Родители, грешка е да казвате на децата „Не разговаряй със съмнителни хора“. Ето защо:
Майки и бащи, имам триминутен диалог с вас и той е доста, доста значим.
През 2014-2015 година организирах най-малко 100 образования по сигурност, може би и доста повече – на тях най-малко 2000 – 3000 деца ми споделиха по какъв начин си показват нарушител, на кого ще оказват помощ на улицата, с кого ще отидат без да имат подозрение и какво ще създадат при положение на заплаха.
Ще споделя моите изводи, изковани въз основата на точна статистика:
9 от 10 деца на 7-9 години не знаят наизуст телефонните номера на родителите си. Помислете какво може да се случи, в случай че детето ви остане на улицата без мобилния си телефон, по какъв начин ще се свърже с вас?
19 от 20 деца от всички възрасти биха придружили учтива вуйна до най-близкия магазин, учебно заведение или автобусна спирка. В някои класове всички подвигат ръце.
19 от 20 деца от всички възрасти биха помогнали на възрастен мъж да придвижи пакет, кученце, коте, куфарче, чанта до колата.
В същото време 10 от 10 възпитаници в началното учебно заведение считат човек на към 50 години за възрастен. Първокласниците са подготвени да запишат 40-годишни като „ възрастни “. А на възрсатните хора съгласно тях „ би трябвало да им се помогне “.
19 от 20 първокласници и второкласници и към половината деца на възраст 10-14 години са уверени, че могат елементарно да разпознаят нарушител на улицата (облечен в черни облекла, злокобен, криещ се, „ изглеждащ необичайно “, ходещ с огромна чанта, държащ се извънредно, хитро неестествено ухилен, примамващ с бонбони, неблаговиден мъж на 30-35 години, наподобяващ на скитник или престъпник).
В случай на заплаха най-малко половината от децата ще избягат към входа, към двора, някъде „ където могат да се скрият “.
Всички деца имат вяра, че могат да се доверят на „ познати възрастни “, в това число съседи, родители на другари, продавачи от близкия магазин – всички хора, които към този момент са виждали.
19 от 20 деца сигурно ще отидат някъде с всеки човек, който ги повика по име.
19 от 20 деца от всички възрасти се срамят да викат мощно „ Помощ! Не познавам този човек! “ в случай че някой ги хване за ръка и ги поведе нанякъде.
И това е единствено част от тъжната статистика.
И най-важният миг е следният: дано изключим думата „ недоверчив “ от диалозите с нашите деца за допустима заплаха.
Истинският нарушител, който може да отнеме детето ви, не е недоверчив. Той е най-неподозрителният към минувачите, най-често. Това е вежлив, ухилен, обичайно облечен човек, хубава жена или подреден дъртак.
Кажете на децата си, че „ съмнителни “ нарушители има единствено във филмите и престъпните вести.
Детето би трябвало да се доверява единствено на членове на фамилията и учители, може би на бавачка и водач, кръстница и непосредствен фамилен другар. И никой различен.
Всички останали са непознати, които не би трябвало да се доближават до детето ви с почерпка, или за помощ, или просто да си побъбрят. И до момента в който не кажете на децата си за това 100 пъти, до момента в който не ги научите автоматизирано да дават отговор на ВСЕКИ човек „ Не те познавам, няма да приказвам с теб “, не можете да сте сигурни в безусловно нищо. Те ще продължат да имат вяра, че нарушителят носи маска и револвер.
Лия Шарова, началник на учебно заведение по сигурност Stop-Threat
