Майки от Сливен сигнализират за недопустими ситуации в педиатричното отделение

Майки от Сливен алармират за неприемливи обстановки в педиатричното поделение на болничното заведение в Сливен. Майка споделя за небивало отношение към бебета оставени за лекуване. Първо майки на невръстни бебета на 2-3 месеца били принуждавани да оставят децата си сами в болничното заведение под претекст, че няма място за тях в отделението. Бебетата били връзвани за краката и ръцете и били посещавани на три часа, без значение дали изпадат в безумен плач, написа „ Телеграф”.

" Лежа в детско поделение с моята дъщеричка от петък! Когато ни одобряваха в същия ден, имаше 2,3 майки които също пристигнаха за приема с децата си (бебета, на не повече от 2,3 месеца) докторите им споделиха, че няма място в цялото поделение и, в случай че желаят да поемат лекуването да оставят единствено децата си, а те да си потеглят.

Едната майка дори предложи да си заплати единствено и единствено да остане до невръстното си дете, те и отхвърлиха (нямало място)... Както и да е, нас ни настаниха на втория етаж от дясната страна, тъкмо където държат тези самотни бебета! Първото което ми направи усещане беше, че МЯСТО ИМА, ЛЕГЛА ИМА ЗА МАЙКИТЕ. Имаше място и в двата бранша, долу също, споделя Мария Георгиева във Facebook групата.

" Искам някой да ми каже това обикновено ли е бебетата да са вързани с двата крайници и двете ръце за кошарите (да не могат да мърдат през целия си престой в болничното заведение, който е от 5 до 10 дни) да ги оставят да реват с часове... Влизат някои през 3 часа да ги хранят, единия ден дори забелязах, че и през три часа не влизат. В момента, става към 2 часа компактно, едно от бебета (3 месеца) реве, та се къса...

И аз се намирам тъкмо до тях и ги слушам (сърцето ми се къса) станах да видя какво става, тъй като чух, че се дави и закашля от плача и се тормозих да не се задави и да почине надали не, тъй като са по тил. Детето е със корички в нослето, което в допълнение затруднява дишането му...

Много се тормозих, потеглих да диря здравно лице, тъй като при нас в нашия бранш няма никой. Качи се една сестра, естествено раздразнена, че някой я тормози, и не да се загрижи за детето (защото това им е работата) ами стартира да ми вика, че не било моя работа да вървя при бебетата, те са били бебета по този начин си плачели. Това било тяхна работа на личния състав да ги гледат, не моя... И аз и споделих, че детето не просто реве, то се дави и, в случай че не дай си Боже стане нещо, кой ще носи отговорност! И в последна сметка, никой, нищо не прави. Детето продължава да се дере, аз не съм от стомана да заставам безучастна! " споделя още майката.