Търсят останки от метеорита, убил динозаврите
Международен екип геолози стартират през март построяването на сонда в Мексиканския залив, с която ще се опитат да извадят от дъното на морето остатъци от астероида, паднал на полуостров Юкатан преди 65 милиона години и погубил динозаврите, оповестява Science.
В края на интервала креда на Земята е паднал 10-километров метеорит, който се е „ приземил “ в региона на южната част на модерно Мексико, оставил след себе си 180-километрова дупка с дълбочина 20 километра, която след това била залята от водите на океана.
Падането на метеорита е било почти равно по мощ на гърмеж на 100 хиляди атомни бомби с обща мощ 240 млн. мегатона тротилов еквивалент.
То е породило мощно цунами и облак от прахуляк, покрил Земята за няколко десетки години, и е довело до всеобщо изригване на вулкани в бъдеща Индия, изхвърлили още повече пепел и прахуляк. Всичко това съгласно множеството геолози е провокирало всеобща крах на растенията, а по-късно и на всички огромни животни с маса повече от 25 кг.
Тази седмица геолози от Британската геоложка работа и техни американски сътрудници оповестиха желанието да пристъпят към подводни разкопки на територията на кратера Чиксулуб, който се е формирал при този прелом. В централната част на тази дупка съгласно откривателите има дребна планина, която може да съдържа остатъци от метеорита, разтопени по време на рухването.
Тези породи, както се надяват учените, ще им оказват помощ да дефинират с акуратност към кое семейство метеорити принадлежи килърът на динозаврите и да разкрият неговия химичен състав. Освен това учените желаят да си отговорят на няколко противоречиви въпроса за въпросния прелом – дали той е провокирал внезапно окисление на Световния океан вследствие на разтварянето на карбонати във водата и в действителност ли е бил основната причина за измирането.
- Метеоритът палач на динозаврите провокирал серия вулкани
- Вулканите не са били способни да изтребят динозаврите
- Изследват кратера на астероида, погубил евентуално динозаврите
За отговор на всички тези въпроси учените ще би трябвало да преодолеят съвсем километър и половина калцит и други утаечни породи, образувани в кратера Чиксулуб за миналите 65 милиона години. По-древната част от тези породи също съставлява интерес за науката – тяхното проучване ще помогне да се разбере по какъв начин са се възстановили екосистемите на Земята след рухването на метеорита и да се оцени кои типове от морската флора и фауна са оживели.
Освен това биолозите се надяват да открият следи от бактерии, образували се незабавно след раждането на Чиксулуб, които са могли да живеят в горещите и богати на минерали води, заточени под Земята след „ приземяването “ на метеорита. Ако учените съумеят да намерят тяхна ДНК, то такива микроби могат да станат добър образец за това, по какъв начин животът може да съществува отвън рамките на Земята.
РИА Новости
