Могат ли мъжете да бъдат добри бащи - и какво показват примерите от животинското царство
Майчинството се цени високо, само че се приема и за даденост. Тъй като самите ние сме бозайници, гледаме на майчините грижи като на част от живота и нещо напълно естествено. За сметка на това бащината грижа се постоянно се преглежда като незадължителна и по тази причина постоянно се възхвалява прекалено.
Защо не всички татковци са идентични
Отговорът на науката
A в действителност бащината грижа е нещо напълно обикновено в животинското царство. При белоглавите орли, да вземем за пример двуродителската грижа е предписание. Мъжките екземпляри са също толкоз е заети с храненето на дребните, колкото и своята партньорка. Някои татковци даже вземат участие в инкубацията.
Морското конче има може би най-развит бащински инстинкт. Мъжкият държи разрастващите се ембриони в торбичка, снабдена с плацента. При доста риби и жаби мъжкият субект отглежда дребните в устата си, на гърба си или в гнездо.
При бозайниците откриваме отлични бащински грижи при типове като като вълци и африкански диви кучета, гризачи и дребни южноамерикански маймуни. Мъжките мармозетки и тамарини носят дребните на гърба си. Майките ги вземат единствено за кърмене.
Факт е обаче, че измежду най-близките до хората примати бащината грижа е дребна. Защитата е главната, а постоянно и единствената работа на мъжките маймуни.
През 2021 година някогашен водещ на " Фокс нюз " осмя концепцията за в Съединени американски щати като " опит един мъж да разбере по какъв начин да кърми ". Това беше метод да се каже, че развъждането на новородени е напълно женска работа. Един от постоянно срещаните способи за заледяване на функциите на половете е да се назова едно държание " естествено " и да се отхвърли всяко друго като " неестествено ".
Идеята, че мъжете са несъответствуващи за гледане на деца, се поддържа от най-близките до нас маймуни - шимпанзетата. Мъжките представители на тези типове съвсем не се занимават с дребните си.
Въпреки това те са изцяло способни да се заемат с развъждането им, в случай че се наложи. Редица наблюдения са посочили, че след гибелта на майката, бащата стартират да се грижат за дребното, освен това с обич.
Така наприемер, в националния парк " Кибале " в Уганда се случва зараза от респираторно заболяване, от което умират над 25 шимпанзета. Резултатът е многочислени сираци. Тъй като шимпанзетата остават подвластни от майка си най-малко 10 години, нормалният излаз за дребните сираци е гибел. Четири от тях обаче са осиновени от своите подрастващи братя. Тяхното внимание е удивително, изключително като се има поради сложния обществен живот на подрастващите, които би трябвало да се потвърждават в мъжката подчиненост.
Мъжкият капацитет за грижа при човешкия тип е развъртян откакто е основано фамилията като обществена единица. Нашият тип се развъжда толкоз сполучливо, с помощта на мъжкото присъединяване и обезпечаване.
Как се трансформира мъжът, когато стане татко
Голямата смяна не е единствено за дамите
Бащинството трансформира и биологията на мъжете, написа Time. Наблюдава се повишение на окситоцина (хормона на прегръдката), до момента в който равнището на тестостерон спада. Мъжете се преориентират от търсене на риск и лов на партньорки към по-дълбока ангажираност със фамилията. Мозъците също се трансформират. Неврологията демонстрира по-активна и по-добре обвързвана амигдала (емоционален център) в мозъците на мъжете.
Тези промени би трябвало да разбият всеки мит, че мъжете в никакъв случай не могат да бъдат положителни възпитатели, тъй като не са биологично " готови " за това. Биологията е доста по-гъвкава и променлива, в сравнение с хората осъзнават.
Защо не всички татковци са идентични
Отговорът на науката
A в действителност бащината грижа е нещо напълно обикновено в животинското царство. При белоглавите орли, да вземем за пример двуродителската грижа е предписание. Мъжките екземпляри са също толкоз е заети с храненето на дребните, колкото и своята партньорка. Някои татковци даже вземат участие в инкубацията.
Морското конче има може би най-развит бащински инстинкт. Мъжкият държи разрастващите се ембриони в торбичка, снабдена с плацента. При доста риби и жаби мъжкият субект отглежда дребните в устата си, на гърба си или в гнездо.
При бозайниците откриваме отлични бащински грижи при типове като като вълци и африкански диви кучета, гризачи и дребни южноамерикански маймуни. Мъжките мармозетки и тамарини носят дребните на гърба си. Майките ги вземат единствено за кърмене.
Факт е обаче, че измежду най-близките до хората примати бащината грижа е дребна. Защитата е главната, а постоянно и единствената работа на мъжките маймуни.
През 2021 година някогашен водещ на " Фокс нюз " осмя концепцията за в Съединени американски щати като " опит един мъж да разбере по какъв начин да кърми ". Това беше метод да се каже, че развъждането на новородени е напълно женска работа. Един от постоянно срещаните способи за заледяване на функциите на половете е да се назова едно държание " естествено " и да се отхвърли всяко друго като " неестествено ".
Идеята, че мъжете са несъответствуващи за гледане на деца, се поддържа от най-близките до нас маймуни - шимпанзетата. Мъжките представители на тези типове съвсем не се занимават с дребните си.
Въпреки това те са изцяло способни да се заемат с развъждането им, в случай че се наложи. Редица наблюдения са посочили, че след гибелта на майката, бащата стартират да се грижат за дребното, освен това с обич.
Така наприемер, в националния парк " Кибале " в Уганда се случва зараза от респираторно заболяване, от което умират над 25 шимпанзета. Резултатът е многочислени сираци. Тъй като шимпанзетата остават подвластни от майка си най-малко 10 години, нормалният излаз за дребните сираци е гибел. Четири от тях обаче са осиновени от своите подрастващи братя. Тяхното внимание е удивително, изключително като се има поради сложния обществен живот на подрастващите, които би трябвало да се потвърждават в мъжката подчиненост.
Мъжкият капацитет за грижа при човешкия тип е развъртян откакто е основано фамилията като обществена единица. Нашият тип се развъжда толкоз сполучливо, с помощта на мъжкото присъединяване и обезпечаване.
Как се трансформира мъжът, когато стане татко
Голямата смяна не е единствено за дамите
Бащинството трансформира и биологията на мъжете, написа Time. Наблюдава се повишение на окситоцина (хормона на прегръдката), до момента в който равнището на тестостерон спада. Мъжете се преориентират от търсене на риск и лов на партньорки към по-дълбока ангажираност със фамилията. Мозъците също се трансформират. Неврологията демонстрира по-активна и по-добре обвързвана амигдала (емоционален център) в мозъците на мъжете.
Тези промени би трябвало да разбият всеки мит, че мъжете в никакъв случай не могат да бъдат положителни възпитатели, тъй като не са биологично " готови " за това. Биологията е доста по-гъвкава и променлива, в сравнение с хората осъзнават.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ