Деца, бъдете благословени!
(Майка с дете, Владимир Димитров - Майстора)
" Представям си какъв брой печален и ням щеше да бъде животът на хората без деца и без лирика. "
Ангел Каралийчев
" Стиховете, които пиша за деца, са същинска почивка: като прозорче, през което поемам дъх свежа бликам, като детски очи, с които поглеждам и ми става хубаво, ярко. Ако съм запазила нещо хубаво в душата си, това е от стиховете и от децата. "
Дора Габе
" Всичко хубаво притегля детето. То обича и музиката, и приказките, и рисуването, и моделирането, и танците, и театралните представления. То не може да не обича и стихотворенията, в които има и музика, и темп, и приказки, и трагични детайли. "
Ран Босилек
" Любовта към книгата и ползата към литературата, в случай че не се развие у индивида, още когато той е дете, не може да се развие в никакъв случай. "
Елин Пелин
(Майка, Владимир Димитров - Майстора) (Момичето с ябълките, Владимир Димитров - Майстора)
Звездице - сестрице | Леда Милева
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име - не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя постоянно добродушно наднича -
вероятно децата обича.
Навярно тя желае бавно
да слезе по звездна пътека,
при мене да пристигна от горната страна,
да чуе какво й приказвам.
Но няма пътека в небето!
Звездице, почакай, додето
порасна и стана огромен.
Ще литна нагоре и самичък
на посетители ще дойда с ракета,
по-бърза от 100 самолета.
Звездице-сестрице, тогава
стартира ли да здрачава,
ще гледаме с теб на Земята
по какъв начин сладко заспиват децата.
(Молещите се деца, Владимир Димитров - Майстора) (Юноши, Иван Хаджидимитров)
Вик от детството | Валери Петров
Откъде се откри, от кое място се откри,
дохвърчало до мен като в сън,
това фино: " Валери! " и по-късно: " Валери! "
на децата извън?
Знам, уви, тоя вик ог далечното детство
не за мен, не за мене е той -
викат различен един дребен, живеещ в съседство,
едноименник мой.
Но въпреки че от случки, сходни на тая,
почтено казано, малко боли,
аз поглъщам я мълком, тъй като си зная:
ще е смешно, нали,
в случай че горе, от свойта библиотечна бърлога
се надвеси набръчкан старик
и отвърне с плачливо: " Не ме пускат! Не мога! "
на детинския зов.
Картини: Владимир Димитров - Майстора; Иван Хаджидимитров
