МАЙ Някога имаше пролет и лято и всички сезони. Някога

МАЙ

Някога имаше пролет и лято и всички сезони.

Някога имаше май.

Някога с първия топъл мирис на пролетните морета прелитаха в шумни дъги лястовички, прелитаха влюбени славеи - и румени рози цъфтяха пред всеки прозорец.

Някога...

Никога!

Никога не е имало пролет и май - и лястовички, и влюбени славеи, и рози пред всеки прозорец. Никога не е имало наслада. Никога не е имало благополучие. Никога не е имало идилия, в никакъв случай Теокрит и Виргилий.

Лястовички и славеи има единствено в учебника по зоология. Рози цъфтят единствено по картините. А май е проливен дъжд от небесна вода, която облива калните улици - безспирно, денонощно - в мрака на глуха, влажна нощ, когато около тъпата светлина на зарязан измежду безлюдната улица фенер минава с необятни крачки черен контур на служащ с торба на тил, а след него подбягва разплакано дете.

Кой бърза така късно през дъжд и мрак?

§

Кой вижда слънцето - ослепен от алхимическите блясъци на фабричните пещи?

Кой вижда лазура, замрежен от черните комини на фабриките?

Кой знае сладостния мирис на розите и пъстрите цветя в полето - задавен от саждивия дим на комините, от бензинния мирис на моторите и тежките масла на машините?

Кой чува серенадите на славеите измежду лунната тишина на парковете, дето над транспарантни басейни въздишат мраморни нимфи и пухтят от ревнивост зеленясали тритони, кой - оглушен от писъка на фабричните сирени, от плющенето на ремъци и колела и равномерния пердах на чукове?

Кой измежду виолетови летни нощи съзерцава високите секрети на звездите - прикрепен с гвоздеите на грижата върху черния кръст на труда?

Няма парадайс. Никога май.

Смъртоносно.

Мъртва усмивка на естеството. Нито утешителния шъпот на самотата.

 §

Всички пътища водят в Рим. Само един води в парадайса: пътя на Свободата.

Вий, които не виждате слънцето - вам е дадено слънце, ново слънце, по-голямо, по велико и незалязващо: вашето, бъдещото слънце: ето неговия изгрев в пурпурния искра на вашите майски флагове.

Вий, които на виждате небесния лазур и не чуствувате прохладния полъх на небето - вам е обречено небе, ново небе: ето неговия ветровит полъх във веенето на вашите майски флагове, веещи с нежните ветрове на лазурния въздух, гърмящи с пурпурна мълния на небето.

Вий, които не сте видели рози, ни поле с ярки цветя, мак, роза и божур - ето рози и божур, ярки цветя, които не увяхват, в аления разцвет на радостните майски флагове.

Вий, които не чувате примиращите от екстаз плачове на буйните славеи измежду лунната тишина на паркове и романтически гори, нито тамбурините на лястовички, нито волните маршове на косове - ето ария и наслада на птици безбройни в плясъка на празничните флагове на труда.

Вий, които не виждате звездите, замъглени от дима на огромния град, и не четете техните секрети - ето всички секрети, разтрошени и огряни от блясъка на алените майски флагове.

Хиляди флагове, безчет - развени над нашето празнично шествие.

Другари, братя, народ.

§

Хиляди флагове, безчет.

Вий, милиони, безбройни, безименни.

Тръпне земята под вашето мъжествено шествие. Над вас се люлеят, океанно бучат - безспир - алените флагове на май и труда, и великото бъдеще.

Издигнете сърцата! Издигнете очите! Вижте: пред вас се разтваря зората - пурпурна над безбройните пурпурни, океанно бучащи флагове...

Зората на новия ден - на Новия Ден.

Огнеструйна се лее над новата земя Бъдеще, която се разкрива алена пред нашия път. Червената обетована земя на Свободата. Ханаан на Труда.

Вий, милиони, влезте.

В аления Ханаан на Труда, дето индивидът стъпва върху престола на бога.

Публикувано в майски лист, " Пламък ", 1924 година

Изображения: wikimedia.org