Майкъл Оуен прескача между гордостта, съжалението и раздразнението почти толкова

Майкъл Оуен прескача сред гордостта, съжалението и раздразнението съвсем толкоз бързо, колкото в миналото тичаше по терена.

В кариерата му не липсват несъгласия и ориста му очевидно е да изпитва също толкоз спорни страсти, които непрекъснато са в спор една с друга.

Някогашният кумир на почитателите на Ливърпул завоюва „ Златната топка “ тъкмо преди 20 години и към момента е последният англичанин, който го е правил.

И първият след Кевин Кийгън, за чието достижение пък би трябвало да се върнем цели 42 години в предишното. Кариерата на Майкъл обаче не се разви съгласно упованията и след ранния пик последва прекомерно внезапен спад, породен най-много от множеството травми.

Юноша на Ливърпул и същинска сензация от най-ранна възраст, Оуен стана звезда още на 18, а на 21 към този момент беше притежател на „ Златната топка “. Но подозирал ли е тогава, че тази премия може да се окаже последна?

„ О, сигурно смятах, че мога да печеля още някоя „ Златна топка “. Още не знаех, че травмите ще ме съсипят толкоз доста. Но като се върна в оня интервал, се сещам, че към този момент се опасявах да търча на оптималната скорост “, спомня си някогашният нападател, който през днешния ден се изявява като футболен анализатор.

„ От 10 до 17-годишна възраст нямаше различен на света, който да е толкоз добър. На 18 към този момент вкарвах на Световното състезание. А на 21 имах „ Златната топка “ – само че в действителност на 19 бях по-добър. Тогава претърпях онази осакатяваща травма. Всичко се дължи на нея “ – той прокарва ръка по горната част на десния си крайник, в региона над коляното.

През април 1999 година Оуен скъса надколянно сухожилие на „ Елънд Роуд “ против Лийдс.

Тогава играта на Ливърпул се базираше на пасове зад отбраната, при които бързакът стартираше внезапно и като че ли за един момент доближаваше оптималната скорост, с цел да избяга от бранителите.

Това обаче се оказа прекомерно натоварващо за сухожилието на един толкоз млад футболист. Той по този начин и не съумя да се възвърне изцяло от контузията и най-силният аспект от играта му към този момент не беше същият.

„ Искаше ми се да бях със строшен крайник, в действителност, щеше да е по-добрият вид. Възможно най-лошата травма за мен беше разкъсване на сухожилие, тъй като тогава не се правеше интервенция, а просто трябваше да оставиш мускулите да се възстановят. Тичах с два мускула на сухожилието на десния крайник и три на левия до края на кариерата си. Беше ми едва място “.

„ Дотогава бях стабилен като канара, не пропуснах мач. Сър Алекс Фъргюсън постоянно ми е казвал, че в случай че бях подписал с Манчестър Юнайтед като дете, това е нямало да се случи, той е щял да ме защищити “.

„ Но никой не се контузва с ходене. Аз спринтирах толкоз бързо, допускам, че е било доста евентуално да поддаде “ – той прави пауза – „ Беше злополука “.

Тук си личи разочарованието му, а той има за какво да е натрупал доста от него.

Все отново един футболист, определен за най-хубав в света, би трябвало да усеща и горделивост. Не че в оня миг Майкъл изцяло е оценявал какво му се случва.

„ Бях в съблекалнята на „ Олимпико “ и щях да играя против Рома. Жерар Улие беше болен, само че ми се обади по телефона: „ Това е строго секретно, само че желаех да ти дам спомагателна мотивация – да знаеш, че си спечелил „ Златната топка “.

„ Бях въодушевен, само че почтено, не знаех тъкмо каква е тази премия “, признава Оуен. „ Тя не беше толкоз известна в Англия. Дори когато ми дадоха трофея на „ Анфийлд “, аз си мислех „ Хайде, изнеси го от терена, че мачът ще стартира “.

„ Чак като отидох в Реал Мадрид и всички споделяха „ Взехме притежател на „ Златната топка! “, към този момент си мислех „ Боже, никой не ми отдава такова самопризнание вкъщи “. Сега виждам на премията с огромна горделивост “.

Но при Оуен гордостта постоянно върви ръка за ръка с фрустрацията – поради всичко, което му се случи след онази 2001 година

И поради разнопосочните оценки на близките по отношение на кариерата му. 

„ Да, разликата на мненията доста ме нервира. Баща ми постоянно споделя „ Все повтаряш, че си бил прогнил на 28. Но да продължаваш да играеш на топ равнище след всички контузии… за какво си толкоз недопечен към себе си? “ Аз обаче си знам какъв брой по-добър можех да бъда “, споделя някогашният нападател, който напълно неотдавна навърши 42 година

„ Гордостта ми е накърнена, когато си помисля, че хората ме помнят от средата на 20-те ми години нататък. На гърба ми пишеше „ Оуен “, само че не бях „ Майкъл Оуен “. Борех се за живот. Имах манталитета на един от най-хубавите в света, само че тялото ми ме проваляше. Беше изтезание “.

Той напусна Ливърпул и отиде в Реал на 24, откакто беше вкарал 158 гола в 297 мача за „ мърсисайдци “.

Винаги над него ще виси въпросът дали беше вярно решение да си тръгне от „ Анфийлд “. После нееднократно опитваше да се върне, само че към този момент нямаше кой оттова да го одобри.

„ Ако бях останал, може би щях да бъда изхвърлен на 27 “, регистрира Оуен. „ Тогава към този момент Фернандо Торес беше доста по-добър от мен. Поне Ливърпул видя най-хубавото от мен, вместо да бъда освиркан и пратен другаде, това щеше да е тъжно “.

Е, от този момент бързакът несъмнено си получи освиркванията посред „ Анфийлд “ нееднократно.

За пръв път се случи, когато се завърна на стадиона с екипа на Нюкасъл – клуба, в който отиде след напускането на Мадрид.

Все още визитите му на стадиона в ролята му на анализатор са съпроводени с някоя и друга засегнатост от трибуните. Естествено, повода е, че е считан за изменник поради по-нататъшния си интервал в Манчестър Юнайтед.

„ Мразех да се връщам на „ Анфийлд “ като състезател с екипа на различен тим. Чувствах се все едно блъскам брат си. Направо ми се повдигаше при освиркванията. На родителите ми също им ставаше зле “.

„ Сега към този момент рядко се случва да чуя по някоя засегнатост. Но това не ме стопира да си мисля, че бих желал да съм оставил завещание като Кара (Джейми Карагър) или Стиви (Стивън Джерард) “.

„ Те завоюваха Шампионската лига още в идващия сезон откакто си потеглих. Исках приятелите ми да завоюват, само че една част от мен беше унищожена – „ Боже, това можех да съм и аз “. Трябва да го приема, беше мое решение да напусна “.

Но пък в случай че беше останал, нямаше да преживее моментите с Реал, в това число гола за една паметна победа с 4:2 в Ел Класико.

Връщайки се към спомените с националния тим, Майкъл Оуен не се тормози да каже, че играчите от това потомство са били по-добри от сегашните.

„ Никой от актуалните играчи нямаше да се добере до нашия тим “, безапелационен е той.

„ Хари Кейн по-добър ли е от Рууни? Бих споделил не. Ашли Коул беше най-хубавият ляв бек в света, централните ни бранители бяха невероятни сегашните халфове въобще не са на равнището на Джерард, Лампард и Скоулс. Така че да, депресирам се като си помисля „ Как, по дяволите, не спечелихме нищо? “

И по какъв начин си дава отговор Оуен на този въпрос?

„ Мога да дам две аргументи. Първо, отборният ни дух не беше като настоящия. Обичахме се, само че и се мразехме във всяка друга седмица в клубните тимове. Не можехме да преодолеем тази омраза “.

„ Второ, мениджърът. Ако Глен Ходъл към момента беше селекционер през 2002 година вместо Свен-Горан Ериксон, щяхме да спечелим Световното състезание “.

„ Играехме 4-4-2. Играехме с дълги топки, даже не докарвахме топката до Стиви или Лампс. Бекс (Дейвид Бекъм) даваше едни прехвърлящи пасове “.

„ Глен щеше да заложи на 3-5-2 и щяхме да печелим шампионати. Имахме голям брой брилянтни централни бранители, тъй че щеше да е съвършено да играем с трима. Никога не сме имали ляво крило, тъй че за какво да караме Скоулс да играе там? Нека Ашли Коул да се погрижи напълно за левия фланг. Глен щеше да вземе верните решения. Той беше най-хубавият, който имахме “.

Ходъл, а не Фабио Капело? Оуен няма по какъв начин да не долови иронията.

Италианецът беше назначен точно на 28-ия рожден ден на нападателя.

Неотдавна Оуен беше вкарал два гола на Русия и беше единствено на 9 от безконечния връх на сър Боби Чарлтън с фланелката на „ трите лъва “.

„ Щях да счупя този връх, в случай че не беше Капело. Аз бях изкупителната му жертва. Пусна ме един път в игра и по-късно пресата ме пита какви са били инструкциите му. „ Никакви “, отговорих аз. Това влезе в заглавията и аз бях завършил за него “.

Майкъл Оуен признава, че когато през днешния ден следи по какъв начин Хари Кейн бележи на Сан Марино и скоро ще стане голмайстор №1 в историята на Англия, изпитва ревнивост.

„ Аз нямах шанса да играя против Сан Марино. Гледам против кого са моите голове – Бразилия, Аржентина, Германия – и виждам тези на Хари. Мисля си, че дузпите против Сан Марино не би трябвало да се броят! “

„ Трябва просто да се успокоя и да кажа на самия себе си „ Вече си на 42, няма да играеш в никакъв случай повече, остави всичко това “. Но аз към момента се състезавам с целия свят. Искам да спра, само че не мога “.

Отново тази фрустрация, пораждаща се от устрема да бъдеш най-хубавия.

Покрай всички спортни документални филми в последно време, евентуално ще създадат подобен и за Оуен, изключително в случай че след още 20 години към момента е последният англичанин, прибирал „ Златната топка “.

Но както споделя и татко му, нека до тогава заслужената горделивост да е победила над всичкото страдание и неспокойствие.