„Не тичай!“, „Не пипай!“ Защо детето не чува забраните
Между позитивните и отрицателни послания има голяма разлика. Защо „ не “ посланията и възбраните не дават стремежи резултат, обяснява Кара Кареро - многодетната майка и създателка на уебсайт за родители Extremely Good Parenting .
Тя дава на родителите и съответни предложения с какви фрази да заменят отрицателните послания, които насочат към децата си.
„ Не “, „ Не бива “, „ Престани “, „ Не прави по този начин “, „ Стоп “ - родителите нормално произнасят автоматизирано всички тези забрани, с цел да наложат ограничавания, да сложат граници и да поправят държанието на детето.
Използването на отрицателни послания, съгласно Кареро обаче има редица дефекти.
1. Негативните формулировки не дават опция
Основният проблем при тези послания е, че те не са задоволително съответни. Хлапето не постоянно разбира какво тъкмо би трябвало да престане да прави и какво може да прави, вместо това.
За дребното дете е мъчно независимо да превключи вниманието си и да измисли опция.
Негативната дефиниция от страна на родителите нарушава увереността в личните му благоприятни условия и тя просто тя ще бъде пренебрегната.
Подходът, който предлага Кара е, да се насочи вниманието на детето към мечтаната от нас смяна.
Например, в случай че то е хвърлило играчка, която ви е блъснала, вместо да му казвате: „ Не прави по този начин! “, „ Не хвърляй! “ е по-добре да вербализирате възприятията и молбата си: „ Ох, мен ме заболя! Гледай и се грижи за твоите играчки! “ или просто преместете детето да играе на друго място в стаята.
2. Негативните формулировки се отразяват зле на самооценката
Да чуваш непрестанно: „ Не прави по този начин “,„ Не бива “, „ Престани “, е потискащо. Особено за децата. Чувайки това, те може да помислят, че всичко, което правят е погрешно и неверно, а самите те са „ неприятни “.
Само по себе това може да повлияе на самоувереността му, а в случай че не му се предложи вид по какъв начин може да се направи по различен метод, то ще остане в „ положение на парализиращо недоумение “, съгласно специалистката.
Проучвания показват, че когато човек чува „ не “, в организма се отсрочват хормони на напрежението, които оказват отрицателно въздействие на работата на мозъка, пречат на проявата и развиването на творчеството и на мисленето, провокират тревога и нарушават общуването.
Затова експертите поучават родителите да дават строги нареждания и забрани единствено в случаите, когато в действителност е неотложно.
3. Детето мъчно чува отрицателните послания
Друга причина отрицателните послания фактически да " не работят ", е в това, че детето мъчно ги чува вярно.
Изречения, които съдържат отричане, изискват по-голямо концентриране и внимание. По тази причина детето може да чуе единствено част от вашата молба и да не схвана това, което вие желаете от него.
Лингвистични анализи сочат, че хората рядко концентрирано слушат това, което им се приказва. Вместо това нашият мозък интуитивно „ дописва “ чуто, като най-често пропуща началото на фразата. Затова да вземем за пример, вместо изречението: „ Аз не мога да приказвам с тебе сега “ , а по-добре кажете: „ В момента приказвам с баба по телефона и по тази причина не мога да приказвам с тебе, само че ще е малко по-късно! “
Тъй като детето е разсеяно и евентуално слуша „ с едното ухо “, от вашето изявление мозъкът му в началото ще схване „ мога “, „ в този момент “ и „ приказвам “, до момента в който във втория случай ще чуе за „ телефонния диалог “ и „ малко по-късно “.
