Майстор на опасни въздушни маневри, президентът Румен Радев предприе не

Майстор на рискови въздушни маневри, президентът Румен Радев предприе не по-малко опасен политически ход с директния си въпрос към премиера Бойко Борисов за общите му бизнес ползи с Делян Пеевски. Борисов, който пък преди този момент набеди шефа на президентския кабинет, че работил в телевизия на Пеевски, пламенно отхвърли самият той да има някаква връзка с депутата от Движение за права и свободи. От страховития неприсъствен конфликт сред президента и премиера не се разбра какъв е казусът който и да е от тях да е обвързван с Пеевски.

За орташките връзки сред Борисов и Пеевски се приказва от години. Различни хора от политиката, бизнеса, правосъдната власт и медиите удостоверяват – най-вече импровизирано и в стеснен кръг, по какъв начин едно или друго държавно решение, закон, социална поръчка, кадрово предопределение и прочие потвърждава симбиозата сред държавното управление и вездесъщия народен представител.

Реално обаче такива доказателства няма. Няма, тъй като институциите, от които зависи да има такива, услужливо си затварят очите. Като се стартира от данъчните, антимонополната комисия, финансовото разузнаване, службите, многочислените антикорупционни структури (обединени към този момент в една) и се стигне до прокуратурата – всички те както че ли са впрегнати да работят за " съумелия млад мъж " и сходните му. Отделно от това той разполага и с медии, които бдят за репутацията за издателя си и санкционират всеки, дръзнал да сложи под въпрос статуквото в страната, работещо в негова изгода.

Механизмът е елементарен и потвърдено сполучлив. Неудобните стават обвинени на прокуратурата. Оттам нататък против тях се задейства цялата мощност на държавната машина, съчетана с медийната мощност на издателя, който я управлява. Целта е една – неуместните да бъдат смазани, само че преди този момент омаскарени.

Гилотината работи съвсем безотказно и е прегледен урок за всички депутати – ръководещи и опозиционни, дребни и огромни, както и за всеки бизнесмен – наедрял или малък, също по този начин за всеки публицист, за всеки магистрат. Който не внимава, ще бъде идващият неуместен, който ще стане обвинен. Парламентът покорно гласоподава закони, регламентиращи механизма на все по- ширещия се произвол и това даже се показва пред Брюксел като гигантска крачка за справяне с корупцията по върховете на властта.

Мълчанието на агнетата бе ненадейно нарушено от въпроса на президента към премиера: " Имал ли е и продължава ли да има срещи с Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес ползи с Пеевски? Продължава ли да разпределя публични поръчки в полза на господин Пеевски? "

Въпросът увисна със страшна мощ и...толкова. " Абсолютна неистина " , отговори задочно Борисов и даже прикани Румен Радев, в случай че има каквито и да е доказателства за негов общ бизнес с Пеевски, да " изпрати всички разработки за тези месеци и за контрабанда, и за Пеевски, в прокуратурата . "

Така всичко си остава както е било – дума против дума, в случай че президентът в действителност не извади доказателства. Поведението му демонстрира, че може би той към момента не е вкопчен в омертата, оплела политици и институции. Този ход на Радев в действителност е същинското му кръщение като политик, без значение че към този момент кара втора година от мандата си. Виртуозът на рисковите въздушни маневри сега няма по какъв начин да разчита единствено на себе си и на машината. Това е различен вид пердах, в който трябват съдружници. Партията, която го издигна за президент, няма да му от помощ. Миналия месец, до момента в който защитаваха настояването си държавното управление да подаде оставка поради корупция, депутатите от Българска социалистическа партия изговориха какво ли не, само че нито един път и по никакъв мотив не загатнаха Пеевски. Нито пък в миналото са желали да поддържат такива промени в правосъдната власт, които биха я откопчили от мъртвата хватка на омертата.

Единственият съдружник на президента в тази борба могат да бъдат жителите, тъй като залогът е точно публичният интерес. Това би била огромната, сложна и същинската борба, стига Радев да желае да я води. Но това значи, че смелостта му не може да стартира и да свърши с един въпрос. Ако от тук нататък Румен Радев се затрае, той ще е следващият страхливец, предпочел комфорта на политическата обстановка, част от която е и Пеевски.

А дръзкият въпрос ще се окаже просто следващото изпускане на нервите и битов бабитлък, добре прочут по нашите географски ширини.