Медийни публикации и сигнали за пране на пари ще са

Медийни изявления и сигнали за пране на пари ще са съображение за взимане на мерки Банките в Европейски Съюз, в това число в България, стартират да ползват доста по-комплексен и изчерпателен метод, а не официални ограничения, както досега, при анализиране на евентуалните случаи на пране на пари и финансиране на тероризъм. Клиентите и интервенциите ще се правят оценка освен на база официални индикатори и данни в обществени регистри, само че и съгласно всякаква достоверна обществена информация – от медийни изявления, неправителствени организации, отчети, авторитетни университетски изявления и други На процедура кредитните институции ще се трансфорат в нещо като частни организации за финансово разузнаване, написа Mediapool Това излиза наяве от „ Насоки по отношение на рисковите фактори, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма “, издадени от Европейския банков орган (ЕБО) въз основата на директивата против прането на пари и финансирането на тероризма. В четвъртък те бяха признати за използване у нас от 7 октомври 2021 година с решение на управителния съвет на Българската национална банка (БНБ). Ако трезорите решат да приложат насоките прецизно, огромна част от българския политически и бизнес хайлайф е допустимо да се окаже със съществени проблеми да употребява услугите на финансовия бранш у нас след 7 октомври тази година. Документът на процедура ще улесни банковия бранш при използването на санкционни описи от рода на формирания въз основа на световния закон „ Магнитски “ на Съединени американски щати. Любопитна страна на насоките е, че сходно на американските наказания не изискват влезнали в действие присъди за корупция или злоупотреби, с цел да лимитират финансовите интервенции на съмнителни предприемачи и политици. Тъй като няма изключително доверие, че националните органи могат да се оправят независимо с прането на пари и финансирането на тероризма, Европейската комисия във вторник разгласи, че ще сътвори на нов централен общоевропейски „ Орган за битка с прането на пари “ – AMLA (Anti-Money Laundering Authority). Европа бе принудена да затегне регулациите в сферата след поредност от разкрития на тежки случаи на пране на пари през авторитетни банки в Европейски Съюз. „ Видните политически персони “ са априори съмнителни Насоките, формирани от ЕБО, дефинират рисковите фактори, които банките и останалите финансови сдружения следва да вземат поради, когато вършат оценка на риска от пране на пари и финансиране на тероризъм във връзка с съответен клиент, финансова интервенция или договорка. Въз основа на насоките банките би трябвало да поправят досегашната си политика в тази сфера. От трезорите се чака да имат системи и механизми за надзор и оценка на риска, които непрестанно се актуализират. Банките са длъжни да създадат първична сложна оценка на клиента, която включва идентифициране, определяне на действителния притежател (ако става дума за фирма), инспекция на самоличността на физическите лица и определяне на задачата на деловите взаимоотношения. Въз основа на директивата против прането на пари трезорите наложително вършат разширена сложна инспекция на клиента, когато той или действителният притежател е „ видна политическа персона “, когато договорката е с високорискова трета страна или когато става дума за интервенции, които са комплицирани, извънредно огромни, осъществени по необикновени схеми или нямат очевидна икономическа и законна цел. Когато банката работи с „ видна политическа персона “, тя е длъжна „ постоянно “ да предприеме ограничения за определяне на източника на благосъстоянието и произхода на средствата и да се увери, че политикът не получава постъпленията от корупция или друга незаконна активност. Решенията за подписване или продължение на деловите взаимоотношения с видната политическа персона би трябвало да се вземат от висшето управление на банката. Специална част от насоките е отдадена на така наречен частно банкиране, при което се дават банкови и други финансови услуги на заможни частни лица и техните фамилии или сдружения. В тези случаи рискът от злоупотреби, укриване на произхода на средствата или на налози се смята за изключително висок. Затова банката е длъжна да прави по-задълбочена инспекция на клиента, да записва визитите си при него, както и да предприеме дейности за определяне на източника на благосъстоянието и произхода на средствата. Банките ще събират достоверна информация отвсякъде За да разпознават риска от пране на пари и финансиране на тероризма, банките са длъжни „ постоянно “ да регистрират следните източници на информация: наднационалната оценка на риска на Европейската комисия; листата на Европейската комисия с високорискови трети държави; информация от държавните управления, като да вземем за пример национални оценки на риска, политически изказвания и сигнали на правителството; информация от регулаторните органи; информация от звената за финансово разузнаване (ЗФР) и правоприлагащи организации, да вземем за пример отчети за заканите, сигнали и типологии. Други източници на информация, които сдруженията следва да вземат поради, включват, само че не се лимитират до тях са: собствените знания и професионален опит на банката;
информация от браншови организации;
информация от гражданското общество, да вземем за пример показатели за корупция и отчети по държави; информация от интернационалните органи по стандартизация, като да вземем за пример взаимни отчети за оценка или правно необвързващи черни списъци;
информация от достоверни и надеждни обществени източници, да вземем за пример публикации от вестници с добра репутация; информация от достоверни и надеждни търговски организации, да вземем за пример отчети за риска и разследващи такива;
информация от статистически организации и от университетските среди. При идентифициране на рисковите фактори, свързани с клиентите, би трябвало да се следи професионалната активност на клиента и действителния притежател, репутацията и държанието му. В този случай рисковите фактори включват въпроси като: Свързан ли е клиентът или действителният притежател със браншове, които нормално се свързват с по-висок риск от корупция – да вземем за пример строителство, фармацевтични артикули и опазване на здравето, търговия с оръжие и защита, добивната индустрия, публични поръчки, хазарт, търговия на скъпи метали? Свързан ли е клиентът или действителният притежател със браншове, които включват обилни суми пари в брой?
Клиентите имат ли политически връзки, да вземем за пример дали са видни политически персони, или техен автентичен притежател е видна политическа персона? Клиентът или действителният притежател заема ли друга значима позиция, или употребява ли се с необятна социална популярност, която би могла да им даде опция за корист с това състояние за персонално обогатяване? Например, дали те са локални или районни висши държавни чиновници с опция да въздействат върху възлагането на публични поръчки, вземащи решения членове на знакови спортни организации или физически лица, които са известни с въздействието си върху държавното управление и други високопоставени политици? Съществуват ли неподходящи известия в медиите или други надеждни източници на информация за клиента, да вземем за пример има ли изказвания за престъпност или тероризъм, които уличават клиента или действителния притежател? Ако е по този начин, надеждни и достоверни ли са те? Дружествата следва да дефинират достоверността на изказванията въз основа на качеството и независимостта на източника на данни и запазването на отчитането на тези изказвания, наред с други съображения. Дружествата следва да отбележат, че неналичието на наказателни присъди единствено по себе си може да не бъде задоволително за отменяне на изказванията за нарушавания. Клиентът, действителният притежател или лице, за което е обществено известно, че е тясно обвързвано с тях, имало ли е запорирани активи заради административни или наказателни производства или обвинявания в тероризъм или финансиране на тероризма? Знае ли сдружението дали клиентът или действителният притежател е бил обект на отчет за съмнителни покупко-продажби в предишното?
Има ли сдружението вътрешна информация за честността на клиента или действителния притежател, получена да вземем за пример в хода на дългогодишни настоятелен взаимоотношения? Клиентът желае ли покупко-продажби, които са комплицирани, необикновени или ненадейно огромни или се правят по необикновени или непредвидени схеми, нямат очевидна икономическа или законна цел или устойчиво комерсиално съображение?
Клиентът изискал ли е ненужни или несъразмерни равнища на дискретност? Може ли източникът на благосъстояние или произходът на средства на клиента или действителния притежател да бъде елементарно пояснен, да вземем за пример посредством тяхната специалност, завещание или вложения? Правдоподобно ли е обяснението? Подобни насоки да в детайли написани по отношение на страните и географските области, където е регистриран клиентът или където се реализират покупко-продажбите. Разписани са и рисковите фактори, свързани със самите артикули, услуги и покупко-продажби, които са предмет на интервенциите. На банките се дава опция да решат да претеглят рисковите фактори според от относителната им значимост и да вземат решение за най-подходящия метод за категоризиране на риска. Освен че би трябвало да рапортуват на финансовото разузнаване, банките могат да вземат решение да отстранят риска, като спрат да оферират услуги на избрани категории клиенти или пък да се лимитират до предложение само на съществени финансови артикули и услуги на тези лица. В същото време финансовите институции би трябвало да внимават да не лишават непозволено законните си клиенти от финансови услуги. Системите за оценка на риска следва да са пропорционални, написа още в насоките. Малките сдружения, които не оферират комплицирани артикули или услуги и които имат лимитирана или напълно локална експозиция, може да не се нуждаят от комплицирана или усъвършенствана оценка на риска, написа в насоките.