Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството / Birdman or The Unexpected Virtue of Ignorance
Майкъл Кийтън, Едуард Нортън, Ема Стоун, Зак Галифанакис, Наоми Уотс, Линдзи Дънкан – всеки един от тях необикновен! Режисьор – Алехандро Гонсалес Иняриту.
Това са повече от задоволително аргументи „ Бърдмен ” да си заслужава двата часа екранно време, в които някои от най-хубавите артисти на Холивуд ни напомнят за какво ги обичаме толкоз доста. Припомнят ни, безусловно надминавайки себе си. След всяка сцена с Майкъл Кийтън и Едуард Нортън изпитвах предпочитание да стана права и да аплодирам като в спектакъл. Впрочем, целият филм се случва точно в един спектакъл.В центъра на фабулата е Рикан Томпсън (Майкъл Кийтън), холивудска звезда с отминала популярност, чиято най-известна роля е в трилогията за човека-птица Бърдмен. Алюзията с персоналната орис на Кийтън е толкоз мощна, че филмът наподобява написан особено за него. Героят му взема решение да се върне в специалността, като сложи на Бродуей пиеса по обичаната си книга, залагайки освен своето име и кариера, само че и всичките си пари. В това рисковано странствуване с него (и против него) са екстравагантен нюйоркски артист (Едуард Нортън), неуверена актриса не в първа младост (Наоми Уотс), капризната му щерка, преди малко излязла от клиника за лекуване на зависимости (Ема Стоун), продуцентът му, някогашната му брачна половинка и театралната критичка на „ Ню Йорк Таймс ”. В дните преди премиерата Рикан минава през всички етапи на възторг и обезсърчение, пробвайки се да овладее демоните си, придобиващи от ден на ден формата на голям Бърдмен.
Може би поради прелестните артисти, снимани в непосредствен проект и играещи като че ли функциите на живота си, сюжетът на кино лентата наподобява по-незначителен от тях, а илюстрирането на мислите и кошмарите им – леко обидно. Всеки воин във кино лентата би могъл умерено да изиграе своите страхове единствено с лицето си, без многозначителни паузи и облечено в гумен костюм пиле. Какво пък – от време на време актьорите във кино лентата просто са по-големи от него самия.
Това са повече от задоволително аргументи „ Бърдмен ” да си заслужава двата часа екранно време, в които някои от най-хубавите артисти на Холивуд ни напомнят за какво ги обичаме толкоз доста. Припомнят ни, безусловно надминавайки себе си. След всяка сцена с Майкъл Кийтън и Едуард Нортън изпитвах предпочитание да стана права и да аплодирам като в спектакъл. Впрочем, целият филм се случва точно в един спектакъл.В центъра на фабулата е Рикан Томпсън (Майкъл Кийтън), холивудска звезда с отминала популярност, чиято най-известна роля е в трилогията за човека-птица Бърдмен. Алюзията с персоналната орис на Кийтън е толкоз мощна, че филмът наподобява написан особено за него. Героят му взема решение да се върне в специалността, като сложи на Бродуей пиеса по обичаната си книга, залагайки освен своето име и кариера, само че и всичките си пари. В това рисковано странствуване с него (и против него) са екстравагантен нюйоркски артист (Едуард Нортън), неуверена актриса не в първа младост (Наоми Уотс), капризната му щерка, преди малко излязла от клиника за лекуване на зависимости (Ема Стоун), продуцентът му, някогашната му брачна половинка и театралната критичка на „ Ню Йорк Таймс ”. В дните преди премиерата Рикан минава през всички етапи на възторг и обезсърчение, пробвайки се да овладее демоните си, придобиващи от ден на ден формата на голям Бърдмен.
Може би поради прелестните артисти, снимани в непосредствен проект и играещи като че ли функциите на живота си, сюжетът на кино лентата наподобява по-незначителен от тях, а илюстрирането на мислите и кошмарите им – леко обидно. Всеки воин във кино лентата би могъл умерено да изиграе своите страхове единствено с лицето си, без многозначителни паузи и облечено в гумен костюм пиле. Какво пък – от време на време актьорите във кино лентата просто са по-големи от него самия.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ