РИОСВ-Русе бе домакин на първотото честване на Международния ден на бобрите в страната
„ Международният ден на бобрите - 7 април за първи път се празнува в страната. Добре е всяка година в Русе да бъде отбелязван този ден, с цел да можем да обсъждаме какво сме постигнали за отбраната на това животно, както и с какво то ни е помогнало да възстановим мощно нарушената от индивида среда “. Това сподели при разкриване на срещата доктор Николай Коджабашев – учител по зоология и запазване на фауната в Лесотехническия университет. Домакин на събитието бе РИОСВ-Русе, като присъединяване взеха представители на институциите, еколози и природолюбители.
„ Датата 7 април не е инцидентна. Тя е обвързвана с една велика жена Дороти Ричардс, отдала живота си на бобрите, сподели още доктор Коджабашев. Родена през 1894 година, в продължение на 50 години се е занимавала с проблемите на американския бобър, само че все пак е основала основите на възобновяване на доста от неговите нови колонии, в това число в Европа “.
Първите сведения за вписване на бобър у нас датират от края на м. септември 2020 година, кагато чиновник на ДГС-Бяла Десислава Цветкова установи паднала гигантска хибридна топола на брега на река Баниски Лом. На 19 март 2021 година екип от чиновници на същото горско стопанство намират втора „ отсечена “ топола и странни следи от незнайно зверче. Чрез изследване, извършено през 2022 година са открити над 32 залежи на типа евроазиатски бобър (Castor fiber), документирани с фотоматериали. Николай Кожабашев заяви за съществуването на 100 - 150 териториални фамилни групи, включващи сред 400 и 600 индивида, окупирали Дунавските острови, като най-високи концентрации има в Силистра, Русе и Никополския архипелаг по река Дунав. Хипотезите за мистериозната, масирана поява на типа са няколко-принадлежността към дадена територия (автохтонност), интрига за незаконен импорт или „ непредвидена услуга “ на румънските съседи.
В света има два типа бобри-северноамерикански бобър и евроазиатски. Те се смятат за умели конструктори, хиидроинженери и рационални лесовъди. Имат структороопределяща роля за пълноводието на реките, биологичното многообразие, богатата ихтиофауна и други
Към сегашния миг еврозиатският бобър няма национационален природозащитен статут в България, защото се смята за липсващ, само че създателите на изследването са задействали процедура по включването му в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното многообразие (ЗБР) като строго предпазен тип, която към сегашния миг е импортирана в 48-то Народно заседание.
Сред амбициозните цели на доктор Николай Кожабашев и съидейниците му са включване на типа и в Червената книга на България, в Европейската екологична мрежа „ Натура 2000 “, създаване на Национална система за мониторинг на типа и План за деяние за запазване на типа в България, реинтродукция в Южна България и по Черноморието, и основаване на общи тактики за бъдещето на бобрите на Балканския полуостров и крайдунавска Европа.
Бобърът е вторият по величина гризач в света след Южно-американската капибара. Някой човеци доближават до 150-160 см дължина с опашката и тегло от 25-30 кг. Бобрите са неповторими животни - могат да задържат въздух до 15 минути под вода, за което време да изминат съвсем 300 метра против приблизително мощно течение. Имат неповторима гъста космена завивка – 32-36000 косъма, което му разрешава да оцелява при рисково ниски температури. Ако имат късмет да оцелеят, бобрите остават в фамилен брак до края на живота си, който може да продължи до 20 и даже 24 години.
„ Датата 7 април не е инцидентна. Тя е обвързвана с една велика жена Дороти Ричардс, отдала живота си на бобрите, сподели още доктор Коджабашев. Родена през 1894 година, в продължение на 50 години се е занимавала с проблемите на американския бобър, само че все пак е основала основите на възобновяване на доста от неговите нови колонии, в това число в Европа “.
Първите сведения за вписване на бобър у нас датират от края на м. септември 2020 година, кагато чиновник на ДГС-Бяла Десислава Цветкова установи паднала гигантска хибридна топола на брега на река Баниски Лом. На 19 март 2021 година екип от чиновници на същото горско стопанство намират втора „ отсечена “ топола и странни следи от незнайно зверче. Чрез изследване, извършено през 2022 година са открити над 32 залежи на типа евроазиатски бобър (Castor fiber), документирани с фотоматериали. Николай Кожабашев заяви за съществуването на 100 - 150 териториални фамилни групи, включващи сред 400 и 600 индивида, окупирали Дунавските острови, като най-високи концентрации има в Силистра, Русе и Никополския архипелаг по река Дунав. Хипотезите за мистериозната, масирана поява на типа са няколко-принадлежността към дадена територия (автохтонност), интрига за незаконен импорт или „ непредвидена услуга “ на румънските съседи.
В света има два типа бобри-северноамерикански бобър и евроазиатски. Те се смятат за умели конструктори, хиидроинженери и рационални лесовъди. Имат структороопределяща роля за пълноводието на реките, биологичното многообразие, богатата ихтиофауна и други
Към сегашния миг еврозиатският бобър няма национационален природозащитен статут в България, защото се смята за липсващ, само че създателите на изследването са задействали процедура по включването му в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното многообразие (ЗБР) като строго предпазен тип, която към сегашния миг е импортирана в 48-то Народно заседание.
Сред амбициозните цели на доктор Николай Кожабашев и съидейниците му са включване на типа и в Червената книга на България, в Европейската екологична мрежа „ Натура 2000 “, създаване на Национална система за мониторинг на типа и План за деяние за запазване на типа в България, реинтродукция в Южна България и по Черноморието, и основаване на общи тактики за бъдещето на бобрите на Балканския полуостров и крайдунавска Европа.
Бобърът е вторият по величина гризач в света след Южно-американската капибара. Някой човеци доближават до 150-160 см дължина с опашката и тегло от 25-30 кг. Бобрите са неповторими животни - могат да задържат въздух до 15 минути под вода, за което време да изминат съвсем 300 метра против приблизително мощно течение. Имат неповторима гъста космена завивка – 32-36000 косъма, което му разрешава да оцелява при рисково ниски температури. Ако имат късмет да оцелеят, бобрите остават в фамилен брак до края на живота си, който може да продължи до 20 и даже 24 години.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ