Ето какви са били последните мигове на актьора Иван Иванов: Открит е паднал, бил в кома 1 седмица
Масиран инфаркт умъртви именития кино артист Иван Иванов, трансформирал се през 80-те години на предишния век в същински секс знак на българското кино. В сряда по здрач долетя тревожната новина, че сърцето му не е издържало.
Близки другари на артиста споделиха пред „ Уикенд ”, че седмица преди да почине, той е получил масиран инфаркт в къщата си в Оборище. Съпругата му Петя Силянова го разкрила паднал до леглото му. Веднага е бил откаран в частната болница „ Уни Хоспитал ” в Панагюрище, само че ситуацията било доста тежко и артистът изпаднал в кома. За страдание лекарите не можели да създадат нищо, а Иван Иванов загуби четвъртата си значима борба за живота.
През 2012 година му откриха рак на гърлото. След интервенции и сполучливо лекуване актьорът съумя да пребори тежката болест. Гласът му стана пресипнал и по-тих. Пет години по-късно, уви, ракът още веднъж го покоси. И този път лечението даде резултат, само че артистът загуби опцията да приказва и можеше да поддържа връзка само с бележки. Пишеше, опитваше да се изговоря някои думи, само че за жалост подлата болест не му даваше мира. Успя да се пребори за повторно за живота си. Прекара тежко и ковид-19 и още веднъж оцеля. Сърцето обаче го съобщи в края на януари. Негови другари разкриват, че точно прекарания тежко коронавирус е нанесло трайни провали на сърдечно-съдовата му система.
Иван Иванов бе същинска легенда и тотална звезда в годините на късния соц. Неговият воин бунтарят Радо от кино лентата „ Всичко е обич ” за една нощ го изстреля на върха в кариерата. На 28 години синеокият чаровник и към момента студент във ВИТИЗ към този момент е звезда. Години по-късно, изтощен от славата, взема решение, че не може да живее в суетата на столицата.
„ Тръгвам си. Реших. Аз имам среща. И там вали. Какво пък, дано. Тук към този момент бях, нали? ” Така в рими преди десетина години Иван Иванов разказа за какво е решил да избяга от София и да заживее надалеч от суетата в китна къща в спокойното планинско село Оборище, покрай Панагюрище. Там да пийва добродушно и умерено домашна ракия и вино, да хапва салата и да се любува на живота – както той си знае. На къщата, която бе купил през 1986 година, бе поставил дървена табелка: „ Дом за отдих и просвета ”. Месец откакто навърши 72 години артистът, изиграл паметни функции и в „ Комбина ”, „ Лавина ” и „ Мечтатели ” си потегли от този свят вечно.
Иван Иванов бе безпределно надарен като актьор, бе правилен другар и човек с необикновен темперамент. Не мълчеше, когато нещо го мъчеше – само че не правеше това обществено, а пред близки и другари. „ Младостта ни е с филмите на Иван Иванов, който постоянно е бил обаятелен. Той постоянно е бил и си остана звезда, която свети със лична светлина, без да се звездее ”, споделиха негови по-млади фенове. През последните 15 години избра да мълчи, не тъй като нямаше какво да каже, а тъй като не бе уверен, че ще бъде чут. Усамоти се в Оборище, там си бе основал дребен бохемски кръг от другари от селото. При него идваха и другари и сътрудници от София, които той приемаше с любов и с готовност.
„ Не давам изявленията не за друго, а тъй като желая да си останем положителни другари, такива, каквито постоянно сме били. И не го върша заради това, че се разглезвам, а тъй като по този начин съм решил. Намерих своето място на село. Общувам с хората за така наречен простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, само че и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех съответно, просто физическо деяние, подплатено, несъмнено, с прочувствена поддръжка. Бях лоялен и предан на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в така наречен интелектуален хайлайф. Мога да кажа, че моят живот се оказа принципен живот. Както се споделя: „ Каким я был, таким и остался ”. Сега само се занимавам с живеене ”.
Това бе изповедта на Иван Иванов през 2015 година в Дома на киното, когато се честваше 100-годишнината на българското кино. Тогава артистът за пръв път одобри да се срещне със свои фенове и да наруши общественото си безмълвие.
„ От актьорската специалност отидох в различен свят – на думите. Но оказа се, колкото и нескромно да звучи след моите 5 книги, към този момент не ми се написа. Има такива интервали. Както не ми се играе. Така се случва. Случи ми се в един миг: споделих си – ти си направил всичко. Нищо друго не ми остава, с изключение на да одъртявам на екран. Не ми се остарява на екран. Нямам какво повече да направя. То е направено. Повече не може. Да очаквам последваща роля да се модернизирам? Не, това е ”, бе мъчително прям артистът преди 9 години.
В края на 70-те и през 80-те го сравняваха с френския артист и секссимвол Ален Делон. Дълбоките им сини очи и младежкият сексапил и на двамата бе неудържим за дамите от разнообразни възрасти. Самият Иван Иванов обаче не обичаше да го назовават „ българския Ален Делон ”. Пред другари се усмихваше, че е българският Иван Иванов.
„ Иван Иванов е най-красивото лице в българското кино, един от огромните мъжкари ”, изплака актрисата Милена Живкова, близка другарка на Иван и на брачната половинка му Петя Силянова при черната новина за кончината на артиста. „ Комбина ” осиротя. Останахме двама! Обичам те, слънце ”, написа артистът Ники Сотиров. Заедно с Иван Иванов и с Ваня Цветкова той извърши една от основните функции в хитовия соц шпионски екшън.
Покрусен от загубата е и различен другар и състудент на Иван Иванов – Любен Чаталов. А Любо пък описа, че двамата с Иван станали артисти напълно инцидентно. Иванов е родом от Асеновград. Завършва колеж по механотехника с ниска тапия, поради която не може да влезе нито география, нито в Школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново, нито право, както желал самият той. През 1969 година обаче става републикански първенец по джудо. В средата на 70-те години на ХХ век Иван дружно с Любо Чаталов почнали работа в метеорологичната работа на софийското летище. Там обаче работел и техният другар Слави, който няколко години кандидатствал във ВИТИЗ, само че все не го приемали. От слушане на подготовките му, Иван Иванов и Любен Чаталов наизустили всички етюди. Накрая Слави ги навил да аплайват дружно с него, на смешка. Минали първи кръг, минали втори, трети, четвърти кръг и все чакали да ги скъсат.
„ Все успокоявах Иван, че най-после ще видят, че за нищо не ставаме, и ще ни пуснат да си вървим “, прям е Чаталов. Професорите обаче откриват гений и одобряват Иван и Любо. „ Останахме да следваме, тъй като преценихме, че е по-добре да си студент, в сравнение с да работиш. Все щяха да видят, че за нищо не ставаме и да ни изгонят. Във втори курс обаче Иван Иванов снима „ Всичко е обич “, аз пък снимах „ Игра на обич “ и като потегли – чак до днес… А Иван взе, че си потегли. По никое време… И ни остави ”, откровено тъжи Любен Чаталов.
„ Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е безшумно и самотно занятие. И в това е парадоксът: природата му е обществена, а се ражда в самота… ”, споделяше Иван Иванов. Макар че играе известно време на сцените на Младежкия и Военния спектакъл, той не се смяташе за сценичен артист, а за кино. И в действителност камерата го обичаше, огромният екран също.
Триумфът му в киното е с ролята на Радо във „ Всичко е обич ” на режисьора Борислав Шаралиев през 1979 година Изпълнението му носи премия за дебют на Съюза на българските кино дейци. Горещите любовни подиуми сред Иван Иванов и Янина Кашева също са измежду емблематичните в българското кино. На Радо по някакъв метод наподобяват героите му от идната ударна поредност кино шлагери: Асен в „ Лавина ” (1982) на Ирина Акташева и Христо Писков и Вас в „ Комбина ” (1982) на Никола Рударов, където са идеалната двойка с хубавицата Ваня Цветкова, Траян от „ Мярка за неотклонение ” (1983) на Мая Вапцарова, когато Иван е единствено на 32. Интересен облик е Марин Маринов в „ Стената ” (1984) на Емил Цанев. Той е млад експерт, стопански шеф на градежа на язовирна стена, който има вяра в дисциплината и финансовия ред.
Иван Иванов се бори хем против системата, хем против себе си. Вече му е доскучало от амплоато на секссимвол и бунтовник. Въпреки това приема ролята на младия академик Сашо с революционен дух в сериала „ Нощем с белите коне ” на Зако Хеския, който се трансформира в ефирен шлагер. Другите му задължения обаче са в поръчкови продукции – капитан Илиев в „ Ударът “ (1981), Симеон в „ Борис I ” (1985) на Борислав Шаралиев, както и щедро награждаваната роля на бащата на българската социалдемокрация Димитър Благоев в „ Мечтатели ” (1987) на Иван Андонов. Последният филм, в който се снима преди измененията на 10 ноември е „ 8% обич ” на Владимир Краев.
Краят на 80-те е изключително тежък интервал за Иван Иванов. Още ненавършил 40 години, внезапно артистът се почувства остарял и непотребен. Българското кино е в рецесия и не помни за един от огромните си надарени и обаятелни артисти. След 1989 година Иван Иванов и другите щатни артисти към Киноцентъра – Джоко Росич, Любен Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов са уволнени. Иван колкото да свързва двата края и съществено си мисли дали да не стартира работа като охранител в бинго зала. Изкарва по някой лев от присъединяване в задгранични продукции като „ На лов за аления октомври ” (1990), стартира да дублира филми. Печели дотации за няколко свои сюжета, само че по този начин и остават незаснети, тъй като няма задоволително пари.
Звездата от „ Всичко е обич ” отива при започване на 90-те на посетители при другар в Съединени американски щати, където стои към 2 месеца. Работи като бояджия, чисти жилища, боядисва порти, кастри дървета. Успява да завоюва малко пари. Съпругата му надарената актриса Петя Силянова е на щат в Театър „ София ” и съумява да устоя фамилията. Тя е компактно до Иван и му вдъхва кураж да не се предава. В средата на 90-те той се завръща в киното в сериала на режисьора Румяна Петкова „ Гори, гори огънче “. През 1999 година играе трафиканта Пацо в „ Стъклени топчета “ на Иван Черкелов. През 2002 е необут на мутрите в „ Асистентът “ на Илия Костов. В „ Другият на вероятен живот “ на Румяна Петкова се завръщат на екран дружно с Ваня Цветкова – той е емигрантът Лъчезар. През 2007-а се появява в тв сериала на Българска национална телевизия „ Врабците през октомври “ на режисьора Анри Кулев.
„ Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, би трябвало да имаш доблестта да го приемеш, да се научиш да казваш „ Да ”! Тогава всичко, което ти се е случило, става значително. В един човешки живот няма нито момент незначителност ”, написа артистът легенда. А от всичко той най-вече се плашеше от незнанието. „ То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш. ”
Близки другари на артиста споделиха пред „ Уикенд ”, че седмица преди да почине, той е получил масиран инфаркт в къщата си в Оборище. Съпругата му Петя Силянова го разкрила паднал до леглото му. Веднага е бил откаран в частната болница „ Уни Хоспитал ” в Панагюрище, само че ситуацията било доста тежко и артистът изпаднал в кома. За страдание лекарите не можели да създадат нищо, а Иван Иванов загуби четвъртата си значима борба за живота.
През 2012 година му откриха рак на гърлото. След интервенции и сполучливо лекуване актьорът съумя да пребори тежката болест. Гласът му стана пресипнал и по-тих. Пет години по-късно, уви, ракът още веднъж го покоси. И този път лечението даде резултат, само че артистът загуби опцията да приказва и можеше да поддържа връзка само с бележки. Пишеше, опитваше да се изговоря някои думи, само че за жалост подлата болест не му даваше мира. Успя да се пребори за повторно за живота си. Прекара тежко и ковид-19 и още веднъж оцеля. Сърцето обаче го съобщи в края на януари. Негови другари разкриват, че точно прекарания тежко коронавирус е нанесло трайни провали на сърдечно-съдовата му система.
Иван Иванов бе същинска легенда и тотална звезда в годините на късния соц. Неговият воин бунтарят Радо от кино лентата „ Всичко е обич ” за една нощ го изстреля на върха в кариерата. На 28 години синеокият чаровник и към момента студент във ВИТИЗ към този момент е звезда. Години по-късно, изтощен от славата, взема решение, че не може да живее в суетата на столицата.
„ Тръгвам си. Реших. Аз имам среща. И там вали. Какво пък, дано. Тук към този момент бях, нали? ” Така в рими преди десетина години Иван Иванов разказа за какво е решил да избяга от София и да заживее надалеч от суетата в китна къща в спокойното планинско село Оборище, покрай Панагюрище. Там да пийва добродушно и умерено домашна ракия и вино, да хапва салата и да се любува на живота – както той си знае. На къщата, която бе купил през 1986 година, бе поставил дървена табелка: „ Дом за отдих и просвета ”. Месец откакто навърши 72 години артистът, изиграл паметни функции и в „ Комбина ”, „ Лавина ” и „ Мечтатели ” си потегли от този свят вечно.
Иван Иванов бе безпределно надарен като актьор, бе правилен другар и човек с необикновен темперамент. Не мълчеше, когато нещо го мъчеше – само че не правеше това обществено, а пред близки и другари. „ Младостта ни е с филмите на Иван Иванов, който постоянно е бил обаятелен. Той постоянно е бил и си остана звезда, която свети със лична светлина, без да се звездее ”, споделиха негови по-млади фенове. През последните 15 години избра да мълчи, не тъй като нямаше какво да каже, а тъй като не бе уверен, че ще бъде чут. Усамоти се в Оборище, там си бе основал дребен бохемски кръг от другари от селото. При него идваха и другари и сътрудници от София, които той приемаше с любов и с готовност.
„ Не давам изявленията не за друго, а тъй като желая да си останем положителни другари, такива, каквито постоянно сме били. И не го върша заради това, че се разглезвам, а тъй като по този начин съм решил. Намерих своето място на село. Общувам с хората за така наречен простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, само че и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех съответно, просто физическо деяние, подплатено, несъмнено, с прочувствена поддръжка. Бях лоялен и предан на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в така наречен интелектуален хайлайф. Мога да кажа, че моят живот се оказа принципен живот. Както се споделя: „ Каким я был, таким и остался ”. Сега само се занимавам с живеене ”.
Това бе изповедта на Иван Иванов през 2015 година в Дома на киното, когато се честваше 100-годишнината на българското кино. Тогава артистът за пръв път одобри да се срещне със свои фенове и да наруши общественото си безмълвие.
„ От актьорската специалност отидох в различен свят – на думите. Но оказа се, колкото и нескромно да звучи след моите 5 книги, към този момент не ми се написа. Има такива интервали. Както не ми се играе. Така се случва. Случи ми се в един миг: споделих си – ти си направил всичко. Нищо друго не ми остава, с изключение на да одъртявам на екран. Не ми се остарява на екран. Нямам какво повече да направя. То е направено. Повече не може. Да очаквам последваща роля да се модернизирам? Не, това е ”, бе мъчително прям артистът преди 9 години.
В края на 70-те и през 80-те го сравняваха с френския артист и секссимвол Ален Делон. Дълбоките им сини очи и младежкият сексапил и на двамата бе неудържим за дамите от разнообразни възрасти. Самият Иван Иванов обаче не обичаше да го назовават „ българския Ален Делон ”. Пред другари се усмихваше, че е българският Иван Иванов.
„ Иван Иванов е най-красивото лице в българското кино, един от огромните мъжкари ”, изплака актрисата Милена Живкова, близка другарка на Иван и на брачната половинка му Петя Силянова при черната новина за кончината на артиста. „ Комбина ” осиротя. Останахме двама! Обичам те, слънце ”, написа артистът Ники Сотиров. Заедно с Иван Иванов и с Ваня Цветкова той извърши една от основните функции в хитовия соц шпионски екшън.
Покрусен от загубата е и различен другар и състудент на Иван Иванов – Любен Чаталов. А Любо пък описа, че двамата с Иван станали артисти напълно инцидентно. Иванов е родом от Асеновград. Завършва колеж по механотехника с ниска тапия, поради която не може да влезе нито география, нито в Школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново, нито право, както желал самият той. През 1969 година обаче става републикански първенец по джудо. В средата на 70-те години на ХХ век Иван дружно с Любо Чаталов почнали работа в метеорологичната работа на софийското летище. Там обаче работел и техният другар Слави, който няколко години кандидатствал във ВИТИЗ, само че все не го приемали. От слушане на подготовките му, Иван Иванов и Любен Чаталов наизустили всички етюди. Накрая Слави ги навил да аплайват дружно с него, на смешка. Минали първи кръг, минали втори, трети, четвърти кръг и все чакали да ги скъсат.
„ Все успокоявах Иван, че най-после ще видят, че за нищо не ставаме, и ще ни пуснат да си вървим “, прям е Чаталов. Професорите обаче откриват гений и одобряват Иван и Любо. „ Останахме да следваме, тъй като преценихме, че е по-добре да си студент, в сравнение с да работиш. Все щяха да видят, че за нищо не ставаме и да ни изгонят. Във втори курс обаче Иван Иванов снима „ Всичко е обич “, аз пък снимах „ Игра на обич “ и като потегли – чак до днес… А Иван взе, че си потегли. По никое време… И ни остави ”, откровено тъжи Любен Чаталов.
„ Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е безшумно и самотно занятие. И в това е парадоксът: природата му е обществена, а се ражда в самота… ”, споделяше Иван Иванов. Макар че играе известно време на сцените на Младежкия и Военния спектакъл, той не се смяташе за сценичен артист, а за кино. И в действителност камерата го обичаше, огромният екран също.
Триумфът му в киното е с ролята на Радо във „ Всичко е обич ” на режисьора Борислав Шаралиев през 1979 година Изпълнението му носи премия за дебют на Съюза на българските кино дейци. Горещите любовни подиуми сред Иван Иванов и Янина Кашева също са измежду емблематичните в българското кино. На Радо по някакъв метод наподобяват героите му от идната ударна поредност кино шлагери: Асен в „ Лавина ” (1982) на Ирина Акташева и Христо Писков и Вас в „ Комбина ” (1982) на Никола Рударов, където са идеалната двойка с хубавицата Ваня Цветкова, Траян от „ Мярка за неотклонение ” (1983) на Мая Вапцарова, когато Иван е единствено на 32. Интересен облик е Марин Маринов в „ Стената ” (1984) на Емил Цанев. Той е млад експерт, стопански шеф на градежа на язовирна стена, който има вяра в дисциплината и финансовия ред.
Иван Иванов се бори хем против системата, хем против себе си. Вече му е доскучало от амплоато на секссимвол и бунтовник. Въпреки това приема ролята на младия академик Сашо с революционен дух в сериала „ Нощем с белите коне ” на Зако Хеския, който се трансформира в ефирен шлагер. Другите му задължения обаче са в поръчкови продукции – капитан Илиев в „ Ударът “ (1981), Симеон в „ Борис I ” (1985) на Борислав Шаралиев, както и щедро награждаваната роля на бащата на българската социалдемокрация Димитър Благоев в „ Мечтатели ” (1987) на Иван Андонов. Последният филм, в който се снима преди измененията на 10 ноември е „ 8% обич ” на Владимир Краев.
Краят на 80-те е изключително тежък интервал за Иван Иванов. Още ненавършил 40 години, внезапно артистът се почувства остарял и непотребен. Българското кино е в рецесия и не помни за един от огромните си надарени и обаятелни артисти. След 1989 година Иван Иванов и другите щатни артисти към Киноцентъра – Джоко Росич, Любен Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов са уволнени. Иван колкото да свързва двата края и съществено си мисли дали да не стартира работа като охранител в бинго зала. Изкарва по някой лев от присъединяване в задгранични продукции като „ На лов за аления октомври ” (1990), стартира да дублира филми. Печели дотации за няколко свои сюжета, само че по този начин и остават незаснети, тъй като няма задоволително пари.
Звездата от „ Всичко е обич ” отива при започване на 90-те на посетители при другар в Съединени американски щати, където стои към 2 месеца. Работи като бояджия, чисти жилища, боядисва порти, кастри дървета. Успява да завоюва малко пари. Съпругата му надарената актриса Петя Силянова е на щат в Театър „ София ” и съумява да устоя фамилията. Тя е компактно до Иван и му вдъхва кураж да не се предава. В средата на 90-те той се завръща в киното в сериала на режисьора Румяна Петкова „ Гори, гори огънче “. През 1999 година играе трафиканта Пацо в „ Стъклени топчета “ на Иван Черкелов. През 2002 е необут на мутрите в „ Асистентът “ на Илия Костов. В „ Другият на вероятен живот “ на Румяна Петкова се завръщат на екран дружно с Ваня Цветкова – той е емигрантът Лъчезар. През 2007-а се появява в тв сериала на Българска национална телевизия „ Врабците през октомври “ на режисьора Анри Кулев.
„ Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, би трябвало да имаш доблестта да го приемеш, да се научиш да казваш „ Да ”! Тогава всичко, което ти се е случило, става значително. В един човешки живот няма нито момент незначителност ”, написа артистът легенда. А от всичко той най-вече се плашеше от незнанието. „ То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш. ”
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ