Християн Стоянов: Цената на среброто е труд, който хората няма как да видят
Медал от параолимпийски игри се печели с доста труд, който няма по какъв начин да бъде " преразказан " и с доста старания в сложните моменти, когато си самичък и би трябвало да покажеш темперамент. Това е формулата на вицешампиона от Токио в бягането на 1500 м - Християн Стоянов.
Той завоюва първо отличие от най-авторитетния състезателен конгрес на планетата и реализира една от фантазиите на всеки състезател - да се качи на олимпийската почетна стълбичка.
" Този орден е нещото, за което всеки състезател се готви и мечтае, когато отива на подготовка и се прибира. Това е огромната цел - олимпийски орден. Всеки минава през най-различни терзания, най-различни проблеми. Но би трябвало да се справяш с тях, да не се отпускаш, във всеки един миг да запазваш хладнокръвие, да решаваш казуса на момента, да показваш най-хубавото, когато би трябвало ", съобщи Християн и добави:
" Цената на среброто е труд, който няма по какъв начин хората да видят, няма по какъв начин някой да оцени, да направи някаква равносметка. Това е труд, който единствено аз и най-близките ми хора, които ме виждат всекидневно, познават. Това са моментите, в които си самичък. Там градиш този орден - когато стискаш зъби, когато няма кой да ти помогне. Това те дърпа към медала. Просто не би трябвало да се предаваш в тези моменти "
Роденият в Габрово параатлет е безапелационен, че без поддръжката на най-близките си - фамилията и приятелите, не е могъл да успее.
" Щастливец съм. Има пъклен доста хора, които ми оказват помощ, които съм срещнал по този път. Имам другари, с които се е случвало да имам тежка подготовка, апелирам ги да дойдат с колело, идват и карат с мен, до момента в който аз търча. Това го прави и моята другарка. Има и други хора, които ме зареждат прочувствено, с които обичам да извозвам дребното си свободно време, с цел да мога да се откъсна от бягането за миг, след което да вляза в идната подготовка още веднъж обновен. И по този начин към този момент 11 години, като в последните 4 или 5 са по-професионални и в тях се влагам на 100% ", сподели Християн.
А за любовта на Стоянов към спорта " виновен " е най-много татко му Николай.
" Родителите няма по какъв начин да не те поддържат. Баща ми е един от хората, които ме възпламениха по спорта. С него гледахме дружно олимпийски игри. Той е индивидът, който ми изясни какво в действителност е това и по този начин се зароди фантазията. Няма съответна причина да се занимавам с атлетика, само че той е индивидът, който ми " подразни " мозъка, когато бях дребен и помечтах да бъда на такова място ", сподели сребърният медалист.
След къса отмора Стоянов ще се завърне към тренировките, а задачата е ясна - купа от параолимпийските игри в Париж през 2024 г.
Той завоюва първо отличие от най-авторитетния състезателен конгрес на планетата и реализира една от фантазиите на всеки състезател - да се качи на олимпийската почетна стълбичка.
" Този орден е нещото, за което всеки състезател се готви и мечтае, когато отива на подготовка и се прибира. Това е огромната цел - олимпийски орден. Всеки минава през най-различни терзания, най-различни проблеми. Но би трябвало да се справяш с тях, да не се отпускаш, във всеки един миг да запазваш хладнокръвие, да решаваш казуса на момента, да показваш най-хубавото, когато би трябвало ", съобщи Християн и добави:
" Цената на среброто е труд, който няма по какъв начин хората да видят, няма по какъв начин някой да оцени, да направи някаква равносметка. Това е труд, който единствено аз и най-близките ми хора, които ме виждат всекидневно, познават. Това са моментите, в които си самичък. Там градиш този орден - когато стискаш зъби, когато няма кой да ти помогне. Това те дърпа към медала. Просто не би трябвало да се предаваш в тези моменти "
Роденият в Габрово параатлет е безапелационен, че без поддръжката на най-близките си - фамилията и приятелите, не е могъл да успее.
" Щастливец съм. Има пъклен доста хора, които ми оказват помощ, които съм срещнал по този път. Имам другари, с които се е случвало да имам тежка подготовка, апелирам ги да дойдат с колело, идват и карат с мен, до момента в който аз търча. Това го прави и моята другарка. Има и други хора, които ме зареждат прочувствено, с които обичам да извозвам дребното си свободно време, с цел да мога да се откъсна от бягането за миг, след което да вляза в идната подготовка още веднъж обновен. И по този начин към този момент 11 години, като в последните 4 или 5 са по-професионални и в тях се влагам на 100% ", сподели Християн.
А за любовта на Стоянов към спорта " виновен " е най-много татко му Николай.
" Родителите няма по какъв начин да не те поддържат. Баща ми е един от хората, които ме възпламениха по спорта. С него гледахме дружно олимпийски игри. Той е индивидът, който ми изясни какво в действителност е това и по този начин се зароди фантазията. Няма съответна причина да се занимавам с атлетика, само че той е индивидът, който ми " подразни " мозъка, когато бях дребен и помечтах да бъда на такова място ", сподели сребърният медалист.
След къса отмора Стоянов ще се завърне към тренировките, а задачата е ясна - купа от параолимпийските игри в Париж през 2024 г.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ