няма интернет и обществени мрежи, информацията се предава доста по-бавно. Противниците не са имали опция да водят осведомителна война в същия мащаб като през днешния ден.
Второ, в актуалния свят пълномащабен нуклеарен спор е по-малко евентуален, в сравнение с през втората половина на ХХ век. Както Владимир Путин неведнъж е изтъквал, в такава война не може да има спечелили и тя в никакъв случай не би трябвало да се отприщва.
Трето, съгласно специалисти през днешния ден Кремъл има доста малко въздействие върху Белия дом – доста по-малко, в сравнение с има Съветският съюз. Както и техническите благоприятни условия.
И най-после, споделят анализаторите, Русия е доста по-тясно интегрирана в интернационалната икономическа система от Съюз на съветските социалистически републики. Поради това сюжетът за цялостно икономическо задушаване се проваля, отбелязва колумнистът на “Файненшъл Таймс ” Едуард Люис.
Въпреки това Вашингтон и неговите съдружници все не имат намерение да забавят темпото - оня ден президентът Джо Байдън разгласи отпущането на най-големия пакет военна помощ за Украйна в размер на съвсем три милиарда $.
„ Продължаването на въоръжената борба е разрушително за Украйна и западните страни ще понесат отговорността за следствията ", сподели американският историк и мъдрец Ноам Чомски в изявление за вестник “Велт ”. „ Във всяка рецесия има две разновидности за развиване на събитията: дипломатически и недипломатически. Ако тръгнеш по втория път, ще има единствено още кръв и жертви. "
В същото време, съгласно него, договарянията - в случай че бъдат извършени до дъно - са в положение да обезпечат мир за години напред. Ако не и от десетилетия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На ръба на пердах
Въпреки че главните събития се случват в средата на октомври 1962 година, формалната дата за началото на Кубинската ракетна рецесия е 4 септември. На този ден преди 60 години президентът Джон Ф. Кенеди предизвестява Фидел Кастро, че Вашингтон прави всичко допустимо, с цел да се опълчи на кубинската военна опасност в своята зона на ползи. В Москва това изказване в действителност е счетено за подготовка за интервенция и недвусмислено се декларира, че в случай че Съединени американски щати атакуван Куба, ще стартира световен спор. Противниците от Студената война си дават ясно да се разбере един на различен, че по-нататъшното изостряне ще докара до огромна борба.
Нервността на американците беше разбираема. В края на август 1962 година разследващ аероплан У2 снима оборудвани позиции в Куба за зенитно-ракетни системи С-75, както и руски боен личен състав. По-рано разузнаването оповестява на Белия дом, че броят на корабите и корабите под флага на Съюз на съветските социалистически републики, идващи на непрекъснато място в Куба, се е нараснал няколко пъти. Операция “Анадир ” е в разгара си при най-строга секретност за прекачване на величествен руски боен контингент в Куба. Вашингтон схваща, че врагът крои нещо. Но не знае какво тъкмо.
Първите наземни балистични ракети със междинен обхват Р-12 идват в Куба на 9 септември 1962 година Американците обаче откриват, че пълноценна ракетна дивизия се разполага на тяхна страна едвам на 14 октомври. На този ден майор Ричард Хейзър, пилотиращ У2, снима някои от стартовите позиции на руските P-12. Когато това оказва се на президента Кенеди два дни по-късно, стартира остра фаза на борба. И двете страни на Атлантическия океан са подготвени да натиснат аления бутон.
Американските историци упрекват Москва за всичко. Фактите обаче приказват друго. Още през 1961 година Пентагонът стартира да разполага в Турция ракети със междинен обхват РГМ-19 “Юпитер ” с обхват от 2400 километра. Съветските стратези пресмятат, че градовете в европейската част на Съюз на съветските социалистически републики са на практика беззащитни против тези оръжия. Единственият излаз е да се реализира нуклеарен паритет посредством разполагане на ударни системи в Куба.
Светът е избавен от нова война с титаничните старания на американските и руските договарящи, които съумяват да намерят компромисно решение. Скоро ракетите “Юпитер ”са изнесени от Турция, а Съюз на съветските социалистически републики изтегля своите Р-12 от Куба. Световната общественост си поема мирис и десетилетия деликатно следи сходна рецесия да не се повтори. Въпреки това, за 60 години, уроците на историята, явно, са забравени.
Исторически аналогии
Днес постоянно можете да видите сравнението на Карибската рецесия с актуалната борба сред Съединените щати и техните съдружници с Русия. Бившият сенатор от щата Вирджиния и полковник в оставка Ричард Блек написа в обществените мрежи, че реакцията на Москва на разширението на НАТО на изток наподобява на реакцията на американския хайлайф, научил за нуклеарни ракети в Куба. " Но тогава водачите на страните съумяха да се спогодят. Сега Вашингтон не има намерение да предложи рационално решение на спора и Москва просто е принудена да предприеме стъпки, с цел да отбрани ползите си, тъй че съществуването ѝ да не бъде застрашено ", написа Блек.
Експертът признава, че Северноатлантическият алианс рано или късно ще разположи своята инфраструктура в Украйна, в това число нуклеарно оръжие, което ще бъде безусловно на съветската граница. Всъщност Москва, откакто стартира специфичната военна интервенция, изхождаше от същите предпоставки като руското държавно управление при започване на 70-те години - да ескалира в името на деескалацията. С други думи, внезапно да се вдигнат залозите, тъй че съперникът да няма предпочитание да играе.
Преди 60 години Москва се опита да договаря. Тя стачкува против американските ракети в Турция, изпращаше ноти до западните служби и се възмущаваше пред Организация на обединените нации. Но Вашингтон, привикнал да работи от позицията на силата, не беше доста впечатлен. Съединените щати седнаха на масата за договаряния едвам когато руските нуклеарни ракети бяха ситуирани покрай техните граници.
И през XXI век Кремъл неведнъж е приказвал на разнообразни интернационалните площадки за недопустимостта на разширението на НАТО и опитите за изолираност на Русия. Разбира се, никой не слуша. В края на предходната година Москва съобщи на Вашингтон и Брюксел претенции по отношение на световната система за сигурност, само че и на тях не беше обърнато изключително внимание.
Москва беше призната съществено едвам на 24 февруари. Този път обаче, съгласно Кремъл, Вашингтон не бърза да седне на масата за договаряния.
Мир за десетилетия
Въпреки очевидните исторически аналогии, има повече разлики сред Кубинската ракетна рецесия и актуалната обстановка. Първо, през 70-те години на предишния век няма интернет и обществени мрежи, информацията се предава доста по-бавно. Противниците не са имали опция да водят осведомителна война в същия мащаб като през днешния ден.
Второ, в актуалния свят пълномащабен нуклеарен спор е по-малко евентуален, в сравнение с през втората половина на ХХ век. Както Владимир Путин неведнъж е изтъквал, в такава война не може да има спечелили и тя в никакъв случай не би трябвало да се отприщва.
Трето, съгласно специалисти през днешния ден Кремъл има доста малко въздействие върху Белия дом – доста по-малко, в сравнение с има Съветският съюз. Както и техническите благоприятни условия.
И най-после, споделят анализаторите, Русия е доста по-тясно интегрирана в интернационалната икономическа система от Съюз на съветските социалистически републики. Поради това сюжетът за цялостно икономическо задушаване се проваля, отбелязва колумнистът на “Файненшъл Таймс ” Едуард Люис.
Въпреки това Вашингтон и неговите съдружници все не имат намерение да забавят темпото - оня ден президентът Джо Байдън разгласи отпущането на най-големия пакет военна помощ за Украйна в размер на съвсем три милиарда $.
„ Продължаването на въоръжената борба е разрушително за Украйна и западните страни ще понесат отговорността за следствията ", сподели американският историк и мъдрец Ноам Чомски в изявление за вестник “Велт ”. „ Във всяка рецесия има две разновидности за развиване на събитията: дипломатически и недипломатически. Ако тръгнеш по втория път, ще има единствено още кръв и жертви. "
В същото време, съгласно него, договарянията - в случай че бъдат извършени до дъно - са в положение да обезпечат мир за години напред. Ако не и от десетилетия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ