Как строим живота си
Майстор дърводелец работел доста години при един строител, до момента в който един ден се уморил и решил да се пенсионира и да посвети остатъка от живота си на фамилията си. Строителят почел желанието му, само че го помолил за една последна услуга – да построи още една къща.
Майсторът се съгласил, само че с течение на времето се видяло, че към този момент не усеща работата със сърцето си! Бързал, намалил качеството на труда си, даже почнал да употребява неприятни материали и крайният резултат бил повече от жалък – в никакъв случай не бил строил по-калпава и неприятна сграда.
Когато къщата била приключена, притежателят пристигнал да види какво е направено. Обиколил цялата къща, по-късно извадил от джоба си ключ и го подал на дърводелеца с думите:
- Тази къща е за теб, специфичен подарък от мен! През годините дружно с теб свършихме прелестна работа. Изключително ми е тъжно да се разделим, само че почитам твоите стремежи! С този подарък желая да удостоверявам своето почитание и благодарност към теб!
Майсторът бил изцяло комплициран и шокиран. Изпитвал и голям позор. Ако знаел, че строи личната си къща, той би я построил по изцяло друг метод!
Същото е и с всички нас. Ден след ден ние строим живота си, само че постоянно не даваме от себе си за градежа. След това шокирани осъзнаваме, че би трябвало да живеем в къщата, която сами сме си построили. И в случай че можехме да я стартираме от начало, сигурно бихме я построили по изцяло друг метод! Но няма връщане обратно. Затова дано внимаваме по какъв начин строим. И да го вършим умно и от сърце.
