Майсторството е най-висшата форма на власт. Това споделя Робърт Грийн,

Майсторството е най-висшата форма на власт. Това споделя Робърт Грийн, създател на бестселърите „ 48-те закона на властта ”, „ 33-те тактики за войната ”, „ Изкуството да съблазняваш ” и „ Майсторството ”. След дългогодишно проучване на законите на властта той открива пътя към постигането на майсторство, по който са минали всички авторитетни исторически и модерни персони: те имат способността да се концентрират мощно върху завладелия ги предмет и да следват сложния, само че ясно начертан курс към усвояването му, разказан за първи път в тази книга. През годините, в които прави изследвания за международния си бестселър  “48-те закона на властта ”, Грийн открива, че мнозина от най-успелите хора на планетата не са явно предопределени за велики достижения. В детството си Чарлс Дарвин бил в най-хубавия случай несъвършен възпитаник. Как тогава се е трансформирал в един от най-значимите учени на всички времена? Поел е по пътя, който Леонардо да Винчи, отритнат от обществото противозаконен наследник, е утъпкал, за стане занаятчия в региона на изкуството и научните изобретения. Първоначално и двамата се посветили ревниво на заниманията, които ги вълнували. По сходство на Бенджамин Франклин, Хенри Форд, архитекта Сантяго Калатрава и останалите майстори, показани в тази книга, те се отдали на строго чиракуване под надзора на ментори, способни да ги посветят в тайните на скритото знание, което идва вследствие на дълготраен опит. Сетне придобили силата на майсторите. Според тезата на Грийн хората, овладели занаята си, не демонстрират блаженство, а уголемяват познанията си в сходни области и съзнанието им придобива способността да реализира нови връзки сред обособените хрумвания. 

Върховната сила 

„ Всеки държи ориста си в ръце, също както скулпторът – грубия материал, от който ще извае фигура. Но същото е годно и за тази креативна предприемчивост, и за всички останали: ние просто се раждаме със способността да творим. Умението да превърнем материала в това, което желаем, би трябвало да бъде усвоявано и грижливо развивано. ”  ~  Йохан Волфганг декор ГЬОТЕ

Съществува един тип мощ и просветеност, който съставлява върхът на човешките благоприятни условия. Той е източникът на най-великите достижения и открития в историята. Става дума за тип просветеност, която не се преподава в учебните заведения и не се преглежда деликатно от учителите, само че в даден миг съвсем всички ние сме я долавяли с помощта на личния си опит. Тя постоянно ни спохожда в напрегнати интервали – когато сме изправени пред краен период, когато би трябвало незабавно да решим проблем или да се преборим с някаква рецесия. Понякога пък ни спохожда вследствие на непрекъсната работа върху даден план. При всички случаи, притиснати от събитията, ние изпитваме необикновен прилив на сила и централизация. Умът ни се потапя напълно в задачата пред нас. Тази дълбока централизация поражда всевъзможни хрумвания – те ни спохождат изведнъж, до момента в който заспиваме, сякаш извират от подсъзнанието ни. В такива мигове останалите хора като че ли са по-подвластни на въздействието ни от обикновено; евентуално сме по-внимателни към тях или излъчваме особена мощ, която провокира уважението им. По принцип може да възприемаме живота от позицията на безучастни наблюдаващи и просто да реагираме на тази или онази преживелица, само че през въпросните дни или седмици усещаме, че можем да предопределяме събитията и да караме нещата да се случват.

Бихме могли да опишем тази мощ по следния метод: през множеството време обитаваме собствен вътрешен свят на фантазии, стремежи и натрапчиви мисли, само че в този интервал на изключителна креативна интензивност сме подтиквани от потребността да реализираме нещо, което има на практика резултат. Налагаме си да напуснем вътрешното пространство на нормалните си мисли и да влезем в контакт със света, с останалите хора, с действителността. Вместо да блуждае по всички страни в положение на непрекъсната заплеснатост, мозъкът ни се концентрира и прониква в сърцевината на нещо действително. В такива мигове той – към този момент ориентиран на открито – като че ли се облива в светлината на околния свят и ненадейно изложени на нови елементи и хрумвания, ние изпитваме по-силно креативно ентусиазъм от нормално.

Щом крайният период мине или рецесията завърши, чувството за мощ и нараснал креативен подтик нормално избледнява. Ние се връщаме към разсеяното си положение и възприятието, че владеем обстановката, се изпарява. Само в случай че можехме да си създадем още веднъж това чувство или да го запазим живо за по-дълго… само че то наподобява толкоз загадъчно и неуловимо.

Проблемът, пред който сме изправени, е, че тази характерна мощ и разсъдъчна дарба или се подценява като предмет на проучване, или е обгърната във всевъзможни легенди и неправилни тълкувания, които единствено способстват за загадъчността й. Ние си фантазираме, че креативният подтик и яркият разсъдък просто се демонстрират изведнъж, като плод на вродена заложба, положително въодушевление или разположение на звездите. Ще ни бъде от голяма изгода да разбулим мистерията – да назовем това чувство за мощ, да изследваме произхода му, да определим видовете мисловни процеси, водещи до него, и да проумеем по какъв начин може да се породи и задържи.

Нека назовем това чувство майсторство – става дума за възприятието, че разполагаме с по-голяма власт над действителността, останалите хора и нас самите. Ние го изпитваме единствено за малко, само че за някои други хора – майстори в занаята си – то се трансформира в метод на живот, в избран светоглед. (Сред тези майстори са Леонардо да Винчи, Наполеон Бонапарт, Чарлс Дарвин, Томас Едисън, Марта Греъм и доста други.) Тази мощ се корени в обикновен развой, който води до постигането на майсторство и е наличен за всички ни.

Процесът може да се онагледи по следния метод: да кажем, че се учите да свирите на пиано или стартирате нова работа, където би трябвало да усвоите избрани умения. В началото ще сте новобранци. Първоначалните ви усещания от пианото или работната среда ще се основават на предубеждения и в доста случаи ще са пропити с прочут боязън. При първите уроци по пиано клавишите ще ви се костват много плашещи – няма да проумявате връзките сред тях, акомпаниментите, педалите и всичко останало, належащо за основаването на музика. В новата работна обстановка няма да сте наясно с властовите връзки сред хората, с логиката на психиката на шефа ви, с разпоредбите и методите, които се считат решаващи за триумфа. Ще се почувствате комплицирани, тъй като нужното знание за справяне със задачата и в двата случая ще ви се коства непостижимо.

Въпреки че бихте могли да навлезете в тези обстановки с вдъхновение от това, което можете да научите или постигнете с помощта на новите си умения, бързо ще осъзнаете какъв брой тежка работа ви следва.

Най-голямата заплаха е да се поддадете на скуката, припряността, страха и объркването. В подобен случай ще престанете да наблюдавате и да се учите, и обучителният развой ще спре.

Ако обаче съумеете да овладеете тези страсти и се оставите на естествения ход на времето, последователно ще стартира да се оформя нещо удивително. Чрез дълготрайно наблюдаване и следване на образеца на близките ще придобиете изясненост за обстановката, ще научите разпоредбите на занаята си и ще проумеете по какъв начин работят и се напасват обособените му механизми. Чрез непрекъснати извършения ще придобиете лекота; ще овладеете съществени умения, които ще ви разрешат да приемате нови и по-вълнуващи провокации. Постепенно ще започнете да виждате връзки, които преди са били невидими за очите ви. Ще придобиете убеденост в способността си да решавате проблемите или да преодолявате слабостите си само с твърдоглавие.

В даден миг ще се превърнете от възпитаници в експерти. Ще прилагате концепциите си на процедура и вследствие на това ще получавате скъпи мнения. Ще си служите с разширеното си знание по все по-оригинални способи. Вместо единствено да се учите от работата на останалите, ще вкарате в деяние личния си жанр и неповторимост.

С годините ще останете правилни на този развой, само че ще извършите още един скок – към майсторството. Клавишите на пианото към този момент няма да бъдат нещо привнесено в живота ви отвън; вие последователно ще ги овладеете и те ще се трансфорат в част от нервната ви система, в продължение на пръстите ви. В хода на кариерата си ще развиете нюх за груповата динамичност и за настоящото положение на професионалната ви сфера. Ще можете да прилагате този нюх към обществените обстановки, да се вглеждате по-задълбочено в останалите хора и да предвиждате реакциите им. Ще можете да взимате светкавични и изключително креативен решения. Ще ви хрумват разнообразни хрумвания. Ще усвоите разпоредбите толкоз добре, че ще можете да ги нарушавате или пренаписвате.

В хода на придобиването на тази висша мощ можем да определим три ясно изразени етапи или равнища. Първата е чиракуването; втората е тази на креативната активност; третата е майсторството. В първата фаза стоим отвън рамките на занаята си и научаваме колкото се може повече от главните му детайли и правила. Разполагаме единствено с частична картина на протичащото се в нашата професионална сфера и по тази причина силите ни са лимитирани. Във втората фаза, посредством непрекъсната процедура и мощна съсредоточеност, прозираме вътрешните механизми и връзките сред нещата и по този метод проумяваме по-цялостно проучвания предмет. Така се снабдявам с нова мощ, а точно със способността да опитвам и да се отдаваме на креативна игра с наличните ни детайли. В третата фаза познанията, опитът и концентрацията ни са толкоз задълбочени, че виждаме цялостната картина напълно ясно. Получаваме достъп до сърцевината на живота – до човешката природа и естествените феномени. Творбите на майсторите ни трогват до дъното на душата, тъй като създателят е уловил нещо от същината на действителността. Ето за какво блестящият академик може да открие нов закон на физиката, а изобретателят или предприемачът – да се натъкнат на нещо, което никой различен не си е представял.

Можем да назовем тази мощ „ вътрешен глас “, само че интуицията не е нищо повече от ненадейно и директно възприемане на действителното, без нужда от думи или формули. Думите и формулите може да дойдат по-късно, само че този проблясък на вътрешен глас в последна сметка ни приближава до действителността, а мозъкът ни ненадейно е огрян от парченце истина, която преди е била скрита за нас и близките.

Животното е надарено със способността да учи, само че главно разчита на инстинктите си, с цел да реализира връзка със заобикалящата го среда и да се избави от заплаха. С помощта на инстинкта си то може да работи бързо и резултатно. Човекът разчита на рационалното мислене, с цел да проумее обкръжението си, само че сходно мислене може да протече постепенно и в мудността си да стане неефективно. Много от нашите натрапчиви мисли имат податливост да ни отделят от света. Силата на интуицията на майсторско равнище съставлява комбинация от инстинктивното и рационалното, съзнаваното и несъзнаваното, човешкото и животинското. За нас хората е всекидневно да реализираме неочаквани и мощни връзки с обкръжението, да усещаме и мислим нещата от вътрешната страна. В детството си сме имали част от тази мощна вътрешен глас и спонтанност, само че общо взето тя бива прогонена от купищата информация, която последователно задръства мозъка ни. Майсторите се връщат към това почтено положение – творбите им демонстрират известна спонтанност и достъп до несъзнаваното, само че на надалеч по-високо равнище от креативните прояви на децата.

Ако преминете през процеса на рационализиране, устремени към тази последна цел, вие ще активирате силата на интуицията, скрита в мозъка на всеки човек, мощ, която може да сте изпитали за малко, до момента в който сте работили задълбочено върху съответен проблем или план. Всъщност в живота си ние постоянно долавяме тази мощ, да вземем за пример когато ни осени предусещане какво ще се случи в избрана обстановка или когато изведнъж ни хрумне съвършеният отговор на даден въпрос. Тези мигове обаче са мимолетни и не се основават на задоволително опит, с цел да предизвикаме повторението им. Щом достигнем до майсторство, тази вътрешен глас ни става подвластна, тъй като е резултат от упоритото ни прекосяване през един дълъг развой. И тъй като светът цени креативните прояви и дарбата за разкриване на нови аспекти от действителността, интуицията ни носи и голяма практическа мощ.

Мислете за майсторството по този начин: в хода на историята мъжете и дамите се чувствали пленници на лимитираното си схващане, неналичието на връзка с действителността и неспособността си да повлияят на околния свят. Търсели всевъзможни къси пътища към това разширено схващане и чувство за надзор чрез вълшебен ритуали, изпадане в транс, заклинания и опиати. Посвещавали живота си на занимания с алхимия, в търсене на философския камък – непостижимата субстанция, превръщаща всички материали в злато.

Жаждата за бързо реализиране на резултати с вълшебен средства е оживяла до наши дни под формата на елементарни формули за триумф, най-накрая разкрити антични секрети, съгласно които елементарна смяна в мирогледа ни ще притегли вярната сила. Има зрънце истина и деловитост във всички сходни старания, да вземем за пример в акцента върху мощната централизация при изпълняването на магични ритуали, само че в последна сметка цялото това търсене е концентрирано върху нещо несъществуващо, а точно върху лесния път към практическата мощ, бързото и безболезнено решение, златната мина за мозъка.

Много хора се прехласват по тези безкрайни мечти и в това време подценяват единствената същинска мощ, която имат. За разлика от резултата на магическите или опростенческите формули, можем да забележим материалните резултати от тази мощ в хода на историята – великите открития и изобретения, превъзходните здания и творби на изкуството, софтуерните ни умения, всички творения на изкусния разум. Тази мощ подарява на притежаващите я връзка с действителността и дарба да трансформират света, за която мистиците и маговете от предишното са могли единствено да мечтаят.

През вековете хората са изграждали стени към сходно майсторство. Наричали са го талантливост и са го считали за недостъпно. Гледали са на него като на резултат от привилегии, вродена заложба или удобно разположение на звездите. Представяли са го по този начин, като че ли е неуловимо като магия. Тези стени обаче са мислени. Тук се крие същинската загадка: мозъкът, с който разполагаме, е рожба на шест милиона години развиване и тази мозъчна еволюция има за цел на първо място да ни води към майсторство – силата, скрита в душите на всички ни.

От: „ Майсторството ”, Робърт Грийн, изд. „ Сиела ”
Снимка: goodreads.com