„Свидетелства на времето“: От тоталитарни към свободни медии
Медийната среда и политическите въздействия върху нея
Медите в демокрацията са „ четвъртата власт ” – те имат своето основополагащо значение за построяването на гражданското общество и за отстояване на фундаментални конституционни права. Само преди 30-ина години в България се прави преходът от тоталитарни към свободни медии и построяването на новата четвърта власт у нас.
Първо – от държавни, медиите се трансформираха в частни и по тази причина заговорихме за медиен капитализъм в границите на прехода. Второ – от затворени в националната рамка те се отвориха за интернационалния пазар, излязоха в интернационалните води, тук пристигнаха огромни непознати медийни корпорации. И третата огромна смяна е обвързвана с това, че доста медии минаха в онлайн среда. Ще дам един образец какъв брой бързо се случи тя – сред 1995 и 1998 година, за тези единствено три години, две трети от българските медии към този момент бяха онлайн. И това на практика трансформира всичко.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Почти незабавно след демократичните промени след 1989 година е обновен партийният щемпел, който показва разнообразни отзиви от до неотдавна казионния, създавайки плурализъм от гледни точки. Бързият му напредък обаче, не е нескончаем.
Бяха възобновени някои остарели вестници, които са излизали още преди 1944 година, като „ Свободен народ ” и някои други, само че доста бързо този тип партийна преса стартира да залинява и повода значително е преходът в интернет, тъй като когато се появи тази опция медиите да доближават до публиката си в онлайн пространството, настъпи рецесия при печатните издания. Много партийни издания полека-лека изгубиха публиката и пазара си. Но това по-късно бе обезщетено с появяването на партийни малките екрани, които са нещо много особено за България, не на всички места ги има. Знаете, че тук оперират няколко партийни малките екрани, а други партии, които публично нямат свои лични телевизионни канали имат доста мощни сфери на въздействие в избрани медии. Особено добре това го видяхме, когато една или друга партия остава много дълго на власт – едно десетилетие или повече. В българския подтекст сходни партии имат склонността да си основават избрани клиентели, включително и медийни, без значение дали става дума за печатни или електронни медии, които поддържат в дълготраен проект тези, които са на власт.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Именно този развой остава чувството, че у нас нещата с медиите не потръгват доста добре след 10-ти ноември, по тази причина и казусът със свободата на словото е дълготрайна тематика през последните години, макар съществуването на феномена обществени мрежи.
И класическите медии, както ги назоваваме влязоха в обществените медии, само че това не значи, че те се освободиха от този надзор, който неслучайно е един от дълготрайните проблеми на българската медийна среда, тази незадоволителна независимост, тази незадоволителна самостоятелност. Тя е установена от най-разнообразни проучвания през годините и няма по какъв начин сред тях да има някакво наговаряне, тъй че всички те да стигнат почти едни и същи заключения. Мисля, че това е несъмнено. Хората значително го и виждат и полека-лека, и това е нещо хубаво, те се научиха да разпознават по кое време върху медиите има несъмнено въздействие и коя медия какво въздействие прокарва.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
В България съществуват всевъзможни на брой и многообразие медии. На пръв взор това значи, че съзнателна медийна операция с една или друга цел няма да е толкоз лесна, поради плуразлизма, който води това разнообразие. Всъщност картината не е тъкмо такава, твърди Орлин Спасов.
Имаме тук няколко компании, които владеят голяма част от пазара и това на процедура значи, че и плурализмът на медийното наличие не е толкоз огромен, колкото видимо това наподобява. Има доста медии, само че огромна част от тях, в случай че ги погледнем политически са едни и същи като послания. Така че имаме един количествен плурализъм, само че това все е още не е първокласен подобен. Има тази заплаха едни и същи отзиви да бъдат тиражирани от доста медии. Нещо, което виждаме в последните няколко предизборни акции – по какъв начин от разнообразни източници има съгласуваност, без тъкмо ние да знаем кой стои зад избрани послания, само че повторение на едни и същи неща в границите на обществените мрежи. Именно това води до свиване на плурализма и заплаха да се управлява публичното мнение.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Процесите на промяна на медийната среда у нас оформи до известна степен и подреждането й по скалата на полезностите – дясно, ляво и център – по този начин, както е в Европа и в Германия в частност. Нагледен образец е едно от най-авторитетните издания – Франкфуртер алгемайне цайтунг.
Той е с доста ясна дясна ориентировка и не я крие. Но дистанцията на FAZ ( Frankfurter Allgemeine Zeitung) от десния бранш на Германия въпреки всичко се резервира, този вестник резервира своята автономия. От друга страна има леви вестници като TAZ (Tageszeitung), които се обявяват в левия идеологически набор, само че също по този начин резервират отдалеченост от левите партии. Докато при нас е малко по-размита тази отдалеченост. Често ние виждаме, че един вестник е по-десен, по-ляв или по-националистически, само че сме внимателни, тъй като тази отдалеченост е мощно понижена и доста от тези медии в България можем да ги възприемем за жалост като дословни филиали на съответните политически партии. Могат да бъдат дадени доста образци.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Затова и аудиторията в България е прекомерно внимателна към медиите и мъчно построява доверие. А мнението, че всички медии са политически подвластни е всеобщо. Според Орлин Спасов българският медиен капитализъм не е съумял да създаде положителни и обезпечени условия за съществуването на качествени медии, които пък са причина за едно будно гражданско общество.
Медийният пазар деформира опциите за съществуването на качествена публицистика и качествените медии са много мощно маргинализирани, те са в периферията на медийната гласност. Това, което господства са медии с тривиален темперамент, тъй като при изкривения капитализъм в България, доста мощно деформиран от тези медийни въздействия, за които приказваме, самата информация се трансформира в стока, която би трябвало да бъде бързооборотна, да се продава на пазара. Когато това господства, дружно с тези политически въздействия, за които говорихме, ясно е кой тип наличие ще победи в съзтезанието. Това ще бъдат булевардните, сензационните издания, които получиха особена известност в интернет пространството, само че несъмнено и отвън него.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Големият проблем на медийната сфера у нас е неналичието на политическа воля за налагане на позитивни промени. Отдавна се усеща потребността от ново, осъвременено законодателство в тази тенденция, от повече данни за медийната среда, в която информацията за обособените играчи в множеството случаи е комерсиална загадка. Така се сътвори една много неразбираема и мътна среда, в която виреят политическите въздействия измежду медиите.
Стана допустимо доста огромни медийни играчи да се възползват, с цел да натрупат избрани дивиденти – финансови и политически. Мисля, че в случай че се появи такава политическа воля България като страна ще стартира да се измъква от тези извънредно непрестижни ранглисти, в които попадаме и сме се трансформирали във връзка с медиите в „ черната овца ” на Европа дружно със страни като Унгария и Полша, където също бе сбъднат, както и тук, много мощен политически надзор. Това е един от неприятните резултати на прехода, че демократизацията не можа да подсигурява свободен медиен пазар, а откакто медиите станаха частни не се стигна до гарантирането на задоволително качество на медийната среда.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Медите в демокрацията са „ четвъртата власт ” – те имат своето основополагащо значение за построяването на гражданското общество и за отстояване на фундаментални конституционни права. Само преди 30-ина години в България се прави преходът от тоталитарни към свободни медии и построяването на новата четвърта власт у нас.
Първо – от държавни, медиите се трансформираха в частни и по тази причина заговорихме за медиен капитализъм в границите на прехода. Второ – от затворени в националната рамка те се отвориха за интернационалния пазар, излязоха в интернационалните води, тук пристигнаха огромни непознати медийни корпорации. И третата огромна смяна е обвързвана с това, че доста медии минаха в онлайн среда. Ще дам един образец какъв брой бързо се случи тя – сред 1995 и 1998 година, за тези единствено три години, две трети от българските медии към този момент бяха онлайн. И това на практика трансформира всичко.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Почти незабавно след демократичните промени след 1989 година е обновен партийният щемпел, който показва разнообразни отзиви от до неотдавна казионния, създавайки плурализъм от гледни точки. Бързият му напредък обаче, не е нескончаем.
Бяха възобновени някои остарели вестници, които са излизали още преди 1944 година, като „ Свободен народ ” и някои други, само че доста бързо този тип партийна преса стартира да залинява и повода значително е преходът в интернет, тъй като когато се появи тази опция медиите да доближават до публиката си в онлайн пространството, настъпи рецесия при печатните издания. Много партийни издания полека-лека изгубиха публиката и пазара си. Но това по-късно бе обезщетено с появяването на партийни малките екрани, които са нещо много особено за България, не на всички места ги има. Знаете, че тук оперират няколко партийни малките екрани, а други партии, които публично нямат свои лични телевизионни канали имат доста мощни сфери на въздействие в избрани медии. Особено добре това го видяхме, когато една или друга партия остава много дълго на власт – едно десетилетие или повече. В българския подтекст сходни партии имат склонността да си основават избрани клиентели, включително и медийни, без значение дали става дума за печатни или електронни медии, които поддържат в дълготраен проект тези, които са на власт.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Именно този развой остава чувството, че у нас нещата с медиите не потръгват доста добре след 10-ти ноември, по тази причина и казусът със свободата на словото е дълготрайна тематика през последните години, макар съществуването на феномена обществени мрежи.
И класическите медии, както ги назоваваме влязоха в обществените медии, само че това не значи, че те се освободиха от този надзор, който неслучайно е един от дълготрайните проблеми на българската медийна среда, тази незадоволителна независимост, тази незадоволителна самостоятелност. Тя е установена от най-разнообразни проучвания през годините и няма по какъв начин сред тях да има някакво наговаряне, тъй че всички те да стигнат почти едни и същи заключения. Мисля, че това е несъмнено. Хората значително го и виждат и полека-лека, и това е нещо хубаво, те се научиха да разпознават по кое време върху медиите има несъмнено въздействие и коя медия какво въздействие прокарва.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
В България съществуват всевъзможни на брой и многообразие медии. На пръв взор това значи, че съзнателна медийна операция с една или друга цел няма да е толкоз лесна, поради плуразлизма, който води това разнообразие. Всъщност картината не е тъкмо такава, твърди Орлин Спасов.
Имаме тук няколко компании, които владеят голяма част от пазара и това на процедура значи, че и плурализмът на медийното наличие не е толкоз огромен, колкото видимо това наподобява. Има доста медии, само че огромна част от тях, в случай че ги погледнем политически са едни и същи като послания. Така че имаме един количествен плурализъм, само че това все е още не е първокласен подобен. Има тази заплаха едни и същи отзиви да бъдат тиражирани от доста медии. Нещо, което виждаме в последните няколко предизборни акции – по какъв начин от разнообразни източници има съгласуваност, без тъкмо ние да знаем кой стои зад избрани послания, само че повторение на едни и същи неща в границите на обществените мрежи. Именно това води до свиване на плурализма и заплаха да се управлява публичното мнение.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Процесите на промяна на медийната среда у нас оформи до известна степен и подреждането й по скалата на полезностите – дясно, ляво и център – по този начин, както е в Европа и в Германия в частност. Нагледен образец е едно от най-авторитетните издания – Франкфуртер алгемайне цайтунг.
Той е с доста ясна дясна ориентировка и не я крие. Но дистанцията на FAZ ( Frankfurter Allgemeine Zeitung) от десния бранш на Германия въпреки всичко се резервира, този вестник резервира своята автономия. От друга страна има леви вестници като TAZ (Tageszeitung), които се обявяват в левия идеологически набор, само че също по този начин резервират отдалеченост от левите партии. Докато при нас е малко по-размита тази отдалеченост. Често ние виждаме, че един вестник е по-десен, по-ляв или по-националистически, само че сме внимателни, тъй като тази отдалеченост е мощно понижена и доста от тези медии в България можем да ги възприемем за жалост като дословни филиали на съответните политически партии. Могат да бъдат дадени доста образци.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Затова и аудиторията в България е прекомерно внимателна към медиите и мъчно построява доверие. А мнението, че всички медии са политически подвластни е всеобщо. Според Орлин Спасов българският медиен капитализъм не е съумял да създаде положителни и обезпечени условия за съществуването на качествени медии, които пък са причина за едно будно гражданско общество.
Медийният пазар деформира опциите за съществуването на качествена публицистика и качествените медии са много мощно маргинализирани, те са в периферията на медийната гласност. Това, което господства са медии с тривиален темперамент, тъй като при изкривения капитализъм в България, доста мощно деформиран от тези медийни въздействия, за които приказваме, самата информация се трансформира в стока, която би трябвало да бъде бързооборотна, да се продава на пазара. Когато това господства, дружно с тези политически въздействия, за които говорихме, ясно е кой тип наличие ще победи в съзтезанието. Това ще бъдат булевардните, сензационните издания, които получиха особена известност в интернет пространството, само че несъмнено и отвън него.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Големият проблем на медийната сфера у нас е неналичието на политическа воля за налагане на позитивни промени. Отдавна се усеща потребността от ново, осъвременено законодателство в тази тенденция, от повече данни за медийната среда, в която информацията за обособените играчи в множеството случаи е комерсиална загадка. Така се сътвори една много неразбираема и мътна среда, в която виреят политическите въздействия измежду медиите.
Стана допустимо доста огромни медийни играчи да се възползват, с цел да натрупат избрани дивиденти – финансови и политически. Мисля, че в случай че се появи такава политическа воля България като страна ще стартира да се измъква от тези извънредно непрестижни ранглисти, в които попадаме и сме се трансформирали във връзка с медиите в „ черната овца ” на Европа дружно със страни като Унгария и Полша, където също бе сбъднат, както и тук, много мощен политически надзор. Това е един от неприятните резултати на прехода, че демократизацията не можа да подсигурява свободен медиен пазар, а откакто медиите станаха частни не се стигна до гарантирането на задоволително качество на медийната среда.
Орлин Спасов – Фондация „ Медийна народна власт ”
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ